Определение № 580 от 26.03.2019, Районен съд - Пловдив

О П

Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5 8 0 гр.Пловдив,

26.03.2019 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, IХ-ти н.с. в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ след като се запозна с докладваното от съдията ЧНД № 1731/19 год. по описа на ПРС, IХ-ти н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат Д.Б. като пълномощник на Е.А.И. в качеството и на пострадал по досъдебно производство № 229/2017г. по описа на РУП с.Т. при ОД МВР – Пловдив и родителя и А.Е.И. срещу Постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.02.2018г. на РП-Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1, т.1 и ал. вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 229/2017г. по описа на РУП с.Т. при ОД МВР – Пловдив водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК.

В жалбата се сочи, че не се споделя извода на прокурора, че заподозрения не е употребил физическо или психическо насилие, не е проникнал с члена си във влагалището на пострадалата. Поддържа, че в самото постановление се приема, че има неточности в показанията на свидетелите, че показанията на Д. са непълни, има противоречия и непълнота между единичната, тройната и петорната експертиза, странно е използваното понятие първични и производни доказателства. Посочва, че са налични непълноти в досъдебното производство, като експертизите задължително трябва да обяснят не само своите изводи, защо има противоречия в депозираните отговори. Сочи, че депозираните показания на пострадалата са единствен източник на доказателствени факти, които са абсолютно верни, но и нуждаещи се от допълнителен разпит пред съдия с участието на психолог. Поддържа, че не са събрани и оценени доказателства за мястото, където е извършено деянието, каква е видимостта, движение на хора, да се извърши експертиза за видимост и чуваемост. На следващо място изразява становище, че пострадалата решително вербално е изразила несъгласието си с действията спрямо нея, както и че за полово съвкупление има достоверни показания на пострадалата, включително предвид позицията на телата. Предлага да бъде разпоредено събиране на допълнителни гласни доказателства – за това, че заподозрения познава пострадалата година преди това, за видимост, чуваемост и движение на хора на мястото. Още предлага да се назначат експертизи със задачи – изпаднала ли е в състояние на зависимост и безпомощно състояние пострадалата, както и медицинска експертиза за допир и проникване на мъжки полов орган до запазване на девствената ципа в конкретното състояние на пострадалата.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от субект в кръга на посочените от чл.243, ал.3 от НПК, а именно от Е.А.И. в качеството и на пострадал, в качеството му на пострадал, чрез процесуалният и представител, както и е подадена в законоустановения седмодневен срок, доколкото препис от постановлението е получен от жалбоподателя на 08.03.2019г., съгласно приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив, чрез РП-Пловдив на 13.03.2019г., съгласно отразения входящ номер.Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На

14.06.2017 г. в къщата на Я. И.,*** се провеждало тържество във връзка със сватбата на дъщерята на Я. И. - Л. И., която се омъжила за свидетеля В. Д. от с. Б., обл. Пловдив.

На тържеството присъствали и пострадалата Е.И., която била родена на *** г. и била братовчедка на Л. И., както и свидетелят А. Д. - брат на В. Д.. А. Д. бил посещавал дома на И. и бил виждал Е.И., но двамата нямали пряк контакт и не били общували. Свидетелят А. Д. употребявал алкохол и бил на една маса заедно с бащата на свидетеля Е.И. – свидетеля А.И..

Около

21.00 часа А. Д. установил зрителен контакт с Е.И., след което със знак с ръка я подканил да излязат от къщата. Д. напуснал къщата, като Е.И. го последвала и двамата отишли до тротоарно пространство, заградено с мрежа и железобетонни колове в с. Т., намиращо се на ***А. А. Д. и Е.И. започнали да се целуват, като И. не го отблъснала. Целувайки И., Д. я захапал за устните. А. Д. вдигнал блузата на И. и започнал да я опипва по гърдите, което предизвикало у нея дискомфорт и тя му казала да спре. Тогава Д. започнал да целува гърдите й. След това А. Д. поискал от Е.И. да му направи орална любов, но тя отказала. Д. поискал да прави секс с И., но тя му обяснила, че е в менструалния си цикъл, а той и отговорил, че я разбира и поискал от нея да стимулира с ръка половия му член, което И. направила. Д. не упражнил физическо или психическо насилие спрямо И..

В това време наблизо минала свидетелката С. А.

- баба на Е.И. и чула внучка си да казва: „Баба идва!", което я накарало да се затича. Свидетелката А. видяла, че клинът, с който Е.И. била облечена бил вдигнат догоре. А. Д. също бил облечен. Д. се затичал, а свидетелката А. го настигнала и му ударила няколко шамара. След това А. Д. се върнал в къщата на Я. И., а свидетелката А. прибрала внучката си Е. като по пътя към дома й непрекъснато й се карала за това, че била с момче и я обиждала, наричайки я „***". Свидетелката А. разказала на свидетелят А.И. какво е видяла, като в тази връзка възникнал конфликт между семейството на Е.И. и това на свидетеля А. Д.. А. Д. твърдял, че нищо не бил направил, а роднините на Е.И. се опитали да се саморазправят с него, като в крайна сметка близки на Д. го качили в автомобил и го отвели в дома му в с. Б., а А.И. сигнализирал за случилото се полицейските органи на РУ-Т.. Досъдебно производство било образувано по реда на чл. 212 ал. 2 от НПК, а именно със съставянето на протокола за първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие - тротоарното пространство пред *** в с. Т., като на около 2 метра от него били намерени и иззети като веществено доказателство един брой долни гащи сини на цвят с надпис и лого „Адидас" и странично разположени бели кантове.

