Решение № 5668 от 21.10.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 11374/2022
- Вид
- Решение № 5668
- Подписан
- 21.10.2024
- Състав
- Мария Милкова Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5668 гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20221100111374 по описа за 2022 година
Страни в производството са Р. В. Ч. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, ул. *******, адв. Р. В., срещу В. В. Л. с ЕГН **********, гр. София, ул.
*******.
Образувано е по следните предявени от Р. В. Ч. срещу В. В. Л. обективно съединени искове:
I. Главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 307976.00 щатски долара, неоснователно получена от ответника на 03.11.2017г. парична сума, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2022г.
/датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
II. Евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 307976.00 щатски долара, представляваща заплатена на 03.11.2017г. на неосъществено основание сума по сключен неформален договор за инвестиране в покупко-продажба на нереновирани недвижими имоти, реновирането им и препродажбата им, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането;
III. Евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 307976.00 щатски долара, представляваща заплатена на 1
03.11.2017г. на отпаднало основание сума по сключен неформален договор за инвестиране в покупко-продажба на нереновирани недвижими имоти, реновирането им и препродажбата им, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че ответникът е негов брат като страните по делото сключили неформален договор за инвестиране в покупко-продажба на нереновирани недвижими имоти, реновирането им и препродажбата им. За целта на 03.11.2017г. ищецът превел по банковата сметка на ответника сума в общ размер от 308000.00 щатски долара с основание „бизнес инвестиция от Р. Ч.“, част от която, поради грешка била приспадната за банкови такси и по сметката на ответника реално постъпила процесната сума в размер на 307976.00 щатски долара. Заявява, че през 2014г. е продал свой собствен апартамент, находящ се в Лос Анджелис, при което получил сумата от 382 727.33 щатски долара.
В ИМ се твърди, че бизнес начинанието в крайна сметка не се реализирало като ищецът разбрал, че ответникът няма и намерение да го осъществи. Ето защо през периода 2018г.-2020г. ищецът многократно помолил ответника да върне предоставена парична сума, но ответникът не я върнал.
По предявените искове съдът е указал на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да установи факта на предаването на процесната сума на ответника въз основа на сключен неформален договор за инвестиране в покупко-продажба на нереновирани недвижими имоти, реновирането им и препродажбата им; 2/ доказване на обстоятелството, че неформалният договор е едностранно развален от ищеца по надлежния ред за това, поради допуснато от стрА. на ответника неизпълнение, а на ответника - да установи, че е налице основание за задържане на полученото плащане.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който заявява, че искът е неоснователен, поради следните съображения: ответникът признава, че действително на 03.11.2017г. ищецът е превел по банковата му сметка процесната сума, но същата реално е принадлежала на трето лице за настоящия спор – американския гражданин Д.М., който имал близки отношение с майката на страните – С.И.В.-М.. В тази връзка заявява, че Мърдок е имал желание да подсигури финансово майката на страните и за целта е извършил превод през 2 банковата сметка на ищеца, доколкото майката на страните не е притежавала доларова сметка. Съобразно постигната договореност ищецът е следвало да преведе сумата по банковата сметка на ответника и впоследствие ответникът е следвало да я предостави на майката на страните. В тази връзка ответникът заявява, че в swift съобщението било изрично посочено, че основанието на предаването на паричната сума е „S.V.M.“.
Във връзка с гореизложената фактическа обстановка ответникът заявява, че е предал сумата на майка си на части в периода 2018г.-2022г., за което майка му е предоставила 12 броя разписки. В условията на евентуалност в ОИМ е направено възражение за прихващане със сумата от 547632.41 лева, представляваща заплатена от ответника на 11.06.2018г. парична сума в полза на дружеството А.И. АД. В тази връзка заявява, че между посоченото дружество, в качеството му на продавач и ищеца, в качеството му на купувач бил сключен договор за продажба на дружествени дялове от 17.08.2018г. като ответникът заплатил цената на въпросните дялове вместо ищеца като ищецът бил наясно с това обстоятелство и не се противопоставил по какъвто и да било начин на извършеното плащане.
