Решение № 260152 от 13.07.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е

13.07.2021г., гр.Кюстендил

В И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на двадесет и шести май , през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Председател: Ваня Богоева Членове: Евгения Стамова

Веселина

Джонева

С участието на секретаря:Любка Николова, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№43/2021г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

Производството е по въззивна жалба с вх.№263954/07.12.2020г., подадена от М.К.К., ЕГН ********** с настоящ адрес *** чрез адв.В.И., личен номер **********, член на Адвокатска колегия – Кюстендил, тел. за връзка **********, адрес гр.София, ул.“***“№***, ет.***, ап.*** с посочен електронен адрес, съдебен адресат Л.Г.И.гр.Дупница, ул.“***“№ ***срещу решение №260123 от 23.11.2020г. на РС – Дупница по гр.д.№1589/2019г.

С посоченото решение е признато за установено, че М.К.К., ЕГН ********** *** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София, бул.“П.Дертлиев“№25 сумите по издадена заповед за парично изпълнение: 700 лева главница, 67,88 лева – лихва, 472,50 лева – такса, 31,94 лева лихва за забава, 19,66 лева лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 02.04.2019г.К. е осъден да заплати на Агенция за събиране на вземания 801 лева деловодни разноски.В жалбата се твърди, че по делото липсват доказателства за сключен подписан договор за заем и допълнителни услуги между „Микро кредит“АД и М.К.К., представените договори за заем CrediNet и договор за допълнителни услуги към заем CrediNet

№8002-00011863 не са подписани от М.К.К., нито със саморъчен подпис, нито с квалифициран електронен подпис( КЕП), който е приравнен на саморъчен подпис и е изискване по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, за да се приеме, че е налице сключен договор от разстояние.Изразено е становище, че съгласно чл.127, ал.2 ГПК ищецът трябва заедно с исковата молба да представи всички писмени доказателства, вкл. ако е налице подписан договор между страните.Счита, че описания в експертизата интерактивен начин за сключване на договора, е непознат за българското право, но дори и да се приемаше, като възможен метод за сключване на договор, то по никакъв начин от експертизата не се установява авторството на лицето, което е активирало предоставения линк, т.е няма данни, че това е именно извършено от М.К.К..Оспорва се реално получаването на предоставената в заем сума от М.К., като предвид твърдението на ищеца, че сумата е платена чрез Easypay, за което е налице разписка, се сочи, че такава не е налична по делото, представянето и във въззивното производство не е допустимо.Оспорва се като необосновано заключението в което е посочено, че сумата е усвоена на 26.02.2018г. с разписка за извършено плащане №2000000146423564 с основание – превод на М.К.К., ЕГН **********, като се оспорва съществуването на такава разписка, каквато не е представена по делото, представянето на каквато е задължение на ищеца съгласно чл.127, ал.2 ГПК, а предвид преклузиите представянето и във въззивното производство е недопустимо.Излага съображения за това, че при разписка от значение е дали тя е подписана от М.К., което подлежи на проверка, следва да е установено основание за плащането, като посоченото от наредителя в разписката основание е без значение, когато е посочен превод, но не и „договор за заем“ и или датата на сключването му, за да се индивидуализира по кой договор е предоставена съответната сума.Заявява, че представеното заключение на вещото лице е оспорено от процесуалния представител на ищеца, първият и третият въпрос са материално правни, които е недопустимо да бъдат обект на изследване в една съдебно – счетоводна експертиза, експертизата е изготвена на база частни свидетелстващи и диспозитивни документи, издадени от едната страна в процеса и съдържащи изгодни за нея факти и обстоятелства, поради което не се ползват с материална доказателствена сила.Поддържа нищожност на договора, в частта относно възнаградителната лихва, сумата за пакет услуги по договор за допълнителни услуги и съответните лихви за забава поради прекомерност, неравноправие на клаузите и противоречие с добрите нрави.Счита, че макар в договора да е посочено, че ГПР е в размер на 50%, а възнаградителната лихва в размер на 22,71%, реално ГПР е по – висок, защото в него не е включена начислена такса за „услуги“ по договор за допълнителни услуги към заем Credinet №8002-0001863, главницата е в размер на 700 лева, възнаградителната лихва е в размер на 67,88 лева, сумата за пакет услуги по Договор за допълнителни услуги към заем Credinet №8002-00011863 е в размер на 472,50 лева, следователно сумата за пакет услуги и лихвата са в общ размер 540,38 лева докато главницата е в размер на 700 лева.По този начин според жалбоподателя размерът на ГПР е 77% от главницата, а не в размер на 50%.Таксата за всяка от тези услуги, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да предостави услугата, като освен това както възнаграждението за това е следвало да се включи в ГПР( посочен в размер на 50%), а в случая това не е сторено.Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивна норма на чл.19, ал.4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процента на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по висок от пет пъти, размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет.ГПК е надвишен което обосновава нищожност на клаузата съгласно чл.19, ал.5 ЗПК.Сочи съдебна практика решение по дело №С-472/2011 на Съдът на Европейския съюз, според което националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за извършената служебна проверка за валидност и на клаузата за експресно разглеждане на кредита. Жалбоподателят поддържа неравноправност на клаузи от общите условия, изготвени от заемодателя – чл.14 .2, чл.42, чл.43, чл.44, чл.45, както и част ІV т.3 на Формуляра за предоставяне на информация по потребителски кредит.Твърди, че потребителят не е изразил съгласие с общите условия, каквото се изисква съгласно чл.147а от ЗЗП, тъй като под общите условия, няма негов подпис, каквото е изискването при договори за финансови услуги от разстояние, а именно квалифициран електронен подпис, не е налице и саморъчен подпис.Позовава се на съдебна практика - влезли в сила решение на Районен съд – Враца от 12.06.2019г., ГО, VІ състав, по дело №4273 по описа на ВРС за 2018г. и решение на Районен съд – Враца от 17.12.2019г., VІ състав гр.д.№5376 по описа на ВРС за 2018г., решение №260282 от 25.09.2020г. на РС – Бургас по гр.д.№8570/2019г.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от *** чрез юрисконсулт Б*** Р***( приложено е пълномощно) със съдебен адрес ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4.В срока за отговор е подаден писмен отговор.В отговора е мотивирано становище за необоснованост и неоснователност на жалбата, обосновано с твърдението, че съдът е обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен материал, доказано е наличието на облигационно правоотношение между „Микро Кредит“ АД и М.К.К. по договор за заем CrediNet №8002-00011863 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediNet №8002-00011863 и двата от 26.02.2018г.Представени са доказателства за прехвърляне на вземането в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.Ищцовото дружество е доказало, че е направило опит да уведоми ответника за извършена цесия с изпратени уведомителни писма, които са се върнали в цялост.Със заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, което не е оспорено е установено, че размера на претендираните суми от ищцовото дружество са дължими от ответника, както, че след датата на прехвърляне на вземането не са постъпвали плащания.Усвоената сума по процесния кредит е изплатена на каса EasyPay, доказано с приложената разписка към доказателствата по делото.В отговора се съдържа искане жалбата да бъде оставена без уважение, както да бъде постановено съдебно решение, с което обжалваното решение да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно чл.266 ал.1 ГПК - във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.Съгласно чл.269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата .

Изложените в жалбата доводи за неоснователност на предявения иск са идентични с изложените от въззивника с отговора на исковата молба такива.

Въз основа на събраните по делото пред двете инстанции доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК съдът прие за установено следното:

По делото са представени договор за заем CrediNet №8002-00011863/26.02.2018г. със страни М.К.К., ЕГН ********** като заемополучател и „Микро кредит“ АД, ЕИК *** като заемодател.Според съдържанието на този документ, заемодателят предоставя на заемополучателя заем от 700 лева, еднократна административна такса 49.00 лева, месечни вноски -9, ден на изплащане 28-то число, обща сума за погасяване -767.88 лева, сума за получаване – 651.00 лева, месечна погасителна вноска -85.32 лева, дата на първо плащане – 28.03.2018г., фиксиран лихвен процент 22.71% и ГПР 50%.Посочен е като приложение погасителен план.В договора е отразено съгласие по следните въпроси: заемополучателят има право да върне изцяло сумата на заема в размер на 700.00 лева до 27.03.2018г. без да бъде начислявана лихва върху главницата за този период, възможност за отказ от договора и срока и начина по който това трябва да стане, дължимите при отказ от договора плащания,, момента на влизане в сила на отказа . – в срок 14 дни, считано от датата на сключване на договора или датата на която потребителят получи условията на договора и информацията по чл.11 и 12- когато тази дата е след предходната дата, чрез уведомление до заемодателя преди изтичане на крайния срок по ал.1, направено на хартиен или друг траен носител, до който заемодателя има достъп, по начин, който може да бъде доказан съгласно действащото законодателство, задължение за връщане на главницата и заплащане на лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по заема до датата на връщане на главницата , без неоправдано забавяне и не по- късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението за упражненото право на отказ – т.1 – т.6 от договора. В т.7 е уговорено, че заемополучателят има право при погасяване на главницата по договора за заем да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план, за извършените и предстоящи плащания, посочващ дължимите плащания и сроковете и условията на извършване на тези плащания, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, а когато е приложимо и допълнителни разходи.В договора се съдържа декларация от заемополучателя, за получаване на заетата сума в брой на касите на Изипей, както за точно и навременно изпълнение, в съответствие с предвиденото в Общите условия и погасителен план, които са неразделна част от договора.На гърба на този документ е обективиран погасителен план.Представени са и Общи условия към договор за заем Credinet от 13.06.2017г., договор за допълнителни услуги към Договор за заем Credinet №8002-00011863/26.02.2018г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, описание на допълнителни услуги към заем Credinet.В общите условия се съдържа подробна регламентация на правата и задълженията по договора – както относно начина на усвояване на заетата сума, начина на погасяване, чл.19 – плащане на законна лихва за забава, при забава за всеки ден календарна забава, правото на отказ от договора, срока и начина по който това може да стане и вида и размера на дължимите плащания – чл.20 от договора, право да получи от Кредитора безвъзмездно при поискване – погасителен план за извършени и предстоящи плащания, посочващ дължимите плащания, сроковете и условията на извършването им – чл.22, съгласие за прехвърляне от Микро Кредит на правата си по договора,право на предсрочно погасяване изцяло или частично на задълженията по договора, намаляване на разходи за оставащата част от срока на договора, без освобождаване от плащане на неустойки, такси и други санкционни плащания, начин на уведомяване на заемодателя за това намерение,- чл.24- чл.28 от договора,условия за предсрочно прекратяване на договора за заем – чл.42 – чл.45 от договора.Нито в индивидуалния договор нито в Общите условия, са посочени взетите предвид при изчисляване на ГПР допускания.