Решение № 4108 от 21.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4108 гр. Пловдив, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330100188 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба от 12.12.2022 г. на В. И. Р., ЕГН ********** срещу заповед за задържане с рег. № ***** г., издадена от Г. Т. Г., служител на отдел ИП при ОДМВР Пловдив.

С жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта по – горе по съображения за това, че не са налице фактически и правни основания за задържането: че към момента на издаване на заповедта лицето не е привличано като обвиняем; че е нарушен принципа на съразмерност, като правата и законните интереси на задържания са засегнати в много поголяма степен от необходимото, като се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът оспорва същата и настоява за потвърждаване на заповедта.

Съдът, като се запозна с наличния доказателствен материал и взе предвид становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Същата е изготвена в предвидената от закона форма и е придружена от необходимите приложения.

Разгледана по същество се явява основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР, в 1 границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.

Спазена е законоустановената форма така, както предвижда разпоредбата на чл. 74, ал.

1 от ЗМВР, и е издадена писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като са вписани името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице и му е предоставено копие от заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи са овластени да задържат лица в случаи, определени от закон - за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона.

По правната си същност задържането под стража, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН: административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането като принудителна административна мярка се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК; достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.

Въпросът, дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежи на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от 2

ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Въпреки изложеното до тук следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

По делото се установи, че на 24.10.2022 година, в 10: 30 часа, Р. е бил задържан във връзка с установена съпричастност по следствено дело № 300/2022г. по описа на ОСО при ОП Пловдив, за това, че в периода от 2018г. до 2022г. в гр. С. и гр. С., като съучастник е подпомогнал длъжностно лице да наруши и да не изпълни служебните си задължения с цел да набави за себе си и за длъжностното лице имотна облага и от това са настъпили немаловажни последици за Община Стамболийски – престъпление по член 282, ал. 1 НК.

От разпита на Г. Г., става ясно, че е имало предварително разрешение на съд за извършване на претърсване и изземване, с което жалбоподателят е бил запознат и е съдействал, като в дома му не са били открити документи, свързващи го със случая, след което същият е завел разследващите на адреса, където живее, там е извършен оглед, като и там не са открити документи, след което доброволно ги е завел и в офиса, където също била направена проверка. След това Р. и Г. отиват в І РПУ на МВР С., обядват заедно, чакайки нареждания, като към 16.00 часа получили нареждане Р. да се закара в МВР П.. След като пристигнали в Пловдив го предали на колегите за разпит, и там в стаичката за разпити му връчили заповедта за задържане, след което същият бил приведен в ареста в 21.00 часа, а на следващата сутрин бил освободен.

От данните по делото не може да се направи извод за съпричастност на задържания към съответното престъпно деяние, липсват каквито и да било доказателства за това, доколкото видно от отговора на ОП Пловдив става ясно, че не могат да изпратят ДП № 300/2022г., понеже разследването не е приключило, а и по делото няма лице, което да е привлечено като обвиняем.

Дори и да се приеме обратното, налице е нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като се засягат права и законни интереси на гражданин в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. За да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва легитимна цел, а не да се явява своеобразно наказание, репресия налагана по усмотрение на административния орган. Не се установява, принудата и нейното реализиране да е обусловено от необходимостта лицето да бъде държано за 24 часа. Липсват данни за наличие на опасност от извършването на противоправно деяние или необходимост от предотвратяването му или осуетяване на възможността на нарушителя да се укрие.

Установено е също така, че при предприемането на проц. действия по събиране на доказателства лицето е оказало пълно съдействие.

3

С оглед на тези данни по делото се налага извода, че в конкретния случай неоправдано е приложена процесната ПАМ и в несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от задържането на лицето, и като такава следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира за основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените в настоящото производство разноски в размер на 80 лв. за държавни такси и 800 лева адв. възнаграждение, който размер съдът намира да не е прекомерен, с оглед обема на осъществената правна защита от проц. представител на жалбоподателя.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед рег. № ********г., издадена от Г. Т. Г., служител на отдел ИП при ОДМВР П., за задържане на В. И. Р., ЕГН **********.

ОСЪЖДА ОД на МВР ПЛОВДИВ да заплати на В. И. Р., ЕГН ********** направените разноски от 80 лева за държавни такси и 800 лева адв. възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АДм. съд Пловдив в 14 -дневен срок от връчване на съобщението за изготвеното решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________

4