Решение № 3794 от 05.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3794 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100507143 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от „МИНОЛБИ“ЕООД въззивна жалба срещу решение от 13.12.2024г. постановено по гр.д. № 30248/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 53 състав, с което е отхвърлен предявения от него срещу „А1 БЪЛГАРИЯ“АД иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за сумата от 12,00 лв., представляваща платена без основание сума по фактура № 0440573700.

Във въззивната жалба се правят навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на първоинстанционният съд. Въззивникът посочва, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че ответникът не е представил доказателства, че предоставената от него услуга /която не е ползвана от ищеца/ не е заявена надлежно от ищеца, като клиент по договор за мобилни услуги. Твърди, че начислените от оператора суми по фактура не са основание за плащане, доколкото същата не носи подписа на потребителя на мобилните услуги и липсват други доказателства установяващи заяването и ползването на втори пакет мобилен интернет.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявения иск се уважи изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна „А1 БЪЛГАРИЯ“АД е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва да са налице наведените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, твърди същото да е постановено при съвкупна преценка на доказателствата и правилно приложение на материалния закон, както и не са допуснати процесуални нарушения в хода на процеса. Твърди, че всички направени възражения във въззивната жалба са преклудирани, доколкото такива не релевирани в първоинстанционното 1 производство - нито в исковата молба, нито след подаване на отговора на ответника.

Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността на обжалваното решение съдът и във връзка с поддържаните с въззивната жалба доводи, настоящият състав счита следното:

Първоинстанционният е сезиран с иск с правно основание чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД за сумата от 12,00 лв., недължимо платена от ищеца „МИНОЛБИ“ЕООД в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ“АД за наичислена такса за допълнителен /втори/ пакет мобилен интернет , който не е договорен между страните и поради което таксата за същия, над установената за тази услуга в договора е недължимо начилена и получена от ответника и обективирана във фактура № 0440573700 за периода 28.10.2021 - 27.11.2021 за мобилна услуга с номер № ****. издадена на основание договор №503554975 с приложение № 1/14.10.2019г.

Възникване на правото за връщане на даденото при начална липса на правно основание се обуславя от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: 1. процесната сума да е заплатена от ищеца; 2. тя да е получена от ответника и 3. това имуществено разместване на блага от материалната сфера на ищеца в имуществения комплекс на ответника да е без правно основание.

Следователно в тежест на ищеца по иска е да установи при условията на пълно и главно доказване имущественото разместване – плащане на процесната сума в полза на ответника, а ответника – че е налице основание за получаване на сумата към момента на плащане, съответно за задържане на полученото.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Предвид посоченото, не е спорна следната установена въз основа на писмените доказателства по делото, фактическа обстановка от първоинстанционния съд:

Между „А1 България“ ЕАД в качеството му на оператор и „Минолби“ ЕООД в качеството му на абонат е сключен договор за доставка на електронно съобщителни услуги № 503554975 като част от договорното съдържание е и Приложения № 1 от 14.10.2019г. – приложение № 1/14.10.2019г. – за активиране и условия за ползване на тарифни пхланове за мобилна услуга А1М крас са уговорени тарифните планове за мобилни услуги за предпочитан № ****, а в приложение № 1/14.10.2019г. - - промоционалните условия за ползване на ценови пакет за мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна услуга; фактура № 0440573700 е издадена за периода от 28.10.2021 - 27.11.2021 г. от „А1 България“ ЕАД със задължено лице „Минолби“ ЕООД в общ размер на 35,60 лв. с ДДС; видно от приложение А към фактурата, начислените месечни такси за паан А1М клас М след отстъпка – 5,20 лв. и такси за 2бр. пакети мобилен интернет 20GB на максимална скорост за периода от 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г. - на 40 лв и след отстъпка в размер на 10 лв. - дължими 30 лв., и такса за 1000 МВ на максимална скорост и след отстъпка – 0,40 лв.;

2 сумата по фактура № 0440573700 е заплатена от ищеца в полза на ответника, част от които са 12 лв.

– предмет на исковата претенция.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: какво е договорното съдържание, за което страните са постигнали съгласие за ползване на услугата – пакет мобилен интернет, дали договорената цена на такъв пакет в приложение № 1/14.10.2019г. се отнася само за един пакет мобилен интернет към съответния мобилен номер или касае втори, трети и т.н. заявен месечен пакет за един мобилен номер, налице ли е заявка от страна на клиента на втори пакет мобилен интернет 20GB и каква е цената на същия, която се дължи.

Както се посочи и по – горе необходимата материална предпоставка от фактическият състав на кондикцията по чл.55 ал.1 от ЗЗД е наличие на имуществено разместване между страните по спора т.е. ищецът да е извършил онова фактическо действие, с което се е лишил /обеднил/ от едно свое имуществено благо, предоставяйки го на ответника, чийто патримониум се е увеличил /обогатил/, тъй като правото да се иска връщане на даденото без основание принадлежи на лице, от чийто патримониум е излязло имущественото благо. Вземането по чл.55 ал.1, предложение първо ЗЗД се поражда, както при пълна липса на основание за плащането /липса на каквото и да било правоотношение между страните/, така и при невалидно основание /нищожно правоотношение/.

