Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4466 от 13.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 5746/2022
Вид
Решение № 4466
Подписан
13.03.2024
Състав
РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4466 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20221110105746 по описа за 2022 година Предмет на делото е предявеният от Н. С. П. срещу Н. С. Т. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Н. С. Т. не е собственик на поземлен имот – празно дворно място, с адрес **************, съставляващ по КККР, одобрена със заповед РД-189/16.01.2012 г. на ИД на АГКК, поземлен имот с идентификатор **************, с площ от 662 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи

**************

**************;

**************;

**************; ************** и с номер по предходен план: няма, квартал 29, парцел XI-CHC, евентуално върху 26/662 ид.ч. от имота, реално разположени по югозападната му граница при съседи – ул. „**************“, ПИ ************** и ПИ **************, с предходен идентификатор *** и с номер по предходен план: квартал 22. Формулирано е искане за отмяна на констативен нотариален акт № 143, дело 287/2016 г., на нотариус **************, по силата на който лицето С. С. е признат за собственик на горепосочения недвижим имот.

В исковата молба се твърди, че по силата на констативен нотариален акт № 143, дело 287/2016 г. на нотариус **************, лицето С. С. е признат 1 за собственик на имот с идентификатор **************, находящ се в с.

**************, ул. „**************“ № 3. Ищецът излага, че с договор за покупка на общински имот и техническа скица, на 29.12.1999 г.

************** му е продала парцел Х-328, кв. 29 по плана на с.

**************, а съседният имот /идентичен с имот с идентификатор **************/ бил парцел XI-272a, кв. 29. Сочи, че съгласно т.12 от акт за общинска собственост № 1104/27.12.1996 г. на **************, по отношение на парцел Х му е отстъпено право на строеж, но на съседния парцел /по отношение на който лицето С. се е снабдило с констативен нотариален акт/, право на строеж върху общинска земя било отстъпено на Борис Лазарова /баща на лицето С. С./. Твърди, че лицето С. С., се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по отношение на имот, който не е владял, както и че с Решение на АС – София, II-41 състав по дело 467/2021 г., съдът е отменил корекцията на вътрешната граница между процесния имот с идентификатор ************** и негов имот с идентификатор **************. Сочи, че лицето С. С. не е собственик на 26 кв.м., за които административният съд се е произнесъл, като е отменил промяна на кадастралната карта, както и че не е собственик на нито един квадратен метър от имот с идентификатор **************. Излага също, че лицето С. С. не е владял имота нито един ден. Сочи, че между двата имота – имот с идентификатор ************** и имот с идентификатор **************, никога не е била материализирана ограда, както и че имот с идентификатор ************** се владее от него и семейството му като разширение на двора му и се ползва за овощна градина. В заключение обосновава правния си интерес от предявяване на иска, с твърдението, че владее целият имот с идентификатор **************, за който лицето С. С. се е снабдил с констативен нотариален акт, считано от 1999 г. Поддържа също и че лицето С. С. е продал на дъщеря си – настоящ ответник процесния имот, с нотариален акт № 12/2021 г. ведно с нотариален акт за поправка № 49/2021 г., поради което сочи, че насочва претенцията си срещу Н. Т.. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът счита, че е предявен самостоятелен иск на основание чл. 537 ГПК и в тази връзка развива твърдения за недопустимост на същия. Поддържа, че е собственик на процесния имот по силата на нотариален акт за покупко2 продажба от 2021 г. и сочи, че праводателите на имота са признати за собственици въз основа на констативен нотариален акт. Сочи, че процесният имот е владян дълги години от лицето С. С., което твърди, че се установява от показанията на свидетелите, разпитани от нотариус ************** в рамките на производството по обстоятелствена проверка. Излага, че решението на административния съд, отменящо заповедта на АГКК, с която се променя границата между имота на ищеца и този на лицето С. С., няма отношение към настоящия спор. Оспорва ищецът да е владял процесния имот.

Поддържа също и че процесният имот не е общинска собственост, за да съществува пречка за придобиването му по давност при издаването на КНА, както и че имотът е бил възстановен /реституиран/ с решение № 1181/27.05.1993 г. на поземлената комисия при ТОА „**************“ на правоимащите и че е отписан от актовите книги. Сочи, че имот с идентификатор ************** е възстановен на лицето **************, което счита, че отново потвърждава тезата, че към дата на издаване на КНА, имотът не е бил общинска собственост. Твърди, че в полза на лицето С. С. през 1989 г. е учредено право на строеж, което обаче било погасено по давност поради неупражняването му в продължение на 5 години. Описаното, ответникът излага обаче, че не е пречка лицето С. С. да владее и стопанисва поземления имот и да придобие същия по давност. Излага, че процесният имот е придобил по силата на договор за покупкопродажба през 2021 г., но сочи, че през това време е била в граждански брак, поради което твърди, че собственик на имота е и съпругът й. Развива съображения и в насока, че КНА, по силата на който лицето С. С. е признат за собственик е издаден напълно законосъобразно, както и че липсват каквито и да е доказателства ищецът да е владял процесния имот. При тези твърдения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че процесният имот е придобит от ответницата през 2021 г. по силата на договор за покупко-продажба, по който продавач е лицето С. С., както и че последният е признат за собственик на процесния имот на основание давностно владение с констативен нотариален 3 акт № 143, том II, рег. № 5493, дело № 287/2016 г. на нотариус Стилиян **************.

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 12, том I V, рег. № 8134, дело 540/2021 г., от който се установява, че **************а С. и С. ************** С. са продали на Н. С. Т., поземлен имот с идентификатор ************** находящ се в с. **************, СО, район „**************“, ул. „**************“ № 3 с площ 662 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор няма, номер по предходен план: квартал

29, парцел XI-CHC, при съседи: **************

**************; **************; **************; **************.

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 143, том II, рег. № 5493, дело 287/2016 г. от 02.06.2015 г. лицето С. ************** С. е признат за собственик на основание давностно владение на гореописания имот.

Представен е Договор за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост от 29.12.1999 г., видно от който ************** е продала на Н.

С. П., недвижим имот частна общинска собственост, актуван с АОС 1104/27.12.1996 г. на район „**************“, представляващ парцел Х-328, от квартал 29, м. с. **************, с площ от 735 кв.м., при граници на парцела: от две страни улици, парцел IX-311, парцел VIII-312, парцел XI-272a по плана на с. **************, одобрен със заповед № РД-16-076/09.04.90 г. и Заповед № РД-16-69/11.03.94, находящ се в с. **************, ул.

„**************“.

Представен е акт за общинска собственост № 1104 от 27.12.1996 г. на имот – празно място от 15 180 кв.м., находящ се в Район „**************“, с.

**************, при граници: река, парцели I-IX, кв. 24 и терен извън регулация, като видно от гърба на същия на основание заповед № РД-571016/27.12.99 г. е деактуван част от кв. 29, в размер на 675 кв.м., касаеща парцел XVIII – 272a от кв. 29.

Ответникът е представил протокол от 31.05.2016 г. на нотариус Стилиян **************, с рег. № 065 по нот. дело 287/31.05.2016 г., от който се установява, че са разпитани свидетелите **************, ************** и Ц. ************** Н., от показанията на които е установено, че С.

4

************** С. е ползвал имота спокойно и необезпокоявано, както и че всички знаели именно него за собственик.

Представено е удостоверение, издадено от ************** – район „**************“, от което се установява, че процесният имот е бил възстановен с решение № 1181/27.05.1993 г. на поземлена комисия при ТОА „**************“, като на основание заповед № Н-08-00-0041/28.09.1993 г.

УПИ XI, кв. 29 е отписан от актовите книги и предаден на правоимащите.

Представено е писмо, изходящо от ************** и адресирано до кмета на район „**************“, в което е посочено, че ПИ с идентификатор ************** представляващ поземлен имот пл. № 272а, кв. 29, по плана с. Подгомер, на основание решение № 1181 от 27.05.1993 г. на поземлена комисия район „**************“, е възстановено правото на собственост на **************. Посочено е и още, че същият имот е регистриран на С. ************** С. с нот. акт № 101, том V дело 921 от 28.08.1989 г.

Представена е молба-декларация от С. ************** С. чрез кмета на район „**************“ до нотариус с район на действие СРС, в която е посочено, че лицето притежава имота и е направено искане за извършване на обстоятелствена проверка и признаване правото на собственост, посочени са и свидетели за разпит. На гърба на документа е посочено, че ПИ с идентификатор ************** по КК е идентичен с УПИ ХI 272а, кв. 29, за който е бил съставен акт за държавна собственост № 1451/15.06.1981 г., който е възстановен с решение № 1181/27.05.1993 г. на ПК ОСЗ „Н. Искър“ на **************. Деактуван е със заповед № 4-08-00-0041/28.09.1993 г. – така посоченото е подписано от кмета на 01.02.2016 г.

Видно от Удостоверение от 15.04.2016 г., за имот с идентификатор ************** с площ 662 кв.м. няма съставен акт за държавна собственост по реда на ЗДС.

Представен е нотариален акт за собственост върху недвижим имот, даден като обезщетение срещу отчужден недвижим имот № 101, том V, дело 921/89 г. от 28.08.1989 г., видно от който С. ************** С. – наследник на ************** е признат за собственик на следния имот: право на строеж върху държавен парцел XI CHC от квартал 29, София, с.

**************, при съседи: улица, парцел Х СНС, X I I СНС и терен за 5 индивидуален жилищен комплекс, което право на строеж се отстъпва като обезщетение срещу отчуждения за обществени мероприятия „улица и градина“ имот на наследодателя **************, пл. № 85 от кв. 18 по плана на с. **************. Посочено е, че държавният парцел XI CHC от кв. 29 по плана на с. **************, върху който е отстъпено правото на строеж е с площ от 660 кв.м.

Видно от удостоверение за семейно положение от 16.01.2023 г. Н. С. Т. е омъжена и има съпруг – **************. Представено е и удостоверение за сключен граждански брак от което се установява, че лицата са сключили граждански брак на 15.06.1986 г.

По делото са изслушани показания на ************** /свидетел на ответника/, която разказва, че познава С. С. и съпругата му, имотът на С. се намирал до нейния, били съседи. С. ползвал имота от 1988-1989 г., приблизително площта на имота била 600-620 кв.м., което свидетелката е пояснила, че го знае, доколкото и нейният имот бил с такава площ. В имота на ответника нямало постройки. Имотът бил обработван от С., съпругата му, дъщеря му и зет му. Свидетелката им била давала вода да поливат. Разказва, че знае за проблеми относно границата между имота на С. и този на Н..