Решение № 169 от 23.07.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Враца, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов

Членове:

К. Н. Гердова

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от К. Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20251400500249 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното дело е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба вх.№ 1041/21.02.2025г. от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,с ЕИК ***, с адрес и седалище на управление в ***, чрез юрисконсулт К. М. против Решение № 13/31.01.2025 г. постановено по гр.д. № 775/2024 г. по описа на PC Козлодуй, с което са отхвърлени предявените от „Електроразпределителни мрежи запад” ЕАД, с ЕИК:***, искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ вр.чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, вр.чл.79 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД, В ЧАСТТА, за признаване за установено по отношение на А. Г. П., ЕГН ********** от ***, че същият дължи на ищцовото дружество, следните суми: 6897,43 лева - представляваща главница за горницата над 2299,15 лева до пълния претендиран размер от 9196,58 лева, за доставена и потребена електрическа енергия за обект с адрес ***, дължима по фактура № 0003457885/20.02.2023г. на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИККЕ за периода от 05.08.2021г. до 31.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от07.03.2024г.(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК) до окончателното изплащане на сумата и 715.06 лева, представляваща претендирана мораторна лихва за периода от 07.03.2023г. до 05.01.2024г. за горницата над 238.37 лева до пълния претендиран размер от 953.49 лева, които суми са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №211/12.03.2024г., издадена по ЧГД №318/2024г. по описа на РС – Козлодуй, като неоснователни и недоказани.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.

Въззивника навежда твърдения, че първоинстанционния съд приел в мотивите си, че ответникът А. Г. П. е наследил ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот, като проверката 1 извършена на 31.01.2022 г. и периодът, в който е начислена корекционна стойност на потребената електроенергия са към момента на наследственото правоприемство. Приел, че ответника П. е собственик на идеални части от същия имот и е легитимиран да отговаря за задълженията към ищцовото дружество в исковия период, като ирелевантно е обстоятелството, че за този имот няма активен договор за продажба на ел. енергия с ищцовото дружество. При тези доводи приел, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 2299,15 лв., съответстваща на наследствената му квота, като в тази част уважил иска, а в останалата обжалвана част го отхвърлил, като неоснователен.

Въззивника прави анализ на нормативната уредба цитирайки ПИКЕЕ относно разликата между правоотношение възникнало от покупко-продажба на електрическа енергия, измерваща чрез СТИ и ежемесечното й начисляване, въз основа на договор при общи условия и в случаите на манипулации на СТИ и измервателните системи, неправомерни присъединявания към електроразпределителната мрежа /ЕРМ/ и други форми на отклонение от традиционното развитие на правоотношенията, при които се достига до ползване на електрическа енергия, не по установения нормативен ред, без да се отчита и заплаща. Цитира съдебна практика на ВКС.

На първо място въззивника в жалбата сочи, за безспорно установено по делото, че ответника А. Г. П. е собственик и ползвател на процесния имот, находящ се в ***, цитирайки Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на обекти на клиенти към електропреносната мрежа. В тази връзка са показанията на разпитаните по делото свидетели на „ЕРМ Запад“, които са негови служители/техници ел. системи контрол НТЗ/ сочейки, че по време на извършване на проверките, А. Г. П. се е представил като собственик на процесния имот и е оказал съдействие през цялото време на служителите, поради което било изрично признание за качеството му на собственик и ползвател на имота. Сочи, че в случая е налице неправомерно присъединяване към ел.мрежата, без знание и съгласие на електроразпределителното дружество, което е удостоверено с приложения по делото нотариален акт, съставения КП и със съдействието на самия ответник А. Г. П.. В тази връзка първостепенния съд не е обсъдил и не е взел предвид показанията на разпитаните свидетели на „ЕРМ-Запад“, което представлява съществено процесуално нарушение.

На второ място, в жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил и разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, в която е отразено, че „в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги...“. Сочи, че относимото към настоящия случай законодателство е не конкретизирането на вещни права, а единствено фактическото положение по ползването на електроразпределителната мрежа.

В жалбата се сочи, че в казуса понятието „битов клиент” е несъотносимо, тъй като процесният случай касае неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, поради което неправомерно ползващото електрическата енергия лице не се припокрива с понятието „битов клиент”. Доказано било, че А. Г. П. не е провел необходимата процедура по Наредба № 6/2014г. за присъединяване на обекта/къщата/ към разпределителната мрежа и да стане клиент. В тази връзка цитира заключението на експерта по приетата СТЕ.

Твърди, че първостепенния съд не е преценил правилно събрания доказателствен материал, установяващ несъмнено наличието на неправомерно присъединяване, не е съобразил нормативната уредба, обосновавайки съдебния акт с различни по смисъл правни норми, поради което е постановил неправилно решение.

