Решение № 31 от 13.07.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Бургас , 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Анг. Синков

Светла М. Цолова

Благой Г. Потеров при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Йовита Манолова Григорова (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Наказателно дело за възобновяване № 20212000600100 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане на осъденото лице ЯВ. М. Б. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 25/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Ямбол и отмяна на постановеното по него решение №92/02.11.2020г., с което е изменена присъда №4/08.01.2020г., постановена по НОХД № 149/2017г. по описа на Районен съд гр.Ямбол.

В искането се релевират всички касационни основания – по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК /нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание/ за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Заявено е и основание за възобновяване по чл.423, ал.1 от НПК, по което ВКС се е произнесъл с решение № 164 от 27.01.2021г., постановено по н.д. № 767/2020г. на III н.о.

В искането са изложени доводи, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на осъдения. Изтъква се, че не са обсъдени възраженията за пороци на 1 първоинстанционната присъда, която в нарушение на чл.6, т.1 и т.3, б. „с“ от ЕКПЧ, както и чл.11, ал.1 и чл.303, ал.1 от НПК, е постановена от незаконен и предубеден състав и е основана на необосновано предположение във вреда на подсъдимия. Във връзка с правото му на защита счита, че въззивният съд е нарушил чл.12, чл.15, чл.55, чл.94, ал.1, т.9 и чл.253 от НПК, тъй като делото е разгледано и решено в отсъствие на подсъдимия и защитника му, независимо от изричното изявление на подсъдимия, че желае лично да участва в процеса и отказа му делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269 от НПК, в резултат от което той е бил лишен от правото на последна дума и от възможността да изрази своето отношение към обвинението. Излагат се доводи и за нарушение на материалния закон.

Осъденият счита, че са налице основания за приложението на чл.9, ал.2 от НК, които въззивният съд е пренебрегнал. Посочва, че е предприел необходимите действия за възстановяване на правоспособността му като е преминал шофьорски курс, медицински преглед и психологическо изследване, което е видно от представената по делото справка за нарушител/водач, в която е отразен Протокол № 1592/10.06.2015г. за възстановяване на категория „В“. Сочи, че въз основа на този протокол му е издадено и СУМПС № 283168970 от 13.12.2016г. след заплащане на дължимите глоби. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.154, ал.4 вр. ал.3 и ал.1 от ЗДвП счита, че към датата на инкриминираното деяние 03.09.2016г. той е бил правоспособен водач, макар и да не е имал удостоверямащ документ, поради невъзможността му да заплати своевременно задълженията си към Държавата. Счита, че извършеното от него макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е незначителна. На последно място като несправедливи са оспорени и определените от въззивната инстанция наказания.

В допълнително изложение към искането за възобновяване е въведен допълнителен аргумент за несъставомерност на деянието, тъй като осъденият Б. не е подписвал наказателно постановление от 17.07.2015г. във връзка с извършено нарушение на 22.05.2015г. В тази връзка оспорва като неправилно заключението на приетата от решаващите съдилища графическа експертиза, 2 която е установила авторството на положения в постановлението подпис.

Твърди се, че същата е извършена на копие, а не на оригинал на документа, което е повлияло на нейната достоверност. Счита, че по делото не е установено по безспорен начин, че осъденият е подписал наказателното постановление, за което е допринесъл и отказът на съда да назначи повторна експертиза. Относно наложеното му наказание лишаване от свобода сочи, че то не е мотивирано и е значително завишено – доближаващо се до горния предвиден в закона размер. Счита, че неправилно са взети предвид нарушения и глоби за минали периоди, които не са относими към периода на инкриминираното деяние. Възразява, че при определяне на наказанието съдът не е взел предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства, а на отегчаващите е придал значение, каквото те нямат. Счита, че неправилно му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС, съгласно чл.343г от НК, каквото не е предвидено във връзка с повдигнатото му обвинение. В допълнение посочва, че незаконосъобразно му е била наложена мярка за неотклонение задържане под стража от РС – Ямбол, въпреки представените медицински документи. Моли да бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение, поради липса на умисъл да нарушава обществения ред и да застрашава живота и здравето на хората. Алтернативно моли за приложение на чл.9, ал.2 от НК. При установяване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, моли за връщане на делото на първоинстанционния или въззивния съд с оглед тяхното отстраняване. Заявено е искане и за намаляване на определеното наказание с приложение на разпоредбата на чл.55 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция искателят – осъдено лице ЯВ. М. Б., редовно призован чрез защитника си, не се явява. Явява се упълномощеният защитник адв. Т.Д. от АК – Бургас. Защитникът поддържа искането за възобновяване на наказателното производство, като акцентира на три от посочените в него възражения: съществено процесуално нарушение, изразяващо се в провеждане на съдено заседание на 29.09.2020г. в отсъствието на подсъдимия и на защитника му, оспорване заключението на съдебно графическата експертиза и прилагане на чл.9, ал.2 от НК, поради придобита от подсъдимия правоспособност за управление на МПС към датата на извършване на инкриминираното деяние. Моли за отмяна на присъдата на 3

РС – Ямбол и връщане делото на същия съд за разглеждане на делото по същество при спазване на установената от закона процедура.