От гореизложеното и безспорните факти между страните, е налице първата материална предпоставка от фактическият състав по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, в който случай ответникът следва да установи основание за задържане на сумата.

Ответникът твърди, че по договор 503554975 и относно предпочитан № **** са налице 2. броя пакета мобилен интернет 20GB на максимална скорост и в процесната фактура е начислена месечна такса с включена отстъпка за 1 брой пакет мобилен интернет 20GB на максимална скорост с цена 10 лв. без ДДС /т.е. 20 лв. и с отстъпка 10 лв./, . като за втория пакет мобилен интернет не е налице договорена отстъпка, поради което дължимата стойност без отстъпка за пакет мобилен интернет 20GB на максимална скорост, възлиза в размер на 20,00 лв. без ДДС. Твърди, че общо за двата пакета месечната такса е 30,00 лв. без ДДС, колкото е по фактура *** /или общо 2 броя пакета по 20 лв. – 40 лв. и отстъпка за 1 брой пакет от 10 лв./.

От съдържанието на приложение № 1/14.10.2019г. /л.4-5 от делото на СРС/ към договор № 503554975, е видно, че страните са уговорили цена за мобилен интернет 20 GB – със стандартна месечна абонаментна такса от 20 лв. без ДДС и месечна такса с отстъпка от 10 лв без ДДС. На първа страница от цитираното прилогжение л.4 от делото на СРС, т.2 в графа пакети липсва посочване на броя на договорените пакети, а в т.3 са договорени само цени и параметри. От следващото съдържание на приложението, както и от това на л.6-7 от делото /относно избор на тарифен план/, не е ясно какъв брой пакети мобилен интернет са договорили страните и които са заявени като активни към датата на подписването на приложението и от който момент се предоставя допълнителната услуга – мобилен интернет, активна до подаване на изрично заявление от страна на клиента за деактивирането й. Фактът, че страните са подписали приложение № 1/14.10.2019г. – л.4-5 от делото на СРС, с категоричност потвърждава извода, а и не е спорно между страните, че е заявен поне 1 брой пакет мобилен интернет при параметри - 20GB на максимална скорост и при цена 20 лв. с отстъпка 10 лв.

Правилно първоинстанционният съд е счел, че е налице необходимост от тълкуване на договорните клаузи във връзка със спора дали е уговорен още един пакет мобилен интернет и съответно неговата цена, предвид цитираното съдържание на клаузите от договора и приложение № 1/14.10.2019г., но настоящият съдебен състав не споделя направеното такова в мотивите на първоинстанционното съдебно решение, тъй като:

Съгласно чл. 20 ЗЗД е при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да 3 бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните субективни права на страните с оглед постигането целта на договора /основанието на договора по смисъла на чл. 26 ал. 2 изр. 1 предл. 4 ЗЗД/, какво е поведението на страната, кои права поражда за нея и как може те да се упражняват. /Решение № 44 от 11.03.2022 г. на ВКС по гр. Д. № 2721/2021 г., IV г. о., ГК, решение № 75/23.06.2022г. по гр.д. № 2712/2021г. на ВКС, III г.о., решение № 50070 от 4.04.2023 г. по гр. Д.

№ 2256/2022 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 1193 от 18.05.2023 г. на ВКС по гр. Д. № 4410/2022 г., III г. о., ГК, определение № 2002/05.07.2023г. по гр.д. № 747/2023г. на ВКС, IV г.о. и мн.др./.

Действително, в случая договорните клаузи не следва да бъдат преценявани през призмата на ЗЗП, доколкото ищецът няма качеството на “потребител“ по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, но това обстоятелство не дерогира общите принципи за добросъвестност при водене на преговори и сключване на договори, включително и отчитайки обстотяелство, че ответника е икономически по – силната страна в договорните правоотношения. Именно поради това и в ЗЕС дори изменението на договорните клаузи относно тарифите на услугите и т.нар. индексиране /в посока увеличаване на първоначално договорените цени/ е допустимо, но при строго спазване на принципите за ясност, изчерпателност и доказуем начин на уведомяване на клиентите / чл.230 от ЗЕС/ и при възможност клиента след като е уведомен да се откаже от договора, в какъвто смисъл са и разпоредбите на Директива 2018/1972 на ЕС и тълкуването на разпоредбите на общностоно и национално право в практиката на СЕС. Следователно тълкуването на първоинстанционният съд, че договорената цена за пакет мобилен интернет с промоционална цена касае само един брой такъв към съответен мобилен номер, а при заявяване на допълнителен такъв – същия се таксува съобразно друга тарифа на оператора не съответства нито на посочените принципи, нито на съдържанието на текста на договора, добросъвестността и обичаите в практиката. Изложените мотиви за начина на функциониране на търговския оборот о целта на същия за всеки един търговец – реализиране на печалба, както и обстоятелството, че ищеца ползвал 600 мобилни услуги от същия оператор, са обстоятелства, които неправилно са преценени като такива обосноваващи по същество неправилния извод за допускане на нелоялни търговски практики, каквато се явява начисляване на процесната допълнителна услуга по едностранно преценена цена от оператора и при неяснота за желание за ползването й от клиента.