Решение № 113 от 05.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Пловдив, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330109061 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Делото е образувано по искова молба на ”ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ” ЕАД ЕИК 121718407, с ъ с седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. ” Г.

Бенковски” №3, против Община Пловдив , ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление в Пловдив, пл.Стефан Стамболов № 1, представлявана от к. си Д., и субективно съединени искове с правно основание в чл.410 от Кодекса за застраховането.

Според изложеното в исковата молба , на 26.11.2020 г. в гр. П, на кръстовището между ул. „П.И. и ул. „Т."/ водачът Г. Н. З., управлявайки автомобил марка „Хюндай", модел „Ай 30", с ДК №....., попаднала на несигнализирана и необезопасена дупка, вследствие на което на управлявания автомобил са нанесени щети. Автомобилът марка „Хюндай", модел „Ай 30", с ДК .... бил застраховано в „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД на основание застрахователна полица „КАСКО+", N... с валидност от 17.04.2020 г. до 16.04.2021 г. за застрахователна сума от 6 000,00 лева. Нанесените в резултат на ПТП щети на увреденото МПС били описани в констативен протокол за ПТП № ...26.11.2020г., уведомление за щета, опис - заключение и калкулация по щета. Увредени били следните части по автомобила: предна броня, спойлер на предна броня, конзола предна броня лява и конзола предна броня дясна, преден ляв и преден десен под калник. Ремонтът на автомобила бил възложен на доверен сервиз на „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД - „Х.-93" ЕООД. С двустранно подписан приемопредавателен протокол от 29.01.2021 г., ремонтирания автомобил е предаден на застрахованата Г. З.. За стойността на ремонта е издадена фактура № 0000018920/10.02.2021 1 г. за сумата от 412.37 лв. с ДДС. С ликвидационен акт по щета от 11.02.2021 г. „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД е одобрило да се изплати на доверения сервиз, извършил ремонта на увредения автомобил, сума в размер на 412.36 лв., съответстваща на издадената от сервиза фактура за ремонт, която сума е изплатена с преводно нареждане от 11.02.2021 г.

С изплащането на застрахователното обезщетение „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД на основание чл. 410 от Кодекса за застраховането встъпило в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу община Пловдив, която е отговорна за поддържането на пътя. До ответника била изпратена регресна покана с изх. N2 0-925543/22.04.2021 г. за възстановяване на заплатеното обезщетение в размер на 412.36 лв. и ликвидационни разходи 15.00 лв. общо 427.36 лв. С отговор с вх. № 0-92-6918/31.05.2021 г., Община Пловдив изрично отказала да плати.

С оглед казаното, иска се от съда да постанови решение , с което да се осъди ответната община да заплати на ищеца сума от 427.36 лева ( от които 412.36 лв. – застрахователно обезщетение и 15 лв. обичайни ликвидационни разходи) , ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответната община оспорва исковете като неоснователни . Отрича общината да е легитимирана да отговаря, тъй като не било ясно къде е настъпило произшествието, на бил ясен механизма на настъпването му. Нямало валиден договор за застраховка между ищеца и третото увредено лице, а застрахователно обезщетение не било изплащано. Прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил , който не спазил изискванията на Закона за движение по пътищата. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена и да се присъдят направените по делото разноски.

Предвид изложеното като факти в исковата молба , води се иск по чл. 410 ал. 1 т . 3 от Кодекса за застраховането. Искът е допустим като осъдителен .

Съдът, предвид становищата на страните и оценявайки както заедно, така и поотделно доказателствата по делото, съобрази следното от фактическа и правна страна:

Сложния фактически състав на чл. 410 от Кодекса за застраховането предполага едновременното и съвкупно наличие на няколко елемента: увреда на застраховано по имуществена застраховка имущество; увредата да се дължи на обективните свойства вещ, собствена на ответника; заплащане на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество на третото увредено лице. Всички елементи на състава се доказват в конкретния случай от ищеца, който черпи права от плащането на регресното обезщетение по договора.

Договора за застраховка „Каско Плюс „, полица № .... е представен по делото като неоспорено по реда на чл. 183 от ГПК копие . Като документ , полицата не е оспорена от ответника с оглед доказателствената си годност, и затова съдът приема договора да е сключен. Плащането на вноските също е доказано от приложените отрязъци. Оттам, възникнало е и облигационно задължение на ищеца да плати настъпили вреди по автомобила.

2

От показанията на свидетелите З. и Ч. личи , че на дата 26.11.2020г., управлявания от първата автомобил попада в дупка на пътното платно в Пловдив, на кръстовището на улиците „ П. Ш. „ (неточно записана в исковата молба като „П. И.“ ) и „Т“, при което по автомобила настъпват щети. Този механизъм на настъпването на вредите е възприето и от вещото лице, чието заключение съдът кредитира. По делото е наличен и официален свидетелстващ документ, протокол за ПТП , от който личи идентична причина за настъпването на произшествието, като за място на настъпването е посочено кръстовище на ул. „П. Ш.“ (курсивът мой , В. Р. ) и ул. „Т“ в П. Затова съдът не кредитира довода на ответната община за липса на посочване на мястото на произшествието. Кредитира се обаче заключението на вещото лице по проведената експертиза и показанията на свидетелите и затова с оглед съвкупната им оценка приема, че на дата 26.11.2020г., в срока на договора за застраховка, застрахования лек автомобил „Хюндай“ преминава през препятствие на пътното платно – дупка на пътното платно. Тоест, има настъпило застрахователно събитие в срока на договора.

