Определение № 6 от 05.01.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. София, 05.01.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Доротея Кехайова

Любомир Игнатов като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20211100604834 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба на сдружение „М.“ със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****, представлявано от И.Д. – изпълнителен директор чрез юрк.

С.А.-В. против Определение от 20.11.2021 г., постановено по НЧД № 15676/2021 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав, с което е потвърдено Постановление от 19.10.2021 г. /деловодно изведено на 21.10.2021 г./ на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 5311/2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 46732/2016 г. по описа на СРП, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 172а, ал. 1 от НК.

В жалбата се настоява първоинстанционното определение да е неправилно. Посочва се, че предоставянето на изключителното право на публично изпълнение на произведенията в полза на финландското дружество TEOSTO, препятства възможността на авторите да уреждат самостоятелно авторските си права по повод на музикални събития. Смята се, че уреждането на правата следва да се осъществява през организация за колективно управление на права, каквато в случая се явява сдружението „М.“. Поддържа се, че е нарушена разпоредбата на чл. 35 от ЗАПС, предвид липсата на получено съгласие от „М.“, в качеството й на организация представляваща, авторските права на процесните музикални произведения. Предвид тези съображения, се моли за отмяна на първостепенния съдебен акт и постановлението на прокуратурата и връщане на делото със задължителни указания.

След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, извършвайки пълна служебна проверка, СГС прие следното:

Частната жалба, с която е сезиран въззивният съд е депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от надлежно легитимиран субект, поради което и е процесуално допустима.

Досъдебно производство № 5311/2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 46732/2016 г. по описа на СРП е образувано с постановление на СРП и е водено за извършено престъпление по чл. 172а, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство са извършени необходимите процесуалноследствени действия, а именно разпитани са в качеството на свидетели Иван Филипов, Б.Д., Л.А., П.Д., П.Т., М.Д., събрани са писмени доказателства, относими към 1 предмета на делото.

Прокурорът в своето постановление е описал фактическата обстановка, която е приел въз основа на приобщените до момента писмени документи и гласни доказателствени средства по досъдебното производство. На следващо място в прокурорския акт са изложени съждения относно това поради какви съображения приема, че в процесния случай става въпрос за липса на обективна съставомерност на деянието, поради което и не е реализиран престъпният състав на престъплението по чл. 172а, ал. 1 от НК. С оглед всичко изложено, прокурорът е прекратил наказателното производство по ДП № 5311/2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 46732/2016 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.

172а, ал. 1 от НК.

Недоволно от прокурорския акт е останало сдружението „М.“, което легитимирайки се като организация за колективно управление на права е обжалвало същия пред Софийския районен съд.

Прокурорското постановление е било обжалвано и от М.З.Д., като с атакуваното определение, СРС е оставил жалбата му без разглеждане, приемайки, че същият не е сред лицата, легитимирани да обжалват прекратителното постановление.

С определение от 20.11.2021 г., на СРС, НО, 94-ти състав по НЧД № 15676/2021 г., постановлението на СРП от 19.10.2021 г., за прекратяване на наказателното производство по ДП № 5311/2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 46732/2016 г. по описа на СРП, е било потвърдено. За да стори това първоинстанционният съд е приел, че публичното изпълнение на музикалните произведения, осъществено лично от авторите, в качеството им на артисти – изпълнители, изключва възможността за осъществяване на изпълнението без знанието и съгласието на автора, респ. за осъществяване състава на престъплението по чл. 172а, ал. 1 от НК. Посочил е, че членството в организация за колективно управление на авторски права не лишава лицето от правото му да управлява и да се разпорежда с авторското си право в случаите, когато същият изпълнява лично собственото си произведение. Приел е, че въпросът за дължимите възнаграждения на авторите в тези случаи следва да се решава по гражданскоправен ред, но не сочи на осъществен състав на престъпление по чл. 172а, ал. 1 от НК. Единствено по отношение на песента „Bless the child“, първоинстанционният съд е констатирал, че при изпълнението й не са взели участие четирима от съавторите на музиката, но доколкото се касае за една песен, която е била изпълнена от част от съавторите на музиката и текста, съдът е приел, че обществената опасност на деянието сочи на състав на административно нарушение, респ. основание за имуществени претенции за обезщетение между съавторите на осн. чл. 8 от ЗАПСП.

От материалите, приложени по досъдебното производство, е видно, че до момента, в който представителят на СРП е прекратил наказателното производство по делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Въззивният съд намира изложените доводи и съображения в жалбата за неоснователни.

Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя мотивите на първостепенния съд относно обстоятелството, че представителят на СРП е постановил акта си при доказателствена пълнота, като наличните по делото доказателства е оценил правилно и по този начин е постановил правилен прокурорски акт.

На първо място контролиращата съдебна инстанция изцяло споделя фактическите изводи на първостепенния съд. От проведеното разследване се установява без съществени противоречия, че „Nightwish“ е финландска музикална група, създадена през 1996 г. от Х.Т., Е.В. и Т.Т.. Установява се, че на 14.09.2016 г. групата „ Nightwish“ изнесла концерт пред 2 българска публика, който се състоял в зала „Арена Армеец“ в гр. София. Организатор на концерта било дружеството „Б.Е.Г.“ ЕООД с управител свидетеля И.Б.Ф., а билетите за концерта се разпространявали в мрежата на „И..БГ“ ЕООД. За датата на концерта бил сключен договор между „Национална спортна база“ ЕАД и „П.е.П.И.“ ООД, по силата на който „Национална спортна база“ ЕАД предоставило ползването на залата на „П.е.П.И.“ ООД. Тъй като организираният от „П.е.П.И.“ ООД концерта нямало да се състои, с договор от 03.08.2016 г. „П.е.П.И.“ ООД осигурило на „Б.Е.Г.“ ЕООД ползването на голяма спортна зала, находяща се в Многофункционална спортна зала „Арена Армеец София“ за времето от 00.00 часа на 13.09.2016 г. до 24.00 часа на 14.09.2016 г. с договор от 10.06.2016 г., сключен между „Б.Е.Г.“ ЕООД, като организатор и „И.. БГ“ ЕООД, „И.. БГ“ приело да извършва продажби на билети от името и за сметка на организатора чрез електронната си система за продажба на билети. На концерта на 14.09.2016 г. в зала „Арена Армеец“ групата „Nightwish“ била в състав Ф.Я. – вокали, М.Х. – бас китара и вокали, Е.В. – китари, Х.Т. – клавиши, К.Х. – барабани и Т.А. – вокали. Концертът започнал в 22.00 часа и приключил в 00.30 часа. По време на концерта групата изпълнила 17 песни, сред които и 1. „ Bless the child“ с автори на музиката и текста Х.М.Т. и Х.Т. – членове на финландското дружество TEOSTO и автори на музиката: К.Т., Ю.Н. и Р.-Ю.Н., Е.В. – членове също на финландското дружество TEOSTO и В.Л. – член на шведското дружество STIM; 2. „Nemo“ – с автор на музиката и текста Х.Т. - член на финландското дружество TEOSTO; 3. „The siren“ с автори на музиката и текста Х.М.Т., Х.Т. и Е.В. - членове на финландското дружество TEOSTO; 4.

„Elan“ с автор на музиката и текста Х.Т. - член на финландското дружество TEOSTO; 5.

„Last ride of the day“ с автор на музиката и текста Х.Т. - член на финландското дружество TEOSTO; 6. „Sleeping Sun“ с автор на музиката и текста Х.Т. - член на финландското дружество TEOSTO; 7. „I want mu tears back“ с автор на музиката и текста Х.Т. - член на финландското дружество TEOSTO. Преди провеждане на концерта от страна на организатора „Б.Е.Г.“ ЕООД не бил сключен договор с организацията за колективно управление на права „М.“ за отстъпване правото на използване на произведенията. На концерта присъствали свидетелите Б.Д. и Л.А. – служители в Министерство на културата, които разпознали горепосочените седем песни от общо изпълнени 17 произведения. За установеното свидетелите съставили констативен протокол № 6127/14.09.2016 г.

С оглед изложеното, правилно районният съд е приел за правилен извода на СРП за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 172а, ал. 1 от НК или на друг състав от Особената част на НК. Първият съд е изложил аргументи в подкрепа на извода си, не само солидаризирайки се с доводите на СРП, които са единствено възможните в казуса, но и като се е съобразил с тълкуването на закона и релевантната съдебна практика, поради което правилно е приел, че не се налага връщане на делото за продължаване на разследването.

На първо място следва да се отчете, че престъплението по чл. 172а, ал. 1 от НК запретява под страх от наказателна отговорност записването, възпроизвеждането, разпространяването, излъчването или предаването, или използването по друг начин на чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право.

Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗАПСП носител на авторското право е авторът физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е възникнало произведението.

Правото възниква от момента на създаването на определено произведение на литературата, изкуството и науката, от който момент произведението е обект на закрила, съгласно чл. 3 от ЗАПСП. Обект на закрила съгласно чл. 3, ал. 1 т. 1, пр.1 и т. 2 от ЗАПСП са и музикалните произведения. В тази връзка, настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд, че процесните седем песни по своето естество представляват музикални произведения и като такива са обект на закрила от позитивното авторско право, както и че са били предмет на публично изпълнение от страна на музикалната група 3

„Nightwish“ на 14.09.2016 г. в гр. София по време на проведен концерт в зала „Арена Армеец“. Процесните песни като обект на авторското право се състоят от музика и текст, върху всяка от които съществува отделно авторско право – на композитора и на автора на текста по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗАПСП. Първоинстанционният съд правилно е заключил, че процесните седем музикални произведения са били използвани, посредством извършването на действия по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1 от ЗАПСП, състоящи се в публичното им изпълнение по време на концерт на „Nightwish“ на 14.09.2016 г. На следващо място, въззивният съд споделя изцяло и съображенията на СРС в насока, че музикалните произведения са били изпълнени от лица, които се явяват автори съответно на музиката и текста на песните, и като такива същите са носители на коментираните авторски права.

Авторското право е сложно право, в съдържанието на което се включват множество отделни неимуществени и имуществени правомощия. Основно място сред последните заема изключителното право на автора да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. Тук е мястото да се посочи, че настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло с правните изводи на СРС, като на свой ред също намира, че в процесния случай е налице лично упражняване на имуществото право на автора да представи сам пред публика създаденото от него музикално произведение, което изключва съставомерността по чл. 172а, ал. 1 от НК. Това право може да бъде упражнено по всяко време лично по усмотрение на автора, като същото не зависи от наличието или липсата на членство на автора в организация за колективно управление на права. Настоящата инстанция изцяло споделя доводите на решаващия първоинстанционен съд в тази насока, поради което и не намира основание да ги преповтаря.