Решение № 8147 от 07.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8147 гр. С., 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110162615 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от ........ С.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С................, срещу Ц. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. С..............., М. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............. и М. Л. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. С..............., обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на следните суми при условията на разделна отговорност:

Ц. Г. Я. – сумата 2477,95 лв. главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: гр. С..............., аб. ............., периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 628,86 лв. обезщетение за забава от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., 3,19 лв., представлява неплатено възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,78 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.01.2023 г. до 02.10.2024 г., които суми се претендират съобразно дела в съсобствеността, а именно 4/6 ид.ч.;

М. Л. С. – сумата 619,49 лв. главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: гр. С..............., аб. ............., периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 157,22 лв. обезщетение за забава от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., 0,80 лв., представлява 1 неплатено възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,45 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.01.2023 г. до 02.10.2024 г., които суми се претендират съобразно дела в съсобствеността, а именно 1/6 ид.ч.;

М. Л. Я. – сумата 619,49 лв. главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: гр. С..............., аб. ............., периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 157,22 лв. обезщетение за забава от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., 0,80 лв., представлява неплатено възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,45 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.01.2023 г. до 02.10.2024 г., които суми се претендират съобразно дела в съсобствеността, а именно 1/6 ид.ч.

Ищецът „...........” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Твърди, че до имота на ответниците, находящ се на адрес: гр.

С..............., аб. ............., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е доставена топлинна енергия, за която се дължи цена в размер на 3716,93 лв., както и, че е извършена услуга дялово разпределение в периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., за която се дължи цена 4,79 лв. Твърди, че ответниците, като съсобственици на имота, отговарят за задължението, съобразно дела в съсобствеността, поради което от ответника Ц. Г. Я. претендира 4/6 от дължимите суми, а от ответниците М. Л. С. и М.

Л. Я. по 1/6 от дължимите суми. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 943,30 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., и обезщетение за забава в размер на 2,68 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 01.01.2023 г. до 02.10.2024 г. при същите квоти, както и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното й погасяване.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Л. Я. е подал молба, са която заявява, че е погасил претендираните от ищеца суми от всички ответници. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ищеца в минимален размер.

Ответниците Ц. Г. Я. и М. Л. С., в срока по чл. 131 ГПК не са подали отговор на исковата молба.

Конституирането по делото трето лице – помагач „Н.“ АД не изразява становище по предявените искове.

2

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е приет като доказателство Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от дата 21.01.1991 г. (л.85 от делото), видно от който ответникът Ц. Г. Я. и Л. М. Я., на посочената дата са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент ....... находящ се в сградата на бл. 353, вх. 6, ет. 4 в гр. С......... при равни квоти.

От представеното по делото Удостоверение за наследници на Л. М. Я. с изх. № УН № 1065/19.11.2009 г. на Столична община – район „Мл.“, същият е починал на 02.10.2009 г. и е оставил за наследници ответниците Ц. Г. Я. – съпруга, М. Л. С. – дъщеря и М. Л. Я. – син.

Представените е Договор от 30.09.2002 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. С., ж.к. „Мл. 3“, бл. 353, вх. 6 и третото лице помагач „Н.“ АД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 26.09.2002 г., както и Договор № .......... г., сключен между ищцовото дружество и третото лице – помагач „Н.“ АД, за извършване на услуга дялово разпределение на полинна енергия в сгради в режим на етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „.........“ АД на потребителите в гр. С..

По делото са представени обща фактура № ...../30.06.2022 г., в която е отразено потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., както и дължимата сума след приспадане на извършените плащания – 2271,74; обща фактура № ......../30.06.2023 г., в която е отразено потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., както и дължимата сума след приспадане на извършените плащания – 3337,45 лв.; справка от счетоводната система на ищеца с отразени дължими суми за дялово разпределение и фактури; изравнителни сметки за периода и протоколи за неосигурен достъп за отчет.

По делото е представена вносна бележка от дата 16.12.2024 г., с която в полза на ищеца е заплатена сумата от 4941,45 лева, с която се погасяват главница в размер на 3721,72 лв., мораторна лихва в размер на 945,72 лв., законна лихва в размерна 77,04 лв. и съдебни разноски в размер на 196,71 лв., който факт е безспорен между страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към 3 нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В случая с представените по делото писмени доказателства (Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от дата 21.01.1991 г. и Удостоверение за наследници на Л. М. Я. с изх. № УН № 1065/19.11.2009 г. на Столична община – район „Мл.“, са доказа, че ответниците са собственици на процесния недвижим имот, при квоти, както следва: ответникът Ц. Г.

Я. – 4/6 ид.ч., като същата е придобила ½ ид.ч. с договора за продажба, а след смъртта на съпруга си Л. М. Я. е придобила още 1/6 ид.ч.; ответниците М. Л. С. и М. Л. Я. притежават всеки по 1/6 ид.ч. от имота, придобита по наследство от наследодателя си Л. М. Я.. Следователно може да се обоснове несъмнен извод, че ответниците, като собственици на имота са сключили договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, следователно същите са имали качеството потребители на топлинна енергия за процесния имот за посочения в исковата молба период, като всеки от тях следва да заплати цената за доставена топлинна енергия, съразмерно с размера на притежаваните права.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „.........” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.