При преминаването през дупката, има и причинени вреди по автомобила, видно от описа – заключение по щетата; макар и частен и изходящ от ищеца документ, съдържанието му се кредитира да е вярно, тъй като то съвпада с описания от свидетеля З. механизъм на транспортното произшествие, в частност – с вида на увредите. Същите вреди личат от уведомлението за щета на л. 12, описа – заключение на л. 16 и в калкулацията на претенцията на л. 18 от делото. Според вещото лице, най- вероятния механизъм на настъпването на вредите е преминаване през неравност по пътното платно , така , както е описано в исковата молба, при което има пряка причинно – следствена връзка между преминаването през неравностите и щетите; възражението в обратния смисъл, направено от Община Пловдив, не може да бъде споделено. В това отношение, както и по отношение на стойността за възстановяването им, съдът кредитира заключението на вещото лице П. като обективно и компетентно изготвено.

Пак от показанията на свид . З. се установява, че препятствието не е могло да бъде възприето, тъй като в този момент по платното е имало много събрана вода, като е валял проливен дъжд. Тези показания следва да бъдат кредитирани , тъй като З. няма никакъв интерес от изхода на спора, а застрахователното обезщетение е платено.

На следващо място - по силата на § 7 т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, частта от територията на Пловдив, представляваща улична регулация, е собствена на Община Пловдив, която носи отговорността за вреди, причинени от дефекти на пътната настилка.

Установява се от данните по делото, че към дата 14.05.2020г., Община Пловдив е имала разрешение за строеж от втора категория , за изпълнение на проект за воден цикъл на П, участък 3, етап 1, район „Северен„ изпълнението на строителните работи по проекта е започнало и тези строително монтажни работи включват премахването на пътната настилка на цялата ( или част от) улица „П Ш“ . Затова и със заповед на кмета на Община Пловдив , е разпоредено въвеждане на осн. чл. 81 от Наредба № 3 /16.08.2010г, на временна 3 организация на движението в квартал „Захарна фабрика“ в Пв, където са улиците „П Шв“, „Г К“ и „Т„. Такава е и действително въведена, като за този факта са представни констативни протоколи , официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 от ГПК – съставени от длъжностни лица в кръга на компетенцията им.

Съобразно заповедта за въвеждане и графичната част на временната организация, улица „П Ш“ е била затворена за движение в участъка от кръстовището с ул. „Г К“ до кръстовището с ул. „Т„, като движението се е осъществявало през обходни маршрути в квартала, при ограничение на скоростта на движение от 30 км/час. Кръстовището на „Т“ и „П Ш“ , където всъщност се намира процесната неравност/дупка обаче не е било затворено за движение, през него се преминавало към датата на произшествието. Тук съдът следва да отбележи показанията на свид. З., водач на автомобила, според които дупката е била в самото Т- образно кръстовище и точно на едната от страните; пак според тези показания, самата дупка е била покрита изцяло с вода, а свидетелят е шофирал със скорост от около 30 км/час. Имало е поставен на значително разстояние от кръстовището знак А23 – „участък от пътя в ремонт „, като в посоката на движение от ул. „Т“ към ул. „П Ш“ скоростта на движение на водачите е била ограничена до 30 км/час . Пътен знак за аналогично ограничение в обратната посока не е предвиден. Също така , не е имало нарочна маркировка , която да обозначава наличие на конкретно препятствие на пътното платно.Така например, отсъстват знаци А12 , с който се обозначават неравностите по платното специални или знак А39 , който задължава водачите да шофират с повишено внимание. В тази смисъл са както показанията на свидетеля, така и записаното в протокола за произшествие , които съдът кредитира, тъй като са еднопосочни.

Тоест, имало е необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно като причина за произшествието, а възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на З. не може да бъде споделено от съда, след като не се установи нейно противоправно поведение, което да е във връзка с вредите.

Тоест, предпоставките на чл. 410 от КЗ са налице в съвкупност, иска е основателен и следва да бъде уважен. Обичайните разноски по ликвидирането на щетата с в размер на 15 лева , и на тях застрахователят има право по силата на закона.

На основание чл. 78 от ГПК разноските по иска се присъждат в полза на ищеца, по списък.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Осъжда Община Пловдив , ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление в Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, представлявана от к. си, да заплати на ”ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. ” Г. Бенковски” №3, сумата от общо 427.36 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 22.06.2022г. до окончателното 4 изплащане, представляваща регресно вземане по щета № ..... и договор за застраховка „Каско Плюс“ с полица № № ..., изплатена за ликвидация на вреди по лек автомобил марка „Хюндай“, модел „И30 “ с държавен контролен номер ... от ПТП на дата 26.11.2020г и обикновени разноски за ликвидацията на щетата.

Осъжда Община Пловдив , ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление в Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, представлявана от к. си, да заплати на ”ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. ” Г. Бенковски” №3, сумата от 458 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

Разпечатката съдържа 32 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe1bc894-7c70-4868-89f8-4840e9673c56