Определение № 1564 от 22.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1564 гр. Велико Търново, 22.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100500952 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.

С Определение № 399 от 11.08.2025 година по гр.д. № 95/2025 година на Районен съд – Павликени е оставена без уважение молба с вх. № 2965 от 14.07.2025г., от адвокат Ц. Д. - ВТАК, процесуален представител на ищеца М. Ц. Д., с която се иска да бъде изменено решение № 141 от 07.07.2025 г., постановено по гр.д. № 95/2025 г. по описа на Районен съд - Павликени, в частта му за разноските.

Недоволен от така постановеното определение е ищецът по делото М. Ц. Д., която го обжалват с частна жалба в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В жалбата си процесуалният представител на ищцата развива съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, како и че същото е типизирано, поради което неправилно е приел, че адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева е достатъчно. Навежда доводи, че самият факт на множество идентични дела не обезценява необходимостта от самостоятелна правна работа, адаптирана към всяка конкретна фактическа обстановка.

Освен това посочва, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че последният се намира в населено място, различно от това, в което адвокатът обичайно упражнява своята професия, което е свързано с допълнителни разходи. Направено е искане Определение № 399 от 11.08.2025 година по гр.д. № 95/2025 година на Районен съд – Павликени да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, и да бъде постановено ново, с което постановеното решение бъде изменено в частта за 1 разноските, като бъде увеличено определеното на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.

276, ал. 1 ГПК е подала отговор на същата. Процесуалният й представител по делото развива съображения за неоснователност на подадената частна жалба, респективно – за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Посочва, че от една страна представеният по делото договор за правна защита и съдействие е неиндивидуализиран, поради което не може да бъде свързан с конкретното дело.

Освен това навежда доводи, че правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството за наличието на образувани 22 броя идентични дела, заведени от ищцата. Направено е искане обжалваното определение да бъде потвърдено.

С Определение № 398 от 11.08.2025 година по гр. д. № 95/2025г. на Районен съд – Павликени е оставена без уважение молба с вх. № 2709 от 26.06.2025 г., от адвокат Х. М. - САК, процесуален представител на ответника „Лендиво“ ООД, за допълване в частта за разноските на протоколно определение от 24.06.2025 г., с което производството по делото е прекратено частично на основание чл. 232 ГПК – поради оттегляне на иска с правно основание чл. 55 , ал. 1, пр. 1 ЗЗД, постановено по гр.д. № 95/2025 г. по описа на Районен съд - Павликени.

Недоволен от така постановеното определение е ответникът по делото „Лендиво“ ООД – град София, който го обжалва с частна жалба в срока по чл. 275, ал.

1 ГПК. В жалбата си процесуалният представител на дружеството развива съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.

Посочва, че в случая по делото ищецът следва да посочи единствено каква част от платената от него сума подлежи на възстановяване, поради което следва да понесе последиците от своето поведение по правилата на чл. 78, ал. 3 ГПК. Навежда доводи, че цитираната от първоинстанционния съд практика е неотносима към настоящия спор. Направено е искане Определение № 398 от 11.08.2025 година по гр. д. № 95/2024г. на Районен съд – Павликени да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено ново, с което да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото съобразно прекратената част от предявения иск.

Препис от частната жалба са връчен на насрещната страна, която в срока по чл.

276, ал. 1 ГПК е подала отговор на същата. Процесуалният й представител по делото развива съображения за неоснователност на подадената частна жалба, респективно – за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Посочва, че сключването на договор, който е признат за нищожен представлява форма на противоправно поведение от страна на ответника, поради което не му се дължат разноски. Направено е искане обжалваното определение да бъде потвърдено.

2

Великотърновският окръжен съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Производството по гр.д. № 95/2025 година на Районен съд – Павликени е образувано по искова молба, подадена от М. Ц. Д., чрез адвокат Ц. Д. - ВТАК, срещу „Лендиво“ ООД – град София, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, във връзка с чл. 22 и чл. 23 ЗПК с цена на иска 1 030.00 лева и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД с цена на иска 300.00 лева. Изложени са твърдения за недействителност на сключен между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние № 110669 от 01.12.2024 година, както и за недължимо платена от ищцата по същия сума в размер на 300.00 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който процесуалния представител на ответното дружество е оспорил предявените по делото искове.

С молба, вх. № 2608 от 18.06.2025 година, процесуалния представител на ответното дружество е заявил, че признава предявения установителен иск и моли по отношение на този иск да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК. В проведеното на 24.06.2025 година съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че оттегля предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като ответникът е признал установителния иск и е отнесъл претендираната от ищеца сума от 300.00 лева за погасяване на главницата по кредита.

