Решение № 327 от 08.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 475/2024
- Вид
- Решение № 327
- Подписан
- 08.10.2024
- В сила
- 21.11.2025
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.53 · Закон за задълженията и договорите
- чл.128, т.3 · Кодекс на труда
- чл.128а · Кодекс на труда
- чл.128а ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.226 · Кодекс на труда
- чл.226, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.226, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 · Кодекс на труда
- чл.327, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.335 ал.2 т.3 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.3 · Кодекс на труда
- чл.348 · Кодекс на труда
- чл.348, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.349 · Кодекс на труда
- чл.350, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.350, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.62 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.2, ал.4 · Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
- чл. 6, ал. 3 · Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж
РЕШЕНИЕ
№ 327 гр. П., 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500475 по описа за 2024 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.дело
№20235220102941 по описа за 2023 година е осъден „ФУТБОЛЕН КЛУБ ХЕБЪР-1918“-Сдружение, ЕИК 176884570, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Г.Б.“ №200, представлявано от Е.С.С., да заплати на Н. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Левски Зона В-5“, вх. Б, ет. 6, ап. 31, сумата от 5 477,58 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода, считано от 15.08.2022 г. до 15.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на настоящата искова молба - 08.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъден е „ФУТБОЛЕН КЛУБ ХЕБЪР-1918“-Сдружение, ЕИК
176884570, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Г.Б.“ №200, представлявано от Е.С.С., да заплати на Н. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Левски Зона В-5“, вх. Б, ет. 6, ап. 31, сумата от 10042,23 лева, представляваща обезщетение от незаконно задържане на трудовата книжка за периода, считано от 15.08.2022 г. до 15.07.2023 г., ведно със 1 законната лихва върху главницата, считано от подаване на настоящата искова молба - 08.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъден е „ФУТБОЛЕН КЛУБ ХЕБЪР-1918“-Сдружение, ЕИК
176884570, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Г.Б.“ №200, представлявано от Е.С.С., да предаде на Н. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Левски Зона В-5“, вх. Б, ет. 6, ап. 31 трудовата му книжка с вписани данни, свързани с прекратяване на трудовото му правоотношение.
Отхвърлен е предявения от Н. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Левски Зона В-5“, вх. Б, ет. 6, ап. 31, против „ФУТБОЛЕН КЛУБ ХЕБЪР- 1918“-Сдружение, ЕИК 176884570, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Г.Б.“ №200, представлявано от Е.С.С., иск за заплащане на сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, във връзка с непредаване от ответника на заверени преписи от всички документи, находящи се в личното му трудово досие, извлечение по реда на чл.128, т.3 КТ и уведомленията по чл.62, ал.3 КТ, като неоснователен и недоказан.
Присъдени са разноски.
Постановено е предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
Решението е обжалвано от „ФУТБОЛЕН КЛУБ ХЕБЪР-1918“
Липсва посочване в коя точно част се обжалва решението.
Съдът приел , че трудовата книжка на ищеца е предадена във ФК ХЕБЪР - 1918. За да стигне до този извод, съдът се позовал само на гласните доказателства, без да отчете близката родствена връзка на свидетеля с ищеца и предишните му взаимоотношения с ответника.
Ответникът подържа ,че от ищеца не е предоставяна трудова книжка нито при сключването
, нито при прекратяването на трудовото правоотношение.
Съдът неправилно приел въз основа на предположения , че след като работодателят не е изисквал трудовата книжка на ищеца , то тя се намира при него.
Ищецът полагал труд при друг работодател през процесния период и само на това основание иска следвало да бъде отхвърлен. В случая било без значение дали е имал или не ,трудова книжка. След като по делото имало данни, че е имало ново правоотношение, то иска дори и само на това основание, следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Молят решението да бъде отменено и исковете – отхвърлени.
Претендират разноски.
Всъщност са изложени доводи само по отношение на иска за присъждане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка и би 2 могло евентуално да се приеме ,че жалбата е и против решението ,с което ответникът е осъден да я предаде.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа , поради незаконното уволнение – доводи няма, поради което съдът приема, че жалбата е бланкетна и дължи произнасяне ,като извърши проверка относно нарушаване на императивни правни норми.
В срок е постъпил писмен отговор от Н. И. Х..
Излага съображения , че в обжалваните части решението е правилно.
По отношения на решението , в частта , с която е присъдено обезщетение за оставане без работа , поради незаконно уволнение жалбата била бланкетна, поради което проверката на въззивния съд следвало да се ограничи само до валидността и допустимостта на решението, както и до правилното прилагане на императивна материалноправна норма. Повторени са съображенията, изложени в исковата молба.
Намират за неоснователна жалбата в останалата част.
По делото била представена служебна бележка от ФК „Национал“, гр.
София, която не е оспорена от ответника и в която изрично е посочено, че при постъпване на работа в това дружество Н. Х. не е предоставил трудовата си книжка, понеже същата не му е върната от предходния работодател.
Съществено било установеното при разпита на свидетеля Х. И. Х..
Съдът отчел роднинската връзка между страните и кредитирал тези показания като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, съответни на останалите доказателства.
Тези показания не били опровергани по делото и следвало да бъдат ценени.
От свидетелските показания на свидетеля Х. И. Х. било установено, че в средата на м.януари 2020 г. той е предал заедно със своята собствена и тази на ищеца трудови книжки на ответника. Изрично уточнява, че е предал трудовата книжка на Н. Х. на ответното дружество на Стадиона, където има стаичка за администрация, в която се взимат и подписват документи и се дават заплати.
