Решение № 939 от 21.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Д. Господинова Търговско дело № 20211100902456 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 29, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ.

Ищецът - Й. Й. И., твърди, че от 23.03.2017 г. е вписана в търговския регистър като едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество „К. - Д” ЕООД.

Посочва, че по подадено заявление с вх. № 20201126170911 в търговския регистър по партидата на „К. - Д” ЕООД са вписани обстоятелства, които не са възникнали валидно, т.е. са несъществуващи такива, а именно: 1) заличаване на Й. Й. И. като едноличен собственик на капитала поради извършено прехвърляне на дружествени дялове в полза на Д.К.Г.; 2) вписване на лицето Д.К.Г. като едноличен собственик на капитала на дружеството; 3) заличаване на Й. Й. И. като управител на дружеството; 4) вписване на Д.К.Г. като нов управител на дружеството; 5) приемане на нов учредителен акт. Заявява, че вписването на тези обстоятелства е извършено на 02.12.2020 г., въз основа на представен със заявлението договор за продажба на дружествени дялове от 23.11.2020 г. Ищцата посочва, че този договор е нищожен като противоречащ на добрите нрави, което противоречие се изразява в драстичното разминаване между уговорената по договора покупна цена за дяловете и действителната им пазарна цена, която е много по-висока от първата. Ето защо и този договор не е породил правни последици по прехвърляне правото на собственост върху всички дружествени дялове от капитала на „К. - Д” ЕООД от прехвърлителя Й. И. в патримониума на приобретателя Д.Г. и последният не е придобил качеството едноличен собственик на капитала. Заявява, че доколкото обстоятелството по промяна на едноличния собственик на капитала не е валидно възникнало, то не са се осъществили и останалите вписани в търговския регистър обстоятелства, които са тези по промяна на лицето, което 1 управлява и представлява търговското дружество, защото решенията за това са приети на 23.11.2020 г. от Д.К.Г., който няма качеството едноличен собственик на капитала, и следователно тези решения са нищожни. С оглед на изложеното, ищецът моли съдът да признае за установено, че в търговския регистър по партидата на „К. - Д” ЕООД са вписани несъществуващи обстоятелства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - „К. - Д” ЕООД, оспорва предявените искове. Твърди, че ищцата е признала, че сключеният на 23.11.2020 г. между нея и Д.Г. договор за прехвърляне на дружествени дялове е действителен и е произвел правен ефект, тъй като тя е страна по подписан след смъртта на приобретателя на 23.07.2021 г. договор за прехвърляне на дружествените дялове от капитала на „К. - Д” ЕООД, по силата на който е закупила част от дружествените дялове от капитала на ответното дружество от един от наследниците по закон на Д.Г., който се легитимира като техен собственик на основание наследствено правоприемство и придобиване на дяловете от неговия наследодател с оспорения договор от 23.11.2020 г. Заявява, че дружествените дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност нямат пазарна цена, поради което и не може да има разминаване между уговорената в договора от 23.11.2020 г. продажна цена и пазарната такава. Ответникът твърди, че решенията на едноличния собственик на капитала на „К. - Д” ЕООД от 23.11.2020 г. за смяна на управителя не са нищожни. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени установителни искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, с които се иска съдът да признае за установено, че в търговския регистър по партидата на „К. - Д” ЕООД са вписани няколко отделни несъществуващи обстоятелства.

В чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство. С Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания, които настоящият съдебен състав трябва да съобрази при определяне на това какво представлява „несъществуващо обстоятелство“, респективно „несъществуване на вписано обстоятелство“ каквато е терминологията използвана в чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ. В тълкувателното решение е посочено, че понятието „несъществуващо обстоятелство” е въведено в закона само по отношение на подлежащите на вписване такива, като вписване на такова обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно.

Първите обстоятелства, които ищецът твърди, че са вписани в търговския регистър, 2 без да са валидно възникнали, са свързани помежду си и се отнасят до осъществена промяна в лицето, което притежава всички дялове от капитала на търговското дружество „К. - Д” ЕООД, като те са следните: 1) заличаване на Й. Й. И. като едноличен собственик на капитала поради извършено прехвърляне на дружествени дялове в полза на Д.К.Г. по силата на договор за продажба на дружествени дялове от 23.11.2020 г.; 2) вписване на лицето Д.К.Г. като едноличен собственик на капитала на дружеството поради придобиване от него на всички дялове от капитала на „К. - Д” ЕООД по силата на договор за продажба на дружествени дялове от 23.11.2020 г.

При извършена от съда служебна проверка за обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партида на ответното търговско дружество се установява, че на 02.12.2020 г. е заличено вписването на Й. Й. И. като едноличен собственик на капитала на „К. - Д” ЕООД и е вписано лицето Д.К.Г. като такъв. Следователно по делото е доказано, че посочените в исковата молба обстоятелства действително са вписани в търговския регистър. Ето защо и съдът трябва да отговори на въпроса дали от представените в производството доказателства се установява, че тeзи обстоятелства са възникнали и съществуват към датата, на която е извършено тяхното вписване с акт на длъжностното лице по регистрация.