Предвид подадената от ответника молба и заявеното от процесуалния представител на ищеца в проведеното на 24.06.2025 година по гр.д. № 95/2025г. първоинстанционният съд е прекратил съдебното дирене с оглед разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК и е постановил, че произнесе с решение по предявения установителен иск и е прекратил производството по делото по отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради оттегляне на иска. С решение № 141 от 07.07.2025 година съдът е уважен предявения установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, във връзка с чл. 22 и чл. 23 ЗПК и е определил по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца в размер на 100.00 лева.

За да постанови Определение № 399 от 11.08.2025 година, първоинстанционният съд е приел, че оттеглянето на иска е направено, поради отнасяне на претендираната сума в размер на 300.00 лева към погасяване на главницата, която ищцата не спори че дължи, което води до извод, че ответникът е станал повод за завеждане на делото, поради което не е налице хипотезата на чл. 78, 3 ал. 2 ГПК за възлагане на разноските върху ищеца дори и предвид прекратяване производство по делото.

За да постанови Определение № 398 от 11.08.2025 година, първоинстанционният съд е приел, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение е съобразил липсата на фактическа и правна сложност на делото, определена от вида на предявения иск и наличието на пространна еднопосочна практика по подобни искове, както и служебно известната на съда информация, че ищеца е страна по общо 22 съдебни производство с идентичен предмет, всички заведени през 2025 г. в Районен съд - Павликени и по всяко едно от делата е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и процесуалния й представител адвокат Ц. Д. - ВТАК, като за изпълнение на възложената работа адвокатът осъществява безплатна правна помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и при отчитане на конкретно извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия по установителния иск в производството по делото, при което е достигнал до извод, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 100.00 лева.

Въззивният съд приема, че изводите на Районен съд – Павликени са правилни и законосъобразни.

В случая ищецът е представляван по делото от пълномощник, осъществявал защитата му при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което и на основание чл.

38, ал. 2 ЗА пълномощникът на ищцата има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда. Преценката на съда относно размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде определено за осъществената защита по делото следва да се основава на действителната правна и фактическа сложност на делото, като бъдат съобразени видът на спора, защитимия материален интерес, видът и количеството на извършената работа, обема на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси.

В тази преценка съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2014 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и зачитайки действието на решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, последните следва да служат за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение. В случая по делото е предявен иск за нищожност на сключен между страните Договор за потребителски кредит от разстояние от 01.12.2024 година. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционният съд, че не е налице както фактическа, така и правна сложност по конкретното дело, предвид наличието на трайна и последователна съдебна практика по въпросите, свързани с наведените твърдения за нищожност на договора. Освен това, както от обжалваното от процесуалния представител на ищцата определение, така и от 4 самата частна жалба се установява, че ищцата е завела 22 идентични дела, по които се иска прогласяване нищожността на 22 договора за кредит, като по всички тези дела ищцата е представлявана от процесуален представител, с когото са договорили осъществяването на безплатна правна помощ при условията на чл. 38 ЗАдв. Това води до извод, че исковите молби са идентични и с развити едни и същи съображения за основателността на предявените искове, поради което определеното от първоинстанционния съд адвокатското възнаграждение от 100.00 лева не се явява символично и несправедливо ниско. Както бе посочено по-горе, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения предвидени в тази наредба, а и в случая реално положените процесуални усилия от пълномощника на ищеца за конкретното дело, при наличието на 22 идентични такива, са значително по-малки.

На следващо място неоснователно се явява и искането на ответника за присъждане на разноски в полза на дружеството във връзка с предявения осъдителен иск, производството по който е прекратено поради оттегляне на иска в тази му част.

Следва да се има предвид, че както от исковата молба, така и от приложените към нея доказателства безспорно се установява, че претендираната сума в размер на 300.00 лева е била платена на ответника с основание „такса удължаване на срока“, а видно от отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило като неоснователни и двата иска - както установителния за прогласяване недействителността на договора за кредит, така и осъдителния такъв, като липсват твърдения, а и каквито и да е доказателства, заплатената от ищцата сума да е отнесена и да е послужила за погасяване на част от главницата. Нещо повече, наведени са доводи за липсата на пороци на сключения договор, обосноваващи неговата нищожност, включително и относно дължимостта на включените по договора такси. Едва с молба, вх. № 2608 от 18.06.2025 година процесуалният представител на ответното дружество е признал предявения установителен иск и поискал в тази част постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, а по отношение на осъдителния такъв е заявил и е представил доказателства, че внесената сума в размер на 300.00 лева всъщност е отнесена за погасяване на главницата по кредита, а не за други такси, уговорени в недействителния договор за потребителски кредит. В този смисъл не би могло да бъде споделено становището на процесуалния представител на ответника за недобросъвестно упражняване на правата от страна на ищцата, напротив – за негово такова. Ето защо ответното дружество не би могло да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, като с това е дало повод за завеждане на делото, включително и по отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради което не му се дължат разноски.