Решение № 19772 от 21.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19772 гр. С, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110130702 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. С. Р. срещу „ТС“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 1879,99 евро (3676,94 лв.) главница за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2012 г. – 30.04.2016 г. и 489,74 евро (957,84 лв.) – мораторна лихва за периода 31.08.2012 г. – 01.02.2017 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 9265/2017 г. по описа на СРС, 41 състав, като погасени чрез прихващане с част от вземането на ищцата от ответника в размер 4090,34 евро (8000 лв.).

В исковата молба се твърди, че в полза на ответника срещу ищцата по гр.д. № 9265/2017 г. по описа на СРС,41 състав е издаден изпълнителен лист за сумите 3676,94 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2012 г. – 30.04.2016 г. и 957,84 лв. – мораторна лихва за периода 31.08.2012 г. – 01.02.2017 г. Същевременно, с договор за цесия „К“ ЕООД е прехвърлил на ищцата свое вземане срещу „ТС“ ЕАД в размер на 8000 лв., представляващо обезщетение за ползване без основание на топлосъоръжение на адрес: гр. С***** за периода 26.10.2020 г. – 26.06.2023 г. Излага съображения, че цедентът „К“ ЕООД, е изградил съоръжения за присъединяване с цел да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. С*****, като точно е изпълнил дадените му от „ТС“ ЕАД предписания относно строежа на съоръжението. Владението на процесното съоръжение е предадено на ответника, и същият го ползва от издаването на разрешението за ползване, но не го е изкупил и не заплаща възнаграждение за ползването му. С изявление за прихващане от 04.06.2024 г. ищцата е уведомила ответника, че извършва прихващане между дължимото обезщетение за ползване на съоръжението за периода 26.10.2020 г. – 26.06.2023 г., вземането за което й е прехвърлено от „К“ ЕООД и дължимите суми по изпълнителен лист, издаден по гр.д.

№ 9265/2017 г. по описа на СРС, 41 състав, но ответникът не признал прихващането.

Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата 1 молба от ответника, която оспорва предявения иск. Излага съображения, че предявеният иск е недопустим поради обратния ефект на прихващането, който изключва възможността то да се третира като „новонастъпило обстоятелство“ по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, както и поради това, че позоваването на извършеното прихващане е преклудирано поради незаявяването му в предходно предявения от ищцата срещу ответника иск по чл. 439 ГПК, който е отхвърлен с влязло в сила решение. Твърди, че възражение за прихващане с вземания, прехвърлени от „К“ ЕООД като обезщетение за ползване без основание на съоръжението, находящо се в гр.

С***** е направено по гр.д. № 18152/2025 г. по описа на СРС за периода 26.10.2020 г.

– 26.06.2023 г., както и по гр.д. № 41347/2024 г. по описа на СРС, 50 състав за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. Поддържа, че прехвърленото вземане не е ликвидно и изискуемо, договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет, а ефектът на прихващането не би могъл да настъпи, тъй като двете вземания не са били едновременно ликвидни и изискуеми, или изпълняеми в един и същ момент. Развива аргументи, че „К“ ЕООД не е единствен собственик на съоръжението, а притежава 1/27 от него. Навежда доводи, че съоръжението представлява движима вещ и релевира възражение за изтекла в своя полза придобивна давност. Прави възражение за изтекла тригодишна давност по отношение на част от вземанията на „К“ ЕООД, респективно на част от вземанията на ищцата към датата на исковата молба. Поради изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата чрез своя пълномощник уточнява, че същата е придобила частично само 8000 лв. от дължимото обезщетение за периода 26.10.2020 г. - 26.6.2023 г., което в общ размер за този период е 32061 лв. без ДДС. Поддържа неоснователност на твърденията на ответника за недопустимост на производството, уточнявайки, че с приложеното решение на СГС по предходното дело, СГС не разглежда именно прихващането с аргумента, че то е направено след като е минало първо съдебно заседание на първата инстанция, защото в противен случай ответникът би бил лишен от една инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание „ТС“ ЕАД, чрез своя процесуален представител, поддържа наведените доводи в отговора на исковата молба, като отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.

Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, както и погасяване на насрещното вземане, с което се претендира прихващане.

Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД прихващането е възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За това е необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал.

1, изр. 1 ЗЗД, в посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението. Законът обаче не обвързва момента, в който прихващане поражда действие, с момента на извършването на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД прихващането има обратно действие като 2 двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Съгласно задължителните постановки на т. 1 от ТР № 2/18.03.2022 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2020 г., ОСГТК, при уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. Наличието или липсата на ликвидност на активното вземане се изяснява по спора за пасивното вземане, когато изявлението за прихващане е извършено в процеса – т.нар. „съдебно прихващане“, или когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявлението за прихващане, извършено извън процеса – т.нар. „извънсъдебно прихващане“.

