Протокол № 606 от 11.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 606 гр. Пазарджик, 07.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20245200500580 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:15 часа се явиха:

Жалбоподателят С. Ф. М., редовно призован, се явява лично и с адв. С.

М., с пълномощно по делото.

За ответника по въззивната жалба „ХИТ КРЕДИТ“ ООД, редовно призовани, се явява адв. Г., преупълномощен от адв. С..

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 851/28.06.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220103452 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик по иска на „ХИТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 130913306, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Лавеле“ №19, ет.3, представлявано от ***, чрез пълномощника адв.Г. П.

С., със служебен адрес: гр.София, ул.“Лавеле“ №19, ет.3 против С. Ф. М., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Ф. М., с ЕГН ********** дължи на „ХИТ КРЕДИТ" ООД, ЕИК 130913306 сумата в размер на 6862,36 лв., представляваща дължими и неплатени по Договор за финансов лизинг №04000004 от 27.10.2020г. суми по лизингови вноски от 13-та до 19-та вкл., 1 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 20.01.2023г. до окончателно изплащане на сумата, за които е издадена Заповед №303 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 20.02.2023г. по ч.гр.д. №225/2023г. по описа на Районен съд-Пазарджик.

ОТХВЪРЛЕН Е искът с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК за следните претендирани вземания: за наказателна лихва за периода от 27.12.2021г. до 07.06.2022г. в размер общо на 694,79 лв.

ОСЪДЕН Е С. Ф. М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ХИТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 130913306, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Лавеле“ №19, ет.3, представлявано от ***, разноски в заповедното и в исковото производство, съобразно уважената част от исковите претенции, в размер на 1202,72 лева.

ОСЪДЕНО Е „ХИТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 130913306, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Лавеле“ №19, ет.3, представлявано от *** да заплати на пълномощника на ответника С. Ф. М., с ЕГН **********, а именно адвокат С. В. М. от Адвокатса колегия - Пазарджик, със служебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“Цар Самуил“ №28, к.21 адвокатско възнаграждение в размер на 103,05 лева.

Решението в срок се обжалва с въззивна жалба от С. М. с твърдение, че същото е неправилно, форулирано е искане да бъде отменено, а предявеният от „Хит кредит“ иск да бъде отхвърлен, като неправилен.

Във жалбата се излагат съображения за неправилност на решението.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че сключения между страните договор е действителен. Твърди се, че договорът за финансов лизинг е недействителен, тъй като не е посочен годишния процент на разходите по договора и общата сума дължива от С. М., изчислена към момента на сключване на договора за лизинг, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процет на разходите по определения в Приложение №1 начин.

Твърди се, че посочването на годишния процент на разходите в Договора за финансов лизинг е необходимо, защото дава на потребителя асна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключването на договора. В този смисъл посочването му е условие за действителността на самия договор за финансов лизинг, а неспазването му има за резултат недействителност на договора.

Твърди се, че не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото - до пет пъти законна лихва, задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част 1от Приложение №1 към Директивата математическа формула, както и да се посочат данните въз основа, на които е направено това изчисляване.

Твърди се, че в Договора за финансов лизинг е посочен размер на ГПР, но този размер на отговаря на действителелния размер, съобразно всички 2 разходи във връзка с договора, тъй като не са включени в дължимия заплатен от лизинго-получателя данък на МПС, застрахователните премии, които той е трябвало да заплаща при задължителния застрахователен договор „Автокакско“, както и таксата за годишен абонамент на Джи Пи Ес.

Застрахователните премии са изрично предвидени, като части от разходите по кредита.

На следващо място се твърди, че посочването само с цифрово изражение на процента на ГПР, не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Непосочването на разходите поставя в положение жалбоподателя да не знае колко точно е оскъпяването на лизинга на МПС, който ще дължи и в това именно се състои недействителността на договора.

На следващо място се излагат съображения, че Договора за финасов лизинг противоречи и на добрите нрави, предвид уговерения лихвен процент в тего - 30, 6 %.

Цитира се съдебна практика съобразно, която уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечените кредити, а за обезпечените – двукратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, с твърдение, че решението е правилно и обосновано.

Излагат се съображения в противовес на твърдението на възивника.