Ирелевантно за иска по чл.226, ал.2 от КТ е дали трудовата книжка е предадена лично от работника или чрез трето лице, ако същата е достигнала до работодателя и той я е задържал. Изрично свидетелят Х. сочел че след като е предал двете трудови книжки на „Футболен клуб Хебър-1918“-Сдружение, те са останали на съхранение в клуба, като той е взел своята при прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие през 2021 г., но тази на брат му е останала, тъй като неговото правоотношение не е било прекратено към този момент.
В подкрепа на извода, че трудовата книжка на Н. Х. е била предадена на ответника и към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение все 3 още се е намирала във футболния клуб, е и бездействието на ответника по чл.2, ал.4 от НТКТС. Съгласно посочената разпоредба „Работодателят е длъжен да поиска в 5-дневен срок трудовата книжка, за да впише настъпилите изменения в трудовото правоотношение и промени на данните по чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда". По делото от ответника не били ангажирани никакви доказателства, че в рамките на законоустановения 5 /петдневен/ срок, Футболен клуб Хебър-1918“-Сдружение е поискал от Н. Х. да предаде трудовата си книжка с оглед надлежното й оформяне. Липсата на такива данни и доказателства навеждала на извода, че трудовата книжка вече се е намирала у работодателя и същият не е имал основание да я изисква от работника.
Относно задължението на работодателя да върне незабавно трудовата книжка на работника/служителя приложение намирали постановките в Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК на ВКС, в което изрично е прието, че: „Задължението по чл. 350, ал. / КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение". Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 5.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2005 г. - "задържането на трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, е една от формите на нарушение на задълженията по трудовия договор между страните". При наличие на проведено пълно и главно доказване от страна на работника/служителя, че трудовата му книжка е била предадена на работодателя и същата се е намирала у него при прекратяване на трудовия му договор, обстоятелството, че трудовата книжка е била надлежно оформена и върната на работника е в доказателствена тежест на работодателя.
Ответникът не доказал тези обстоятелства.
Изрично законодателят в чл.226, ал.З, изр.2 от КТ е регламентирал оборимата презумпция, че от незаконното задържане на трудовата книжка работникът търпи вреди в законово определения размер .В тази хипотеза вредите били нормативно определени и работникът/ служителят дължи доказване единствено на базата, на която се изчисляват те. В случай, че ответникът оспори вредите, той носи доказателствената тежест да докаже липсата им.
Твърдението на въззивника, че само на основание наличието на данни, че ищецът е сключил трудов договор с друг работодател, то следва исковата претенция да се отхвърли като неоснователна и недоказана, противоречало на волята на законодателя и постановките на Кодекса на труда. Никъде разпоредбата на чл.226, ал.2 от КТ /в приложимата редакция/ не сочи, че при постъпване на друга работа, правото на обезщетение на работника от незаконното задържане на трудовата му книжка, отпада. Подобно тълкуване 4 на закона било недопустимо. В същият смисъл са и изводите на първоинстанционния съд, които кореспондирали както с приложимия закон, така и със съдебната практика. Според съдебната практика, в хипотезата на започната работа при друг работодател, след прекратяване на трудовото правоотношение, за да отпадне отговорността на бившия работодател за обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ, последният следва да установи и докаже какъв осигурителен доход през претендирания период е реализирал ищеца.
Такова доказване от страна на ответника не е проведено. Не са ангажирани доказателства, че в рамките на периода, за който се претендира обезщетение, а именно от 15.08.2022г. до 15.07.2023г., ищецът е постъпил на друга работа, по която действително е реализирал социално осигурителен доход в определен размер. Независимо от обстоятелството, че ищецът е сключил последващ трудов договор с ФК „Национал“, гр. София в рамките на претендирания период /на датата 11.05.2023г./, до колкото ответното дружество не е ангажирало доказателства за това какви доходи Н. Х. е реализирал по това трудово правоотношение, се дължи обезщетение за този период от време.
Относно размера на дължимото обезщетение, базата, която следва да бъде взета предвид е същата като тази по иска по чл.344, ал.1, т.З от КТ, а именно последното получено за пълен работен месец брутно трудово възнаграждение на работника/служителя през месеца, предхождащ прекратяването на трудовия му договор. Този размер бил определен от приетата по делото експертиза.
Задължение на работодателя било при прекратяване на трудово правоотношение да впише в трудовата книжка на работника/служителя всички данни, касаещи прекратяването, както и да предаде фактически владението върху нея на работника .
Моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
От Н. Х. в срока за отговор е депозирана и насрещна жалба против решението , в частта, с която е отхвърлен предявения на осн.чл.226. ал.1. т.1 вр.с ал.З от КТ иск за заплащане на обезщетение за причинените на Н. Х. неимуществени вреди в резултат на неизпълнението на задължението на работодателя му да му предостави препис от всички документи, находящи се в трудовото му досие, изчислено в размер от 3 000 /три хиляди/ лева съобразно разпоредбата на чл.53 от ЗЗД. Решението било неправилно, постановено при допуснати от страна на съда процесуални нарушения във връзка с тълкуването и анализа на събрания по делото доказателствен материал.
За основателността на този иск, ищецът следвало да докаже наличието на следните елементи от фактическия състав на правото на обезщетение по чл.226, ал.1, т.1 от КТ: 1. Наличие на валидно възникнало трудово правоотношение - това обстоятелство не се оспорвало от страните, като за доказването му е представен по делото подписан от двете страни Трудов договор №00000036 от 23.08.2019г..; 2. Писмено искане от работника до 5 работодателя за издаване на препис от документите, съдържащи се в трудово му досие на осн.чл.128а от КТ; 3. Липса на отговор от страна на работодателя в законоустановения 14-дневен срок; 4. Настъпили вреди - имуществени или неимуществени; 5. Причинно-следствена връзка между бездействието на работодателя по неиздаване на поисканите документи и настъпилите вреди.