Решение № 46 от 21.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Велико Търново, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно търговско дело № 20254001000057 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 128/19.11.2024 г. по търг. д. № 110/2023 г. по описа на ОС – Плевен е осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, да заплати на А. О. Т. и М. О. Т., сумата от по 120 000 лева за всеки един от тях, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие смъртта на техния баща О. А. Т., в резултат на ПТП, настъпило на 25.04.2023 г., причинено противоправно и виновно от водач - застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застраховател - ответното дружество, обективирана в застрахователна полица BG/07/123000800298, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция - 12.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени, като неоснователни, предявените искове по чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди над присъдените суми до претендираните размери от по 160 000 лева за всеки от тях - частични искове от общо сумата от 200 000 лева за всеки от тях, както и предявените исковете за заплащане на законни лихви, считано от 02.05.2023 г. до 12.05.2023 г.

Със същото решение са присъдени разноски, както следва:

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД е осъдено да

1 заплати в полза на Окръжен съд - Плевен държавна такса в размер на 9 600 лева.

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД е осъдено да заплати, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, на адв. П. К. от САК - пълномощник на ищците, осъществила безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 17 100 лева с ДДС, съразмерно с уважената част от предявените искове.

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД е осъдено да заплати на А. О. Т. и М. О. Т. направените деловодни разноски в размер на 1187,79 лева, съразмерно с уважената част от предявените искове.

А. О. Т. и М. О. Т. са осъдени да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД направените деловодни разноски в размер на 513,75 лв., съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство А. О. Т. и М. О. Т., чрез процесуалния им представител, против горепосоченото решение в отхвърлителните му части досежно обезщетението за неимуществени вреди над сумата от 120 000 лева до сумата от 150 000 лева за всеки от тях, като неправилно. Излагат се подробни съображения за занижен размер на присъдените обезщетения – несъобразен със събраните по делото доказателства за връзката на ищците с починалия им баща и претърпените от тях болки и страдания, вследствие загубата му, и несъобразен с присъжданите обезщетения в аналогични случаи.

Подробно се коментират изслушаните по делото свидетелски показания и се цитира съдебна практика. Искането до въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части и за постановяване на друго, с което да бъдат присъдени допълнително по още 30 000 лева за обезщетения за неимуществени вреди на всеки от жалбоподателите, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2023г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, чрез процесуалния му представител, с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се съображения, че първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, чрез процесуалния му представител, срещу първоинстанционното съдебно решение, в частта, с която исковите претенции за заплащане на законни лихви са уважени, считано от 12.05.2023г. Твърди се, че непосочването на банковите сметки на ищците препятствало изпълнението на задължението за плащане, поради което длъжникът се освобождавал от последиците на собствената му забава. При условията на евентуалност, се твърди, че приложимата правна норма за началния момент на законната лихва е чл. 497 КЗ, като се излагат 2 съображения в този смисъл. Искането до въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, като бъдат отхвърлени изцяло претенциите за заплащане на законни лихви, при условието на евентуалност – да бъдат уважени, считано от датата на изтичане на сроковете по чл. 497 КЗ. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на насрещната възззивна жалба от А. О. Т. и М. О. Т., чрез процесуалния им представител, с който я оспорват, като излагат подробни съображения за дължимостта на законните лихви и началният момент, от който се дължат. Прави се възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. Претендират се разноски.

С определение № 27/22.01.2025 г. по търг. д. № 110/2023 г. по описа на ОС – Плевен са отхвърлени, като неоснователни, молбите с правно основание чл.

248, ал.1 ГПК – едната, подадена от „ЗД ЕВРОИНС“ АД, а другата – от А. О.

Т. и М. О. Т., за изменение на решение №128/19.11.2024г. по т.д. №110/2023г. по описа на Окръжен съд - Плевен, в частта за разноските, с която ответното дружество е осъдено, на чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение в размер на 17 100 лева с ДДС.

Срещу горепосоченото определение и в законоустановения срок, е постъпила частна жалба от „ЗД ЕВРОИНС“ АД, в частта, с която молбата по чл. 248, ал.1 ГПК на застрахователя е отхвърлена. Позовавайки се на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело C – 438/2022г., се прави искане за редуциране на адвокатското възнаграждение на адв. К. до размер, кореспондиращ на реално извършената от нея работа, като бъде отменено определението в обжалваната му част.

Подаден е и отговор на частната жалба от А. О. Т. и М. О. Т., чрез процесуалния им представител, с който се изразява становище за нейната неоснователност. Позовават се на съдебна практика, откъдето извеждат правилността на произнасянето на окръжния съд досежно искането по чл. 248, ал.1 ГПК на застрахователя, поради което молят да бъде оставена без уважение частната жалба.