В хода на регистърното производство, което е образувано по заявление с вх. № 20201126170911 от 26.11.2020 г., подадено от „К. - Д” ЕООД, заявителят се е позовал на това, че промяната на едноличния собственик на капитала на търговското дружество е в резултат на договор за прехвърляне на дружествени дялове, сключен на 23.11.2020 г. Към подаденото заявление е представен договор от 23.11.2020 г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните и на съдържанието, извършени едновременно.

От него се установява, че на 23.11.2020 г. между Й. Й. И., притежаваща всички дялове от капитала на дружеството с ограничена отговорност „К. - Д” ЕООД, като продавач, и Д.К.Г., като купувач, е сключен договор за продажба на дружествени дялове. Предмет на сделката е възмездното прехвърляне на 100 дружествени дяла, които се равняват на 100 % от капитала на „К. - Д” ЕООД, с обща номинална стойност от 5 000 лв. При тълкуване на волята на страните, изразена в чл. 1 и чл. 3 от договора, съдът счита, че те са постигнали съгласие, че покупната цена, която купувачът се задължава да заплати на продавача за придобитите дружествени дялове, е в размер на 5 000 лв., която е равна на номиналната стойност на дяловете от капитала на дружеството.

Договорът за продажба на дружествени дялове, който отговаря на условията, предвидени в чл. 129 ТЗ, които са различни тогава, когато дяловете се прехвърлят на съдружник и тогава, когато се прехвърлят на трето за дружеството лице, има прехвърлителен ефект, което означава, че той произвежда действие по прехвърляне от патримониума на продавача в патримониума на купувача, който в случая е Д.К.Г., на дружествени дялове, които са предмет на тази сделка, които в случая са всички дружествени дялове, на които е разделено имуществото на „К. - Д” ЕООД. С придобиването на всички дружествени дялове от имуществото на търговското дружество по силата на тази сделка Д.К.Г. става едноличен собственик на имуществото и съответно на капитала на „К. - Д” ЕООД, като какъвто е вписан в търговския регистър. За да произведе това действие, обаче, договорът за продажба на дружествени дялове първо трябва да бъде действителен. Ето защо и доколкото от ищеца в процеса е въведено възражение за нищожност на договора от 23.11.2020 г., въз основа на който е извършено оспореното вписване, поради противоречието му с добрите нрави, съдът трябва да се произнесе дали тази прехвърлителна сделка страда от порок, който да я прави нищожна.

В чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е предвидено, че нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Добрите нрави са обща правна категория, при прилагането на която съдът прави конкретна преценка дали сключената сделка е съвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато се касае до 3 сключване на един възмезден договор за прехвърляне правото на собственост върху определено имуществено право, при извършване на преценка дали са нарушени добрите нрави, съдът трябва да съобразява от една страна въведения с чл. 9 ЗЗД принцип на свободата на договаряне, позволяващ на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации, техния вид, размер и стойност. От друга страна, съдът трябва да вземе предвид и това, че свободата на договаряне, която имат страните, не е неограничена, като нейните граници са там, докъдето не се нарушават добрите нрави, които не позволяват уговорените от страните насрещни престации да не отговарят на принципите за справедливост и добросъвестност, които предполагат определена еквивалентност на тези престации. Ето защо и при явно несъответствие на насрещните престации на двете страни по договора, когато те са толкова неравностойни, че практически се стига до липса на престация за единия от съдоговорителите, се счита, че принципите на справедливост и добросъвестност, от които се определят добрите нрави, са нарушени и това води до нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В този смисъл е произнасянето на ВКС в Решение № 452/ 25.06.2010 г., постановено по гр.д.

№ 4277/ 2008 г. по описа на ВКС, I гр.о.

С оглед горното и за да отговори на въпроса дали със сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове от „К. – Д“ ЕООД са нарушени добрите нрави, съдът следва да извърши сравнение на престациите на двете страни по договора, които са престацията на купувача да заплати уговорената покупна цена и тази на продавача да прехвърли правото на собственост върху едно имуществено право, което е правото върху дружествените дялове, които представляват част от имуществото на дружеството „К. – Д“ ЕООД, която част съгласно чл. 127 ТЗ се определя съобразно дела на продавача в капитала на „К. – Д“ ЕООД.

Уговарянето на цена при възмездното прехвърляне на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, включително и в такова, при което капиталът се притежава от едно лице, предвид липсата на специални разпоредби в ТЗ, които да предвиждат как се формира тази цена, се подчинява на правилата на ЗЗД, което означава, че и при него важи свободата на договаряне, която страните имат съгласно регламентирания с чл. 9 ЗЗД принцип. Следователно цената, срещу която се продават дружествените дялове от имуществото на едно търговско дружество, е предмет на пряко договаряне между продавача и купувача, като не е обвързана от пазарната или балансовата стойност на активите на дружеството към датата на прехвърлянето. И при определяне по общо съгласие на размера на цената, при която ще се прехвърлят дружествените дялове, обаче продавачът и купувачът по договора са ограничени в своята свобода от добрите нрави, които изискват цената да не е прекалено неравностойна по размер спрямо стойността на имущественото право, което купувачът ще придобие от продавача, което е насрещната престация по този договор, така че да се стига до състояние, в което патримониумът на купувача намалява многократно пъти по-малко от патримониума на продавача, от който излиза правото върху дружествени дялове.