Горната фактическа обстановка се установява непротиворечиво от показанията на разпитаните в хода на производството свидетели – Е.А.И., А.Е.И., А. А., С. И.А., И. В. Д., А. И. Д., Л. Я. И., В. И. Д..

В този смисъл и при преценка показанията на единствените свидетели-очевидци на случилото се - Е.И., С. А. и А. Д. следва да се посочи, че показанията на С. А. и А. Д. кореспондират добре по между си – С. А. посочва, че видяла Е.И. и А. Д., като последните били облечени, не е видяла същите да извършват действия, свързани със съвкупление или опит за последното, не е чула викове за помощ и не е възприела отбранителни действия от страна на свидетеля И.. Последното напълно кореспондира с изложеното от А. Д., който сочи, че единствено е целувал свидетелката И. и я е опипвал по задните части.

От своя страна свидетелят Е.И. поддържа, че през цялото време, през което била със свидетеля А. Д. /наричан от нея В./, той не я е удрял, не я е заплашвал, не й се е заканвал и не е упражнил спрямо нея насилие, което напълно кореспондира с изложеното от свидетеля А. Д..

Единствено изолирани и некореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност остават показанията на свидетелят Е.И. в частта им, в която последната твърди, че свидетелят Д. е проникнал с члена си във влагалището, доколкото последното противоречи не само на показанията на другите очевидци –свидетелите С. А. и А. Д., но и на обективните данни по делото съдебномедицинска експертиза на Е.И., от която се установява, че девствената й ципа е със запазена цялост с отвор около 1 см, без разкъсвания, кръвонасядания и охлузвания. По време на прегледа не се установили видими травматични увреждания по предверието на влагалището и девствената ципа.

На следващо място в показанията си свидетелите А.И. и А. А. - баща и майка на Е.И. посочват, че дъщеря им им разказала, че свид. Д. се е гаврил с нея, използвал е сила и е извършил блудствени действия спрямо нея, като дори за момент е проникнал с пениса си във влагалището й. Въпреки последното, в показанията си А.И. и А. А. единствено възпроизвеждат казаното от Е.И., явяват се производни, поради което не могат да се считат противоречащи не посоченото от С. А. и А. Д., а единствено установяват съдържанието на твърдяното от Е.И..

Съдът съобрази и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинската експертиза на Е.И., било установено кръвонасядане по долната устна в ляво, което нараняване е причинило на И. болка, а девствената й ципа е със запазена цялост с отвор около 1 см, без разкъсвания, кръвонасядания и охлузвания. По време на прегледа не се установили видими травматични увреждания по предверието на влагалището и девствената ципа.

Горната фактическа обстановка се установява и от заключението на съдебно-медицинска експертиза относно свидетеля А.И., от която се установява, че същият нямал видими травматични увреждания по половия си орган, а при прегледа му било установено охлузване по дясната лакътна става, като му била причинена болка.

Отново в горния смисъл са и данните, съдържащи се в заключението на съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства - дрехи, носени на инкриминираната дата от свид. Е.И. /женски клин със синьо-зелен цвят - обект 4, дамски бикини зелени на цвят на черни точки - обект 5, дамски потник - обект 6 и дамска" превръзка -обект II и свид. А. Д. /мъжки боксерки -обект 1, панталон с лилав цвят-обект 2 и тъмно червена риза-обект 3/, които били приобщени към материалите по досъдебното производство посредством протоколи за доброволно предаване. От заключението на същата е видно, че от обекти от 1 до 7 не се иззели влакна и косми и по тях нямало човешка семенна течност. При обекти № 4, 5 и 7 била установена кръв, като по женския клин /обект № 4/ същата била в минимално и недостатъчно количество за изследване за видова и групова принадлежност, а кръвта по обекти № 5 и 7 /дамски бикини и дамска превръзка/ била човешка.

Съдът съобрази и заключението на съдебно-медицинска експертиза по отношение на иззетите с протокола за оглед на МП долни гащи с марка „Адидас", като вещото лице дало заключение, че по тях не се доказало наличието на човешка сперма и кръв.

Не на последно място следват да бъдат съобразени и заключенията на изготвените съдебно-психиатрични и психологични експертизи - съответно единична, тройна и петорна. В този мисъл като изчерпателно и обосновано следва да се приеме именно заключението на петорната комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, съгласно което Е.А.И. не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към Център за психично здраве - Пловдив и не страда от психично разстройство, което да нарушава качествено психичните й функции. Налице е интелектуален дефицит, който е социално обусловен и подлежи на преодоляване. Според вещите лица И. е емоционално и личностово незряла, не само поради характерните особености на възрастовата група, към която принадлежи, но и поради естеството и нивото на цялостното дефицитно развитие на познавателните сфери. Поведението й е повърхностно, недооценъчно и е податлива на провокации.

Установявайки същата фактическа обстановка, наблюдаващият прокурор е заключил, че по делото не се установяват признаците на извършено престъпление по чл.152 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 от НК, както на това по чл. 150 ал. 3 вр. ал. 1 от НК или на друго престъпление от общ характер.

Горният извод на наблюдаващия прокурор следва да бъде споделен напълно.

В този смисъл съдът намира за напълно правилно заключението на прокурора в смисъл, че липсват доказателства, че свидетелят А. Д. е осъществил каквато и да е било принуда спрямо свидетелката Е.И., за което потвърждава и самата И.. Последната също така към датата на извършване на деянието -14.06.2017 г., И. е била навършила 14-годишна възраст, което изключва приложението на състава по чл. 151 ал.1 от НК. Аргументите за последното са подробно изложени и доколкото се споделят от съда, не следва да бъдат повтаряни.