Определение № 561 от 28.08.2020, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 561

Апелативен съд – Бургас

28.08.2020 г.

Град Бургас

На 28.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Румяна С. Калошева Манкова

Събина Н. Христова Диамандиева

Калина С. Пенева като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20202000500272 по описа за 2020 година

Производството е по чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е частна жалба от „Мариета“ ЕООД с ЕИК 123655770, със седалище гр.Стара Загора, чрез процесуални представители адв.Д. Р. и адв.Г.

Г., срещу определение № 1571/12.06.2020 год. по гр.д.№124/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 124/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд, като недопустимо.

В частната жалба е посочено, че делото в Бургаския окръжен съд е образувано по предявени от „Мариета“ ЕООД шест обективно и субективно съединени иска. Посочено е, че ищецът не е изпълнил указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса за предявените искове в указания срок, поради което в мотивите към обжалваното прекратително определение съдът е посочил, че на осн. чл.129, ал.3 от ГПК, вр. чл.128, т.2 от ГПК исковата молба следва да бъде върната. За разлика от мотивите, в постановения от съда диспозитив производството е прекратено като недопустимо, а не поради неизправяне на нередовностите на исковата молба. Липсва диспозитив за връщане на исковата молба, което според жалбоподателя води до недопустимост на съдебния акт, евентуално-до неговата неправилност поради противоречие с процесуалния закон. Твърди се, че съдът не е мотивирал посочената в диспозитива недопустимост на предявените искове, като е допуснал несъответствие между обективираната воля в мотивите и посоченото в диспозитива на обжалваното определение. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество от страна на настоящия съд с прекратяване на производството поради неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовности по исковата молба, както и да бъде постановено връщане на исковата молба, и на приложенията към нея.

На осн. чл.129, ал.3 от ГПК преписи от частната жалба не са връчени на насрещните страни.

Бургаският апелативен съд като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване определение на първоинстанционния съд, от надлежно упълномощени процесуални представители на страна с правен интерес от обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Частният жалбоподател в качеството му на ищец е депозирал искова молба, с която са предявени шест обективно и субективно съединени иска срещу четирима ответници, по която е било образувано гр.д.№124/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

Частният жалбоподател не оспорва и дори подчертава, че не е изпълнил задължението си по чл.128, т.2 от ГПК за представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса от него в качеството му на ищец по гр.д.№124/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд /приложено по ч.гр.д.

№271/2020 год. на БАС/, в указания от съда срок.

Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща. В този смисъл са и изложените от окръжния съд мотиви в обжалваното определение. В него е посочено, че нередовностите по исковата молба не са отстранени в срок, поради което на осн. чл.129, ал.3, вр. чл.128,т.2 от ГПК исковата молба следва да бъде върната.

Във връзка с оплакванията на частния жалбоподател настоящият съд намира, че макар постановеният от окръжния съд диспозитив, с който е прекратено производството по делото като недопустимо, формално да не кореспондира с буквата на закона определяща дължимото действие като „връщане“ на исковата молба и приложенията към нея, същият е в съответствие с правомощията на съда по чл.129, ал.3 от ГПК за слагане край на производството по нередовна искова молба. Често в съдебната практика при неотстраняване в срок на нередовностите по исковата молба съдилищата постановяват прекратяване на производството без връщане на исковата молба и приложенията към нея. /Коментар на ГПК, ИК“Труд и право“Сф 2017стр.234/. В случай на представени оригинали на документи те винаги могат да бъдат изискани от страната. Целта е съхранение на постъпилите материали /искова молба и приложения/ с оглед на необходимост от прецизност при евентуално обжалване, тъй като обжалването не спира изпълнението, а при връщането им на страната материалите може частично или цялостно да бъдат унищожени или непредставени с частната жалба, което би препятствало работата на горната инстанция. Постановяване направо на прекратителен диспозитив в случаите по чл.129, ал.3 от ГПК, което е станало част от практиката на съдилищата, има равнозначен с целения връщането правен ефект-препятстване на възможността за продължаване на образуваното съдебно производство, поради което не е процесуално нарушение водещо до опорочаване на постановения съдебен акт на това основание.

Противно на твърденията в частната жалба съдът не е посочил в диспозитива на обжалваното определение, че прекратява производството поради недопустимост на предявените искове /чл.130 от ГПК/. В обжалваното определение е посочено, че се прекратява производството като недопустимо, а недопустимост на производството е налице както в хипотезата на чл.129, ал.3 от ГПК-при неизпълнени в срок указания за изправяне на нередовности по исковата молба, така и в хипотезата на чл.130 от ГПК-при предявен недопустим иск. Както изначалната недопустимост на предявените искове, така и неотстраняването от ищеца в указания срок на която и да е нередовност на исковата молба прави сезирането на съда ненадлежно и има за последица прекратяване на образувано производството. В други хипотези на недопустимост на производството ГПК предвижда прекратяването на производството изрично - чл.126 от ГПК/ прекратяване при висящ процес/, чл.299 от ГПК /непререшаемост/.

В случая постановеният прекратителен диспозитив изразява волята на съда, изложена в мотивите, относно невъзможността производството по делото да продължи поради неотстраняване на нередовностите по исковата молба в срок и не поражда съмнения за основанието за прекратяване на производството – чл.129, ал.3 от ГПК, което е ясно посочено в мотивитенеразделна част от диспозитива.

След като в нито една част от обжалвания акт окръжният съд не е изложил фактически и правни основания за прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове-хипотеза по чл.130 от ГПК, не могат да бъдат споделени възраженията на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение, поради неправилно посочено от съда правно основание за прекратяването.

Предвид горното и при служебна проверка, Бургаският апелативен съд намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ частна жалба подадена от

„Мариета“ЕООД с ЕИК 123655770, със седалище гр.Стара Загора, чрез процесуални представители адв.Д. Р. и адв.Г. Г., срещу определение № 1571/12.06.2020 год. по гр.д.№124/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

Определението може да бъде обжалвано с касационна частна жалба, пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчване на препис от него на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________