По възраженията на ответника за недопустимост на производството съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК предвижда процесуално – правна забрана предявеният иск да се основава на факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене на съответната инстанция, послужила за издаване на изпълнителното основание, годно да породи изпълнително производство. Следователно, за да е допустим настоящият иск на основание чл. 439, ал. 2 ГПК, изявлението за прихващане, на което се позовава длъжникът, следва да е извършено след приключване на съдебното дирене в производството по постановяване на съдебното решение относно пасивното вземане – т.е. вземането, което принудително се изпълнява (в този смисъл Решение №50160/24.11.2022г. по т.д. №2248/2019г. на ВКС, I ТО).

В конкретния случай страните не спорят, а и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т.

3 ГПК следните обстоятелства: 1) че в полза на ответника срещу ищцата по гр.д. № 9265/2017 г. по описа на СРС,41 състав е издаден изпълнителен лист за сумите 3676,94 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2012 г. – 30.04.2016 г. и 957,84 лв. – мораторна лихва за периода 31.08.2012 г. – 01.02.2017 г., 2) като за събиране на вземанията си ответникът е образувал изп. дело № 4175/2022 г. по описа на ЧСИ М Б; 3) между ищцата и „К-С“ ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който последният й е прехвърлил вземания от „ТС“ ЕАД, представляващи обезщетение за ползване без основание на топлосъоръжение на адрес: гр. С***** за периода 26.10.2020 г. – 26.06.2023 г.

Освен безспорният им характер, тези обстоятелства се установяват и от приетия по делото изпълнителен лист от 20.07.2017 г., издаден от по ч.гр.д. № 9265/2017 г. по описа на СРС, 41 с-в в полза на „ТС“ ЕАД за вземанията, както следва: 3676,94 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2012 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 15.02.2017 г. до окончателното плащане, лихва в размер на 957,84 лв. за периода 31.08.2012 г. – 01.02.2017 г., както и 142,70 лв. разноски в производството, за събирането на които суми по молба на ответното дружество от 13.07.2022 г. е образувано изп. дело № 4175/2022 г. по описа на ЧСИ М Б.

Видно от приложеното в заверен препис изп. дело № 4175/2022 г. същото на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК с постановление от 05.01.2023 г. е било спряно във връзка с депозирана обезпечителна заповед от 21.12.2022 г. на СРС, 175 с-в по гр. д. № 67914/2022 г. До датата на депозиране на същото в СРС не е възобновено.

От изявленията на страните и от ангажираните писмени доказателства се установява, че с изявление за прихващане, получено от „ТС“ ЕАД на 04.06.2024 г., ищцата Е. Р. прихваща процесните части от вземанията, които ответното дружество има спрямо нея по издадения по гр.д. № 9265/2017 г. по описа на СРС, 41 състав изпълнителен лист в общ размер на 4634,78 лв., предмет на посоченото изпълнително дело с част от своето насрещно вземане в размер на 8000 лв., прехвърлено й по силата на договор за цесия от 21.02.2024 г. от „К“ ЕООД, представляващо част от дължимото 3 обезщетение за ползване на топлосъоръжение на адрес: гр. С***** за периода 26.10.2020 г. – 26.06.2023 г., цялото в размер на 40711 лв. Цесията е съобщена на ответника в настоящото производство на 04.06.2024 г. от цедента.

Предвид обстоятелството, че изявлението за прихващане е направено от Е. С. Р. на 04.06.2024г., т.е. след издаване на процесния изпълнителен лист и в рамките на висящността на образуваното изпълнително дело № 4175/2022 г. по описа на ЧСИ М Б, поради което то представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, следователно и искът е процесуално допустим и подлежи на разглеждане.

Неоснователен е и вторият довод на ответника за недопустимост на предявения иск, а именно, че със сила на пресъдено нещо е отхвърлен искът на ищцата Р. с правно основание чл. 439 ГПК, по което било образувано гр.д. № 67914/2022 г. по описа на СРС, като основавала твърденията си за недължимост процесните суми на настъпила погасителна давност. Ето защо твърди, че постановеното окончателно решение по този спор № 5742/19.09.2025 г. по в.гр.д. № 9687/2024 г. по описа на СГС, IV –е състав имало правоустановяващо и преклудиращо действие спрямо направеното възражение за прихващане в настоящото дело, доколкото договорът за цесия бил сключен на 21.02.2024 г. и ищцата е могла да наведе този новостъпил факт в рамките на производството по гр.д. № 67914/2022 г. по описа на СРС. Съображенията за това са следните: