Протокол № 145 от 24.07.2023, Районен съд - Котел

ПРОТОКОЛ

№ 145 гр. Котел, 24.07.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. В. Грунова при участието на секретаря Нелли Хр. Митева и прокурора А. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от М. В. Грунова Частно наказателно дело № 20232210200082 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За Районна прокуратура Сливен, ред. призовани, се явява прокурор А.

Д.;

Лицето чието настаняване се иска Х. В. Г., ред. призован, води се;

Сл. защитник адв. В. М., ред. призован, явява се;

Свидетелката И. В. Г., ред. призована, не се явява;

Свидетелят Х. К. Х., ред. призован, явява се;

Вещото лице д-р Д. М. С., ред. призована, явява се.

По даване ход на делото:

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Х. Г.: Както реши съдът.

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на явилите се лица:

Х. В. Г., български гражданин, роден на ***********, с висше образование, безработен, неосъждан, постоянен адрес **************, ЕГН **********.

Х. К. Х., български гражданин, със средно образование, работи в РУ Котел – ОД МВР Сливен, женен, неосъждан, постоянен адрес *************** ЕГН **********, без дела и родство със страните Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетеля задължението му да говори само 1 истината и го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване се налага наказание лишаване от свобода до пет години на основание чл. 290 от НК и те обещават да говорят само истината, след което го отстрани от с. з.

Съдът СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице:

Д. М. С., българска гражданка, с висше медицинско образование, неосъждана, постоянен адрес гр. Сливен, ул. А. Стамболийски № 4, ап. 1, ЕГН **********, без родство с Х. Г.;

Съдът РАЗЯСНЯВА на вещото лице наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК за даване на неверни данни и то обещава да даде заключение по знание и съвест.

Съдът РАЗЯСНИ на страните по делото правата им по чл.274 от НПК за отводи към състава на съда, прокурора, съдебния секретар, защитника на лицето, вещото лице и правото им да възразят срещу разпита на някои от свидетелите.

Страните заявиха, че нямат искания по чл. 274 от НПК.

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.275 от НПК за събиране на нови доказателства, както и за изменение в реда на съдебното следствие.

Прокурорът: Моля да приложите по делото епикриза, от която е видно, че Х. Г. е настаняван в психиатрично заведение.

Адв. М.: Нямам такива искания. Запознахме се с експертизата.

Съдът ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото епикриза ИЗ № 2014 – 1553/01.10.2014г. от „Център за психично здраве В Т“ ЕООД.

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО

СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА, като съдът разясни на страните фактическите обстоятелства и направеното искане.

Прокурорът: Поддържам предложението.

Адв. М.: Запознат съм с предложението на РП Котел. Запознах се и с приложените документи от прокуратурата.

Х. Г.: Аз съм добре. Спа си хубаво. С никой не се карам. Отивам при един приятел, гледаме телевизия и се прибирам вкъщи. Не обикалям много.

Не ходя много при хората, защото ме дразнят. Дразнят ме, защото няма какво да правят. По-добре да съм далеч от тях. През стария пазар отивам при един приятел и даже господин Прокурорът ме вижда, че минавам всеки ден, 2 защото там живее. Гледаме с приятеля ми Г. телевизия.

Съдът: Пийвате ли?

Х. Г.: Как няма да пием, за какво отиваме. Аз му давам някой лев и той ми дава.

Прокурорът: Случвало ли се е полицаите да те прибират като си пийнете?

Х. Г.: Прибраха ме един път, преди два месеца. Държаха ме 24 часа без да ми дадат вода. Викам : „Дайте малко вода“, не дават. В Гърция полицаите дават сандвичи. И там понякога са ме прибирали. Там лежах в болница десет дена. Докторите казаха, да ме върнат в България, екстрадираха ме. Качиха ме на автобуса Солун – Сливен и казаха „Не ни трябва“, екстрадираха ме. Сега не знам, ако отида, дали ще ме пуснат на границата, дали съм в черния списък. Няма да ходя повече в Гърция. Стига толкова. Аз не мога да вървя. Не съм за работа. Личният ми лекар каза, да си платя осигуровките, да ме заведат в санаториум и може да ми дадат пенсия по болест. От главата до петите съм болен. В казармата изкарах циклофрения. Лежах шест месеца в болница.

В. лице: Това е биполярно разстройство. Сега от тази циклофрения страдаш ли още?

Х. Г.: През 1982 – 1983 г. влязох в болницата. След това изкарах една депресия и оттогава нища ми няма. Стана колко години, нищо ми няма.

В. лице : Всеки ден ли пиеш алкохол?

Х. Г.: Пия по малко.

В. лице: От къде вземаш пари?

Х. Г.: Шуреят ми дава. Той беше дървар.

В. лице: И като си пийнеш, става проблем?

Х. Г.: Аз си лежа, гледам си телевизия, радио слушам.

В. лице: Днес, сутринта пил ли си?

Х. Г.: Днеска не съм пил. Вчера пих. То си е отделно.

В. лице: Ти сам ли живееш?

Х. Г.: Аз живея с жена си.

В. лице: С нея разбирате ли се?

Х. Г.: Тя ме бие от време, на време. Тя ме бие, защото не е добре. Тя са напива повече от мен. Казва ми, че ще ме убие. Опря ми нож в крака. Забучи ме с нож, текна кръв и отидох в Бърза помощ. Ние имаме две къщи. Тя живее в къщата на баща ми в стаята, а аз в другата къща. От време на време се 3 виждаме. Тя ми вика „Няма да спиш в моята стая“. Един път ме хвана да спа на леглото и ми се развика „Какво правиш тука бе“. Със съседите нямам проблем.

В. лице: Нямаш проблеми, а си тук в съда.

Х. Г.: Тя кака е за убиване. Тя сестра ми е за убиване. На Нова година дойде в съда. Сега през лятото, пак ù скимнало. Че съм легнал един път, какво е станало. Хванаха ме, че съм легнал. Сестра ми я било срам да излезе из града.

Адв. М.: Как се чувстваш като не пиеш?

Х. Г.: Чувствам се така както и като пия. Аз пия една глътка. Понякога и едно шише пия. Става понякога, Хванало ме и затова лягам на пътя, и съм заспал.

Адв. М.: Защо пиеш? Какво ти става, като пиеш?