Прието е за разглеждане в настоящото производство заявеното от ответника срещу ищеца като евентуално възражение за прихващане със сумата от 547632.41 лева, представляваща заплатена от ответника на 11.06.2018г. парична сума в полза на дружеството А.И. АД.
На ответника е указано, че във връзка с релевираното възражение за прихващане е в негова доказателствена тежест да установи следните обстоятелства: обстоятелството, че между дружеството А.И. АД, в качеството му на продавач и ищеца, в качеството му на купувач бил сключен договор за продажба на дружествени дялове от 17.08.2018г., както и обстоятелството, че ответникът заплатил цената на въпросните дялове вместо ищеца, като ищецът бил наясно с това обстоятелство и не се противопоставил по какъвто и да било начин на извършеното плащане.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна стрА.:
С приетия за окончателен доклад е отделено като безспорно в отношенията между страните обстоятелството, че на 03.11.2017г. ищецът Р. Ч. превел по 3 банковата сметка на ответника В. Л. процесната сума в размер на 307976.00 щатски долара.
По делото са представени извлечения от банковата сметка на В. Л.. От извлечение по сметка от 30.11.2017г. се установява, че на 03.11.2017г. по банковата сметка на ответника е постъпила сумата 307 976 долара, при начално салдо 14260,12 щ.д. От следващи извлечения се установява, че същият е теглил пари в брой в общ размер 253 500 щ.д на следните дати и за следните суми: на 28.02.2018г. – сумата 4000 щ.д.; на 30.03.2018г. – сумата 2000 щ.д.; на 31.05.2018г.– сумата 2000 щ.д.; на 30.11.2018г. – сумата 9500 щ.д.; на 28.02.2019г. – сумата 3000 щ.д.; на 31.05.2019г. – сумата 8000 щ.д.; на 31.07.2019г. – сумата 5000 щ.д.; на 31.10.2019г. – сумата 3000 щ.д.; на 31.12.2019г. – сумата 2000 щ.д.; на 29.04.2018г. – сумата 210 000 щ.д.; на 31.05.2022г. – сумата 5000 щ.д. На 31.12.2021г. е извършен вътрешнобанков превод за сумата 60 000 щ.д. с детайли за плащането „връщане на заем“ с бенефициент В.П.П..
По делото са приети като писмени доказателства, неоспорени от страните, 12 бр. разписки за предадени суми от стрА. на ответника В. Л. на неговата майка С.И.В.-М. в общ размер 304 500 щ.д., за следните суми и на следните дати: на 12.05.2018г. – 8000 щ.д.; на 15.11.2018г. – 11000 щ.д.; на 01.03.2019г. – 3000 щ.д.; на 23.05.2019г. – 8000 щ.д.; на 30.07.2019г. – 5000 щ.д.; на 29.12.2019г. – 5000 щ.д.; на 26.02.2020г. – 15 000 лева /равностойност на 9500 щ.д./; на 10.05.2020г. – 20 000 лева /равностойност на 12 500 щ.д./; на 02.11.2020г. – 20 000 лева /равностойност на 12 000 щ.д./; на 15.03.2021г. – 25 000 лева /равностойност на 15 500 щ.д./; на 15.04.2022г. –210 000 щ.д.; на 02.06.2022г. – 5000 щ.д.;
В последната разписка от 02.06.2022г. С.И.В.-М. е посочила, че е получила от В. Л. цялата сума от 307976.00 щатски долара, постъпила по негова сметка на 03.11.2017г. в нейна полза и същата й е окончателно изплатена.
Съгласно приетото по делото заключение по ССчЕ и представените суифт нотификации по входящи валутни преводи в периода 01.11.2017г.11.06.2018г. титуляр на банковата сметка с IBAN BG******* е С.И.В.-М. сумата; BG******* е служебна сметка за касови преводи, BG******* е с титуляр В. Л..
4
На 21.11.2017г. по банковата сметка на С.И.В.-М. с IBAN BG******* е получена сумата 700 000щ.д. с посочено основание Д.М. или П.Х.Т. или Р.У.
У., с получател С.И.В.-М. сумата, с информация за превода: Снежанка Митова - за бизнес покупка.
На 12.12.2017г. по банковата сметка на С.И.В.-М. с IBAN BG******* е получена сумата 500 000щ.д. с наредител Д.М. или П.Х.Т. или Р.У. У. и клиент получател С.И.В.-М..
На 12.01.2018г. от банкова сметка с IBAN BG******* с титуляр С.И.В.-М. по служебна сметка BG******* е преведена сумата 340 673,35 щ.д. /547 632,41 лева/, като преводът е нареден от С.И.В.-М. с основание авансово плащане за покупка на дружествени дялове, а след това от сметка с BG******* сумата е постъпила по сметка на „А.И.“ АД.
На 11.06.2018г. от сметка с IBAN BG******* с титуляр С.И.В.-М. по сметка BG******* с титуляр В. Л. е преведена сумата 190 000щ.д. с наредител С.И.В.-М. с основание „прехвърляне на средства“.
На същата дата от сметка с BG******* с титуляр В. Л. към сметка на „А.И.“ АД е платена сумата 547 632,41 лева с основание „окончателно плащане по договор за покупко-продажба.“
От представените и неизключени от доказателствения материал документи се установява, че С.И.В.-М. и Р. В. Ч. са придобили 100 % от дружествените дялове в дружеството „В.А.“ ООД, в което като апортна вноска от прехвърлителя „А.И.“ АД са внесени подробно описани недвижими имоти.
Съгласно свидетелските показания на С.И.В.-М. сумата от 307976.00 щатски долара й е била предоставена от Д.М., за да подсигури старините й.
Между двамата били установени близки отношения на пълно доверие, като Д.М. казвал на свидетелката, че му напомня за майка му и че иска да й осигури спокойно старини, така че нищо да не й липсва. Според показанията на свидетелката исковата сума от 307976.00 щатски долара е била предназначена за нея и е била предоставена от Д.М., като между свидетелката и децата й имало уговорка сумата да се преведе от Д.М. по сметка на дъщерята на свидетелката – ищцата Р. Ч., тя да я преведе по сметка на сина на свидетелката - В. Л., а той да изтегля пари в брой и да ги дава на свидетелката, когато има нужда от тях, което той сторил. Свидетелката сочи, че не знае за уговорки между Р. Ч. и В. Л., тези пари да бъдат използвани за бизнес 5 начинание на Р. Ч.. Сочи, че както сумата 307976.00 щатски долара, така и следващите суми /част от които са предмет на възражението за прихващане/ от 500 000 щатски долара и от 700 000 щатски долара, са предоставени от Д.М. на свидетелката, а не на децата й.
Съгласно чл.164, ал.1, т.3 ГПК свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. Съгласно чл.164, ал.2 ГПК в случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните.
Следователно правилото е, че не е допустимо установяване на договори на стойност над 5000 лева със свидетелски показания, освен ако страните изрично се съгласят за това. Изключение от това правило е случаят, когато се твърди, че договорът на стойност над 5000 лева е сключен между роднини в изброените степени на родство. Изключението е въведено с оглед житейската презумпция, че предвид по-високото доверие между близките роднини, договорните отношения рядко се установяват с писмен договор, а самите близки роднински отношения гарантират изпълнението на устните уговорки.
В конкретния случай, с оглед въведените от ответника твърдения, отношенията по получаването на сумата от 307976.00 щатски долара са се развили между Р. Ч., В. Л. и С.И.В.-М., като показанията на последната, като роднина по права линия, са допустими за установяване на сключения между тях договор. Самите показания на свидетелката съответстват на представените по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира.