Решение № 611 от 28.10.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 611 гр. Благоевград, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101224 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД /ПИБ АД/, със седалище и адрес на управление град София, бул. “Драган Цанков” № 37, вписано в Търговския регистър с ЕИК 831094393, представлявана от изпълнителните директори Н. Хр. Б. и Св. Ал. П., чрез пълномощника си К. Анг. Л.-С. - старши юрисконсулт против И. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б..

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от Договор № 022LD-R-001496 за банков кредит, сключен на 30.12.2011 г.

Заявява, че освен ответника И. М. кредитополучатели по процесния договор за кредит били и В. М. и Р. М.а, като тримата били солидарни длъжници. Поддържа, че по силата на този договор в качеството си на кредитодател е предоставил на ответната страна (кредитополучател) сумата от 4600 евро. Излага, че горепосочената сума била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в процесния договор за кредит, като по този начин изпълнил задължението си като кредитор да предоставил сумата по кредита. Сочи, че ответникът е преустановил редовното обслужване на потребителския кредит на 20.02.2012г., като към тази дата били погасени само частично главница в размер на 47 евро и договорни лихви. Твърди, че поради неплащане в срок на задълженията по процесния договор за кредит банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 07.10.2020г., за което ответникът заедно с останалите солидарни длъжници В. М. и Р. М.а били уведомени чрез покани за доброволно изпълнение, връчени му от ЧСИ Мартин Кацарски. Заявява, че задълженията на ответника към настоящия момент били както следва: главница в размер на 4553 евро; непогасена договорна лихва за периода 20.07.2013 г. - 06.10.2020 г. включително, дължима на основание Раздел II, т.4 от Договора за кредит в размер на 3 632,41 евро; непогасено обезщетение за забава на просрочените плащания за периода 20.12.2017г. - 12.03.2020г., дължимо на основание Раздел II, т.10 от Договора за кредит в размер на 79,85 евро; непогасена договорна лихва за периода 13.03.2020г. — 13.05.2020 г. включително в размер на 89,42 евро; непогасено обезщетение за забава на просрочените плащания за периода 14.05.2020г. - 06.10.2020г., дължимо на 1 основание Раздел II, т.10 от Договора за кредит в размер на 365,70 евро; непогасена законна лихва за периода 07.10.2020 г.- 22.10.2020 г. включително в размер на 20,24 евро; непогасени разноски за връчване на покани до длъжниците в размер на 49,08 евро. Сочи, че за посочените вземания на 28.12.2020г. по ч. гр. д. № 2145/2020г. по описа на РСБлагоевград е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК.

Ответникът, чрез особения си представител адв. С. М. Б., счита предявените срещу него искове за неоснователни. В тази връзка сочи, че: не била налице предсрочна изискуемост на договора за кредит; били налице неравноправни клаузи, поради което части от процесния договор за кредит били недействителни. Прави и възражение за погасяване на ищцовите вземания по давност.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от главница в размер на 4553 евро.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – относно вземанията за възнаградителни лихви върху главницата

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземанията за мораторни лихви върху главницата.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД. - относно вземането за непогасени разноски за връчване на покани до длъжниците.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 909991 от 28.12.2020г. по ч. гр. д. № 2145/2020г. на Районен съд – гр. Благоевград.

Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК

2. Относно основателността на предявените искове:

От представените от ищеца документи (копие от процесния Договор № 022LD-R001496/30.12.2011г. за банков кредит, Погасителен план към него, Общите условия /ОУ/ към него) се доказва сключването на процесния договор между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД (като кредитодател) и ответника И. С. М. (като кредитополучател). Освен ответника кредитополучатели по договора са и В. И.ов М., и Р. И. М.а, като тримата са солидарни длъжници.

От съдържанието на договора и Общите условия (ОУ) към него се изясняват и основните параметри, при които е бил сключен, а именно: отпусната главница в размер на 4 600 евро; годишен процент на разходите /ГПР/ от 18,87 %; срок за усвояване на кредита до 19.01.2012г.; краен срок за погасяване на кредита 20.12.2021г.; предвидено е, че за ползвания кредит кредитополучателите са се задължили /Раздел II, т.4/ да заплащат на банката - кредитор годишна лихва съгласно т. 4 от Договора за кредит (в размер на Базов лихвен процент на Банката за евро плюс надбавка от 8,51 пункта или общо 16,5 %), като към датата на сключване на договора Базовия лихвен процент на банката за евро е в размер на 7,99 %. Уговорено е, че при просрочие на плащания погасителните вноски се олихвяват с договорения в Раздел II, т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Предвидено е, че при наличие на 2 просрочени плащания кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката - Раздел II, т.10.

От представения Погасителен план се установява, че кредитополучателите следва да заплатили 120 месечни вноски, в размер на 78,70 евро всяка, считано от 03.01.2012г. до 20.11.2021г. Съгласно представения по делото Погасителен план крайната сума, която кредитополучателите следвало да върнат е в размер на 9573,84 евро, в това число главница и дължима лихва.

С оглед така установеното съдържание на процесното заемно правоотношение не могат да се споделят доводите на особения представител на ответника за противоречие на клаузите на договорните и наказателните лихви от процесния договор с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и че били нищожни като неравноправни на основание чл. 143 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В тази връзка следва да се има предвид следното:

Съгласно действащата към момента на сключване на процесната кредитна сделка редакция на чл. 10, ал. 1 ЗПК /Обн. ДВ. бр.18 от 5.03.2010г., в сила от 12.05.2010 г., изм. ДВ. бр. 58 от 30.07.2010г./ договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен носител или друг траен носител, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, декларирано с полагането на подпис.

Това изискване е спазено. Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител и е в два екземпляра. Следва да се посочи, че правата и задълженията на страните са изложени по ясен и разбираем начин, както изисква разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като по своето съдържание договорът отговоря на изискванията на закона, въведени с нормата на чл. 11, ал.

1, т. 10. Изрично е отразен и Годишният процент на разходите по кредита, който е в размер от 18,87 %. Към процесния договор за потребителски кредит е обективиран Погасителен план, като същият е подписан от кредитополучателите (включително и ответника И. М.), като в същия са посочени по разбираем за кредитополучателя начин броят на вноските, размерът на всяка вноска, включваща главницата и договорната лихва. В процесния договор и Общите Условия към него са описани по ясен и достъпен начин задълженията на кредитополучателите. Доколкото атакуваните от особения представител на ответника като нищожни клаузи от договора произтичат от Общите условия за кредити на физически лица, към които самият договор препраща, съдът приема, че тези клаузи от договора, както и самите ОУ не са индивидуално уговорени клаузи по смисъла на чл. 146, ал.1 ЗЗП, поради което същите биха могли да са нищожни, ако са налице предпоставките по чл. 143 ЗЗП, но в случая в договора и Погасителния план към него ясно са посочени процентът на ГПР и лихвата, т.е. към момента на сключване на договора е с оглед предоставения на ответника погасителен план за него е било ясно и конкретно са били посочени дължимите суми като месечни вноски с включена дължима главница и лихва. Няма доказателства и не се наведоха твърдения от ответната страна, че базовият лихвен процент (БЛП) и ГПР са променени едностранно от ищеца. Вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза също не е констатирал промяна на БЛП, който е бил фиксиран в договора и е 7,99 %. Следователно законовите изисквания са спазени и не е налице твърдяната недействителност на клаузите за възнаградителната и наказателната лихва от процесния договор на посочените от особения представител на ответника основания – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Посредством заключението на изслушаното по делото съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните), става ясно, че заетата сума от 4600 евро е била усвоена в пълен размер от страна на ответника и останалите двама кредитополучатели по разплащателна сметка на ответника на дата 05.01.2012г. При това положение се установява, че ищецът е изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а именно реално е предоставил на ответника и останалите двама кредитополучатели главницата по договора.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на изготвилата я вещо лице, се изясняват всички плащания, осъществени по процесния 3

Договор за банков кредит. Установява се от заключението на вещото лице, че от страна на ответника и останалите двама кредитополучатели, във връзка с вземанията по процесния договор, са били извършени плащания в общ размер на 3805,80 евро, като с тази сума са били погасени изцяло главницата по 1-ва вноска, както изцяло договорната лихва по вноски от 1-ва до 18-та и частично 19-та, и наказателна лихва, и разноски и такси. Със сумата от 3805,80 евро са погасени, както следва: 47 евро от главницата, 1089,88 евро от възнаградителната лихва, 2548,86 евро от наказателната лихва за забава и 120,06 евро от разноските и таксите по кредита. Последното плащане по кредита е извършено на 04.02.2020г. След 04.02.2020г. кредитополучателите не са били заплащала вноски по процесния договор за банков кредит. Крайният срок на кредита е изтекъл на 20.12.2021г., като същият е бил обявен за предсрочно изискуем на 07.10.2020г. Според вещото лице, непогасената главница се равнява на 4553 евро; размерът на договорната лихва за периода от 20.07.2013г. до 06.10.2020г. е 3623,17 евро; размерът на договорната лихва за периода 13.03.2020г. — 13.05.2020 г. е 58,65 евро; размерът на наказателна лихва за периода 20.12.2017г. - 12.03.2020г. е 77,09 евро; размерът на непогасеното обезщетение за забава на просрочените плащания за периода 14.05.2020г. - 06.10.2020г . е 357,48 евро; размерът на законната лихва за периода 07.10.2020г. - 22.10.2020г. е 20,24 евро; и размерът на непогасените разноски за връчване на покани до длъжниците е 49,08 евро. Съдът изцяло приема заключението на вещото лице, като при определяне на дължимите от ответника суми се ръководи от изчисленията на вещото лице.