С молба – уточнение по делото, въззивниците А. О. Т. и М. О. Т., чрез процесуалния им представител, изрично уточняват, че обжалват съдебното решение, в частта, с която са отхвърлени исковете им за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди над сумата от 120 000 лева до сумата от 150 000 лева за всеки от тях.

Горепосоченото съдебно решение не е обжалвано в частите, с които са уважени частичните искове за заплащане на застрахователни обезщетения за причинени неимуществени вреди до сумата от 120 000 лева за всеки от ищците и за отхвърлянето им над сумата от 150 000 лева до сумата от 160 000 лева, поради което в тези части, то е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в 3 обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните му части - и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл.271, ал.1 ГПК на правилността на решение в обжалваните му части съобразно правомощията си.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно субективно и обективно съединени частични искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ и с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от А. О. Т., ЕГН ********** и М. О. Т., ЕГН **********, против „ЗД ЕВРОИНС“ АД, за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в размер от по 160 000 лева, като частични искове от общи претенции от 200 000 лева за всеки от тях (след допуснато изменение в техните размери с протоколно определение от 02.09.2024г. на ОС - Плевен), изразяващи се в болки и страдания, вследствие настъпилата на 04.05.2023г. смърт на техния баща О. А. Т., в резултат на ПТП на 25.04.2023 г., на път II-35, /Плевен Ловеч/, в близост до с. Гривица, причинено виновно и противоправно от Ц. С.

В., при управление на МПС – трактор, марка „Кубота“, модел „М 128 X“ с рег.

№ EH 04***, чиято отговорност е обект на застраховане по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, действал към датата на ПТП – то със застраховател „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.05.2023 г. до окончателното им изплащане.

По делото не е спорно, а и видно от представеното удостоверение за наследници, след настъпилата на 04.05.2023г. смърт на О. А. Т., негови законни наследници са ищците А. О. Т. – син и М. О. Т. – дъщеря.

От събраните от първоинстанционния съд доказателства – заверено копие на История на заболяване №13588/2023г., съобщение за смърт от 05.05.2023г., заключение на комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза /КСАТЕ/, заключение на повторна автотехническа експертиза /САТЕ/ и от свидетелските показания на Ц. С. В., се установява по безспорен начин механизъма на процесното ПТП и настъпилата, вследствие това, смърт на О.

А. Т., а именно: На 25.04.2023 г., около 16:30 ч., на път II-35, /Плевен - Ловеч/, в близост до с. Гривица, в светлата част на денонощието, при облачно и хладно време, влажно пътно платно, управляваният от Ц. С. В. трактор, марка 4

„Кубота“, модел „М 128 X“, рег. № EH 04***, с прикачен към него култиватор, осъществяващ движение в дъга на ляв завой, е навлязъл в пътното платно на лек автомобил, марка „Рено“, модел „Сценик“, рег. № EH 111***, управляван от О. А. Т. и между тях е настъпил тилен – ексцентричен удар в лентата за движение на автомобила. Вещото лице – автоексперт Иванов е изчислило, че преди удара скоростта на движението на лекия автомобил е било 90,2 км/час, а към момента на удара – 72 км/ч, а на трактора – 24,2 км/ч.

Вещото лице - съдебен лекар е посочило, че от медицинска гледна точка, при извършената аутопсия е установено кръвонасядане, локализирано в дясната поясно-тазова област, което по своя вид и локализация представлява „контактен отпечатък“ от хоризонталната част на поставен автомобилен колан, което се потвърждавало и от данните от огледа на местопроизшествието, в частта „Оглед на превозните средства“. Посочено е още, че наличието на правилно поставен предпазен колан не може да предотврати или да смекчи получените травматични увреждания. Водеща причина за смъртта на О. А. Т. е била тежка, проникваща черепно-мозъчна травма, вследствие ПТП – то, довела до практически несъвместими с живота увреждания на мозъка.

По отношение на техническа невъзможност на водача на лек автомобил „Рено“ да предотврати процесното ПТП, изводите на вещите лица – автоексперти по първоначалната и по повторната експертизи съвпадат.

От заключението на повторната САТЕ се установява още, че на мястото на ПТП-то по посока на движение на процесния трактор се намира пътен знак от групата на „Пътни знаци със задължителни предписания - група - Г ", а именно знак Г1, който означава движение само направо след знака. На водача на процесния трактор е било забранено да реализира движение в обратна посока и пресичане на отсрещната пътна лента в района на настъпване на катастрофата. Освен това, водачът не е разполагал с необходимата правоспособност – факт, установим и от показанията му като свидетел по настоящото дело.