Неправилно е твърдението му, че в процесния Договор за финансов лизинг е посочен по-нисък процент ГПР от действителния, както и за липсата на очертана методика за неговото изчисляване и разходите, които се включват в него, както и, че уговореният лихвен процент противоречи на добрите нрави.

Уговореният размер на възнаградителната лихва не може да се определи като прекомерен, съответно и клаузата, с която е установен, като нарушаваща добрите нрави.

Годишният лихвен процент не сладва да надвишава пекратния размер на законната лихва, което в настоящия случай не е налице.

Искането е решението да бъде потвърдено.

Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, поддържаме така подадената въззивна жалба, с която искаме да се отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно и да се отхвърли предявения от „Хит кредит“ иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, като неоснавателен. Нямаме доказателствени искания. Считаме делото за ъзяснено от фактическа страна. Представям списък на разноските.

Адв. Г.: Уважаеми окръжни съдии, оспорваме жалбата. Поддържаме подадения отговор. Нямаме доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено, затова

3

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, считам че предвид събраните в хода на делото доказателства, моля да отмените решението на първоинстанционния съд, поради неговата неправилност. Считам, че първоинстанционния съд в хода на събраните по делото доказателства е стигнал до грешния извод, че процесния договор за лизинг не е недействителен и е отхвърлил възражението ни за недействителност на Договора. Процесният договор за финансов лизинг считам, че е недействителен, тъй като размерът на годишния процент на разходите, който е посочен в договора от 47, 05 % не отговаря на действителния размер, съобразно всички разходи, които са във връзка с Договора, които е следвало С.

М. да направи. При изчисляване на годишния процент на разходите е било необходимо да се включат абсолютно всички разходи във връзка с Договора и с лизинга на МПС, като годишния процент на разходите по Договора за финансов лизинг в конкретния случай не са включени застрахователните премии, които е трябвало да се заплащат по „Застраховка гражданска отговорност“ и „Автокаско“ и таксите за годишен абонамент за Джи Пи Ес и годишната такса за управление.

Застрахователните премии считаме, че следва да са предвидени, като част от разходите по кредита, тъй като те са включени в §1 от допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит. Следователно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите и е била предварително известна за лизингодателя. Липсата на този разход в Договора при изчисляването на годишния процент от разходи е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит и едно самостоятелно основание водещо до недействителност на Договора. Това противоречи на чл.

11, ал. 1, т.10 от Закона за потребителския кредит и води до цялостна недействителност на целия Договор за финансов лизинг.

Видно от изготвената и приета по делото СИЕ се установява, че размерът на годишния процент разходи с включени всички разходи по Договора за финансов лизинг, които действително са заплащани от С. М. е в по-голям размер от посочения в самия Договор. При изчисляването на ГПР с тези разходи свързани с Договора за финансов лизинг, годишния процент разходи се установява, че е в размер на 51,71 %, поради което на основание чл.

22 от Закона за потребителския кредит води до недействителност на Договора, тъй като не е посочен точен размер на ГПР по Договора и общата сума, която е дължима от С. М., изчислена към момента на сключване на Договора за лизинг. Посочването на ГПР е условие за действителност на самия Договор за финансов лизинг, а неспазването му има за резултат недействителност на Договора.

Договора за финансов лизинг противоречи на добрите нрави, предвид размера на уговорения лихвен процент в него от 30,6 %.

Уважаемо госпожо председател, уважаеми окръжни съдии, с оглед на 4 гореизложеното Ви моля да постановите решение, с което да отмените решението на първоинстанционния съд, като неправилно и да отхвърлите предявения от „Хит кредит“ срещу С. М. иск, като неосонвателен. Моля да осъдите „Хит Кредит“ ООД да заплати направените в двете съдебни инстанции разноски и моля да ми дадете възможност да представя писмена защита, в която да представя по-подробен писмен анализ. Искам да изложа както и във въззивната жалба съм посочил, неточното посочване на годишния процент разходи води до една заблуждаваща практика.

Адв. Г.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отхвърлите жалбата. Считам първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и добре мотивирано. Моля то да бъде потвърдено. Претендирам разноски по чл.80 от ГПК. Представям копие за друга страна.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ че ще се произнесе с решение в законния срок. часа.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:30 Председател: _______________________

Секретар: _______________________