Определение № 16191 от 29.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16191 гр. София, 29.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506824 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ищцата Ю. С. и адв. И. срещу Решение №5591/24.03.2026г., с което е оставено без уважение искането на страната за допълване на решението в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че с постановяването на крайния съдебен акт в исковото производство, с който предявените искове са уважени, влиза в сила заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК издадена по ч.г.д.№20251110104941, 161-ви с-в, СРС, по отношение на всички претендирани суми. С диспозитива на решението първоинстанционният съд не се произнесъл по отношение на разноските за заповедното производство, въпреки че в мотивната част е приел, че страната е сторила разноски за 33.28 лв.държавна такса, а на адв. И. е присъдено адв. възнаграждение от 400 лв. Страната е депозирала молба за отстраняване на ОФГ в решението в частта за разноските, която е оставена от съда без уважение с обжалваното решение. Счита същото за неправилно.

Счита, че доколкото заповедта не е била обжалвана в частта за разноските, същата е влязла в законна сила и възможността за изменение размера на претендираните разноски е преклудирана. Моли обжалваното решение да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати горепосочените разноски на страната и оказалия безплатана помощ адв. И..

Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД взема становище за 1 неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

С разпореждане от 25.06.2026г. на зам.-председателя на СГС и председател на ГО – Въззивни състави съдия Мазгалов е постановен отказ от образуване на въззивно гражданско дело по процесната жалба на адв. И. и Ю.

С.. Видно от мотивите на разпореждането, обжалваното решение № 5591/24.03.2026г. на СРС е с характера на определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК и подлежи на обжалване с частна жалба, при което е образувано въззивно частно гражданско дело.

Като възприема така изложените мотиви, въззивния съд приема, че е сезиран с частна жалба срещу решение № 5591/24.03.2026г. на СРС, имащо характера на определение по реда на чл. 248 от ГПК.

Частната жалба е депозирана от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване.

Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С решението по делото е признато за установено по предявения от Ю. В.

С., ЕГН **********, против „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, иск с правно осн. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцата сумата от 1663,93 лева, главница за надплатена топлинна енергия за отчетен период 2023-2024 г., по обща фактура № 1035302034 за цена за топлинна енергия за периода м.05.2023 г.-м.04.2024 г., за имот: апартамент № 71, находящ се в гр. София, кв. ****, номер на инсталация № 4000120318, ведно със законна лихва от 23.01.2025 г. до изплащане на вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, издадена на 15.03.2025 г. по ч.гр.д. № 4941/2025 г., СРС, 161-ви с-в.

„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, е осъдена да заплати на Ю. В.

С., ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 17,02 евро, разноски, сторени в производството по делото, а на адв. С. С. С., ЕГН **********, САК, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 126,16 евро възнаграждение за безплатно представителство на ищцата Ю. В. С., ЕГН **********, по делото.

В мотивите на решението съдът е посочил, че в заповедното производство ищцата е сторила разноски от 33,28 лв. за държавна такса, а на 2 осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съдът е присъдил на адв. Н. И. И. възнаграждение за безплатно представителство в размер на 400 лв. Вземането по чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД обаче ставало изискуемо само след покана (в този смисъл Тълкувателно решение от 21.11.2019 г. по тълк.д. № 5/2017 г., ОСГТК), каквато нито се твърди, нито се доказва ищцата да е отправяла до ответника, преди да подаде заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Не можело следователно да се приеме, че ответникът, е дал повод за подаване на заявлението и дължи разноски за заповедното дело. Действително, подавайки възражение по чл. 414 ГПК, ответникът е предизвикал нуждата от образуване на исков процес, поради което дължал разноски за исковия процес, но не дължал разноски за заповедното дело. Така мотивиран, съдът не е присъдил с решението разноските, посочени в заповедта за изпълнение.

С молба по делото от 11.03.26 г. страната е поискала изменение на решението в частта за разноските, формулирано като молба за отстраняване на ОФГ на решението в частта за разноските. С обжалваното решение /имащо характера на определение по разноските, съгласно изложените по-горе мотиви на разпореждане от 25.06.2026г. на зам.-председателя на СГС и председател на ГО – Въззивни състави/, молбата е оставена без уважение.

Актът е неправилен и следва да бъде отменен.

Не може да бъде споделено виждането на жалбоподателя, че исковият съд не може да преразглежда въпроса за разноските в заповедното производство. Аргументите на жалбоподателя, свързани с липсата на подадена частна жалба срещу заповедта в частта за разноските, са неоснователни, защото ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл.413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ето защо, в конкретния случай липсата на подадена частна жалба от длъжника срещу заповедта в частта за разноските, е без правно значение – 3 същата би подлежала на връщане след приключването на исковото производство с влязло в сила решение.

С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В това производство съдът може да разгледа и възражение на загубилия делото ответник за недължимост на разноските по заповедта, т.к. не е дал повод за делото, по см. на чл.78, ал.2 от ГПК. Произнасянето на районния съд е именно в посочения смисъл – че ответникът не дължи разноски за заповедното производство, т.к. не е дал повод за същото.

От една страна, такова възражение по конкретното дело няма данни да е било наведено от „Топлофикация София“ ЕАД. От друга страна, съгласно чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Видно е, че нормата предвижда наличието на две кумулативно дадени предпоставки, за да бъдат възложени разноските по делото върху ищеца.

Едната предпоставка е ответникът да признае иска, а другата е същият с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото.

Безспорно е, че ответникът по настоящото дело не е признал иска, а напротив – оспорвал го е, както с подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение, така и с подадения писмен отговор, а след това вкл. и в хода на устните състезания. При липса на едната предпоставка за приложението на чл.78, ал.2 от ГПК, разсъжденията на първоинстанционния съд относно наличието на втората, са безпредметни.

Ето защо, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Решението на СРС следва да бъде допълнено в частта за разноските, като бъдат допълнително присъдени разноските, сторени от заявителя в заповедното производство за държавна такса от 33.28 лв. , а на оказалия безплатна адвокатска помощ адв. И. следва да се присъдят разноски за оказана 4 безплатна правна помощ в заповедното производство, които съдът определи на сума в размер на 204,52 евро.

Претенцията на жалбоподателя за разноски в това производство е неоснователна. Това е така, защото производството по чл.248 от ГПК по своята същност не представлява самостоятелно производство. То е продължение на предхождащия го съдебен процес и приключва с акт, който по същността си извършва корекция на вече постановен съдебен акт, респ. оставя без уважение искането за извършване на такава корекция. Производството по постановяване на същинския съдебен акт е вече приключило и в него разноските са били разпределени /правилно или не е предмет именно на производството по чл.248 от ГПК/, поради което за последното отделни разноски не се следват. В този смисъл е и трайната съдебна практика.

Поради изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение №5591/24.03.2026г. на СРС, постановено по гр.д.

№25030/25г. по описа на СРС, 161 с-в, имащо характера на определение, постановено в производство по чл.248 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА Решение № 3846 / 27.02.2026г., постановено по гр.д.

№25030/25г. по описа на СРС, 161 с-в в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на Ю. В. С., ЕГН **********, сумата от 17,02 евро – държавна такса в заповедното производство по чгд № 4941/25г. по описа на СРС,161.с-в, а на адв. Н. И. И., ЕГН ********** на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 204,52 евро възнаграждение за безплатно представителство на заявителя в същото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6