Пред настоящата инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура – Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и предлага същото да бъде оставено без уважение. Излага доводи, че по делото е безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна, че подсъдимият, въпреки възстановената си правоспособност като водач на МПС, е управлявал лек автомобил в нарушение на чл.343в, ал.2 от НК, тъй като не е имал свидетелство за правоуправление, изискуемо съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Намира за правилно определеното от двете съдебни инстанции наказание лишаване от свобода, при налагането на което са изследвани всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Подчертава предходната съдимост на подсъдимия и многобройните наказания, които са му наложени по административен ред за нарушаване на правилата за движение по пътищата, като посочва, че те значително завишават обществената опасност на дееца, което изключва приложението на чл.9, ал.2 от НК.

Апелативният съд, след преценка на материалите по делото и като съобрази доводите на страните, в пределите на правомощията си прие следното:

Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК – атакувана е влязлата в сила на 02.11.2020г. присъда №4/08.01.2020г. по НОХД № 149/2017г. на ЯРС, потвърдена с решение №92/02.11.2020г., постановено по ВНОХД № 25/2020г. на ЯОС. Посочени са основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото лице е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните:

С присъда № 4 от 08.01.2020 г., постановена по НОХД № 149/2017 г. по описа на Ямболския районен съд, подсъдимият ЯВ. М. Б. е бил признат за виновен в това, че на 03.09.2016 г. в 22.30ч. в гр.Ямбол по ул. „Николай Петрини“ до кръстовището с ул. „Преслав“, в посока към ул. „Г.Дражев“ е 4 управлявал МПС лек автомобил „Мерцедес Ц 430 Л“ с рег.№ СА ... ТМ, без да притежава съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП №154332-013637/17.07.2015г. на Началник отдел ПП при СДВР, влязло в сила на 23.12.2015г. за управление на МПС, поради което и на основание чл.343в, ал.2 вр. чл. 54 от НК му наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода , което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, както и глоба в полза на Държавата в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

Със същата присъда на основание чл.343г от НК Б. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

Присъдени са разноски.

С въззивно решение № 92 от 02.11.2020 г., постановено по ВНОХД №25/2020 г. по описа на Ямболския окръжен съд присъдата е изменена в санкционната част, като наложеното наказание лишаване от свобода е намалено от една година и шест месец на една година, а наказанието глоба от 1000 на 600 (шестстотин) лева. Отменено е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години на основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена.

Всички възражения, които се съдържат в искането, с което се сезира настоящият съд, освен това за допуснато съществено процесуално нарушение, чрез разглеждане на делото пред ЯОС в съдебно заседание на 29.09.2020г. в отсъствие на подсъдимия и защитника му, вече са правени пред решаващите инстанции, които са им дали мотивиран отговор.

Неоснователно е направеното в искането възражение за нарушение на закона по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1, т.1 от НПК, изразяващо се в обективна и субективна несъставомерност на деянието по чл.343в, ал.2 от НК.

Възражението на осъдения се основава на предприетите от него действия за възстановяване на правоспособността му като е преминал шофьорски курс, медицински преглед и психологическо изследване и на 10.06.2015г. подал в КАТ Протокол № 1592/10.06.2015г. за възстановяване на категория „В“, въз основа на който му е издадено и СУМПС № 283168970 от 5

13.12.2016г. след заплащане на дължимите глоби. Осъденият твърди, че с оглед на изложеното е смятал себе си за правоспособен водач към датата на инкриминираното деяние 03.09.2016г., поради което не е имал пряк умисъл за извършване на престъплението.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението за несъставомерност на деянието от субективна страна. Както правилно са отбелязали и двете инстанции по същество, придобиването на правоспособност по чл.154, ал.4 вр. ал.3 и ал.1 от ЗДвП е само един от елементите на сложния фактически състав по възстановяването на правото да се управлява МПС. Необходимо условие, съгласно императивната норма на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, е придобиването на свидетелство за управление на МПС, каквото осъденият не е притежавал към датата на извършване на деянието. Незнанието на закона не оправда осъдения, напротив след като той е преминал повторно обучение и отново е придобил правоспособност, това предполага, че е запознат с правата и задълженията си като водач на МПС, уредени в Закона за движение по пътищата и правилника към него. Ето защо, възражението за липса на пряк умисъл при извършване на деянието, като елемент от състава на престъпрлението, е неоснователно.

На изложените вече данни за придобита от осъдения към инкриминираната датата правоспособност за управление на МПС е основано и възражението му за малозначителност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Доводите в тази насока настоящият съд намира за неоснователни.

Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е обща, като приложимостта й се разпростира спрямо всички престъпления, визирани в особената част на НК.