Въззивника прави анализ на нормите уреждани понятията „битов клиент“ и „краен 2 клиент“ в ЗЕ, ТЗ и Директива 2009/72/ЕО от 13 юли 2009 г.

Прави се искане за отмяна на Решение № 13/31.01.2025 г. постановено по гр. д. № 775/2024 г. по описа на РС-Козлодуй в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 6897.43 лв. представляваща претендирана главница и 715.06 лв. представляваща претендирана лихва и да се постанови ново, с което въззивния съд да признае изцяло за установено, че ответникът А. Г. П. дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД цитираните суми в исковата молба.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна А. Г. П., чрез пълномощника му адв.М. С., със съдебен адрес: ***, с който оспорва въззивната жалба и желае същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено.

Още с писмения отговор по чл.131 ГПК ответника е релевирал възражение, че между страните не е налице облигационна връзка, поради което в тежест на ищеца било да установи наличие на такава между А. П. и електроразпределителното дружество, породена от сключен при общи условия договор за продажба на ел.енергия, както и че ответникът, като физическо лице е имал качеството на потребител на ел.енергия за битови нужди на обект/къща/ находящ се в град ***, даваща основание на ответното дружество да извършва корекция /преизчисляване/ на сметката на ищеца за минал период.

Сочи, че с определение № 829/19.09.2024г. постановено по реда на чл.140 от ГПК в което е обективиран доклада на съда е разпределена по чл.154 от ГПК доказателствената тежест на страните, по който същите не са възразили. Ищцовото дружество не доказало, че ответника е ползвател на имота, както и наличие на облигационни взаимоотношения, по силата на които ищеца е изпълнил задължението си за реално доставяне на електрическа енергия по издадената фактура през исковия период.

В отговора се позовава на разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от Наредба № 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, съгласно която присъединяването се извършва по искане на собственик, ползвател или наемател на обекта. Дори и лица различни от посочените в горецитираната разпоредба, те могат да бъдат само такива, които ползват обекта/имота/ за собствени нужди със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, и своевременно са сключили договор за използване на електроразпределителната мрежа за този обект при публично известените общи условия директно с ответното дружество. Сключването на такъв договор в случая не е налице, презумирането на такъв се доказва по общия ред на ГПК, цитирайки пример с откриването на индивидуална партида /клиентски номер/.

Въззиваемия сочи, че чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ позволява корекционната процедура да се приложи и по отношение на неправомерно присъединени към електрическите мрежи обекти, то отговорност за констатирана неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия се носи само от лицата разполагащи с вещните права на собственост и на ползване, и с правото на държане като наемател.

В случая съществуването на вещни или облигационни права на ответника по отношение на процесния имот и качеството му на потребител не било установено в съдебното производство.

Въззиваемата страна-ответник е представила по делото нотариален акт за собственост на имота на името на Г. П. М., починал на *** и като негови наследници в у-нието за 3 наследници са вписани съпругата и четирите му деца, едно от които е ответника. След смъртта на съпругата му Ф. Г. М.(***), към датата на проверката и издаване на фактурата, наследници на Г. П. М. са децата му, които наследяват при равни права - по ¼ /една четвърт/ идеална част.

Сочи, че ответника не е сключвал договор за наем и не е придобил имота нито към датата на проверката, нито на по - късен етап, видно от справката на АВ. Същият не е бил титуляр на партидата на имота, видно от КП на проверката, нито към датата на проверката, нито на по – късен етап.

Сочи, че в деня на проверката ответника пристигнал в имота след като е започнала проверката, а не е установен в него, видно от показанията на св.П. Г..

Въззиваемия навежда доводи, че от заключението на вещото лице по СТЕ се установило, че имота не е бил присъединен към мрежата и ответника не е бил титуляр на партидата към датата на проверката. Не е подписван споразумителен протокол или друг документ с който ответника да се е съгласил да заплати сумите по партидата.

Сочи, че поради липса на облигационна връзка между страните при правилно разпределена доказателствена тежест, прави искът за заплащане на повече от притежаваната от ответника ¼ ид.ч. от имота неоснователен.

Цитира съдебна практика на ОС-Враца.

Моли да се потвърди атакуваното съдебно Решение № 13/31.01.2025 г. постановено по гр.д. № 775/2024 г. по описа на PC Козлодуй, като правилно и законосъобразно и да му се присъдят направените в процеса разноски.

С отговора на въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание страните страните редовно призовани не се явяват и не се представляват. От техните процесуални представители са постъпили писмени молби, в които се изразява становище за даване ход на делото в тяхно отсъствие, изявление за поддържане доводите във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, както и доводи по същество на спора и по разноските, ведно с приложени списъци по чл.80 от ГПК.

При извършена проверка за редовност и допустимост на постъпилата въззивна жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Разпечатката съдържа 38 от 126 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe1f0245-6d5f-4102-a341-1b9f7dc558c0