Решение № 119 от 10.05.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. К., 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20235510201247 по описа за 2023 година Въззивното производство е било образувано по жалба на Х. П. П.. В жалбата се сочи, че се обжалва НП № 406 от 08.09.2023 г. на Директора на РДГ-С.З.. По делото е било приложено и НП № 406 от 25.09.2023 г. на Директора на РДГ-С.З.. НП-я са били подредени по следния начин: текстова част от НП № 406 с дата 08.09.2023 г. (една страница – заглавна, стр. 6 от делото), непосредствено зад него в цялост – НП № 406 от 25.09.2024 г. (стр. 7 и стр. 8), а на стр. 10 от делото след приложена Заповед № РД 49199 от 16.05.2023 г. текстова част от НП (последна страница) с подпис на наказващ орган, на която е отбелязано, че жалбоподателят е получил НП № 406 от 25.09.2023 г.

Преписката е постъпила в РС-К., окомплектована по този начин. И в двете НП-я се посочва, че са били издадени по актова преписка № 406 от 23.05.2023 г. За яснота, кое НП е било обжалвано е била изискана справка от АНО и такава е била получена.

Справката установява, че НП № 406 от 08.09.2023 г. било работен вариант, а НП № 406 от 25.09.2023 г. окончателен, като на жалбоподателят е бил връчен окончателния вариант. При тези обстоятелства жалбата е била оставена без движение като е било указано на жалбоподателя да посочи, кое от двете НП-я обжалва. Жалбоподателя е посочил, че обжалва НП № 406 от 08.09.2023 г. и е предоставил на съда връчения му оригинален екземпляр на същото НП. От него е видно, че екземплярът е бил подписан от АНО, което го му придава качеството на документ и годен да породи правни последици правораздавателен акт.

1

Следователно след като жалбоподателят обективно е получил НП № 406 от 08.09.2023 г. макар неправилно да е посочил, че получава НП № 406 от 25.09.2023 г. съдът приема, че жалбата е срещу НП № 406 от 08.09.2023 г. и предмет на въззивна проверка е именно това НП. С издаване на подписано НП следва да се приеме, че случаят пред АНО е бил решен и не може да бъде пререшаван с друг акт по същество.

Второто (последващо) НП № 406 от 25.09.2023 г. с идентичен предмет подлежи на отмяна и прекратяване по правилото ne bis in idem (чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и ТР 3-15).

В жалбата се излагат оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В с.з. жалбата се поддържа от адв. Г. М., която устно и в писмени бележки моли съда да отмени НП. Претендира за разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. юрисконсулт Н. Т. счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди НП. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е частично основателна.

Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че жалбоподателя е извършил следните нарушения:

1) В нарушение на чл. 84, ал. 1,предл. II-ро от ЗЛОД на 06.05.2023 г. на територията на ЛРС П.б. в териториалния обхват на ЛРД „С.“ – К., ловувал по см. на чл. 43, ал. 3 от ЗЛОД без писмено разрешително за лов като се движел извън населено място по горски път в ловностопански район П.б., отдел *** в местност „К.“, ловище „М.н.“ ** в землището на с. В., общ. П.б. с л.а. „С.З.“ с рег. № ******, в който държал в сглобено състояние, заредена с един боеприпас без калъф или куфар нарезна ловна карабина „T. R. *** W.“ с № ***. Ловната карабина била оборудвана с монтирани на нея супресор (заглушител) и оптичен прибор *******;

2) В нарушение на забраната по чл. 65, т. 10 от ЗЛОД на 06.05.2023 г. на територията на ЛРС П.б. в териториалния обхват на ЛРД „С.“ – К., ловувал със забранени средства и методи като ползвал с л.а. „С.З.“ с рег. № ******, с което се движел извън населено място по горски път в ловностопански район П.б., отдел *** в местност „К.“, ловище „М.н.“ ** в землището на с. В., общ. П.б., като държал в сглобено състояние, заредена с един боеприпас без калъф или куфар нарезна ловна карабина „T. R. **** W.“ с № ****.

2

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 406/23, Серия ЮИДП-28, № 000227 от 06.05.2023 г., Констативен протокол Серия ЮИДП-28 № 304 от 06.05.2023 г., Разписка № 061357 от 06.05.2023 г., Протокол за доброволно предаване, Справка на РУМВР-К. с рег. № 284р-1718 от 15.01.2024 г. две докладни записки, НП № 284а-227 от 22.06.2023 г. на ВПД Началник на РУМВР-К., показанията на свидетелите Г. Г., Т. А., М. Т., Х. П., А. И., П. П., В. В. и М. Б., които кореспондират помежду си.

В жалбата и в писмените бележки фактическата обстановка от обективна страна не се оспорва. Оспорва се, че липсва умисъл и, че АНО не е приложил чл. 28 от ЗАНН, а проверката била преднамерена.

По делото всички свидетели, присъстващи на някакъв етап от проверката непротиворечиво установяват, че жалбоподателят се движил в горска територия с л.а. със сглобено оръжие извън калъф и без заключващ механизъм на спусъка, и без разрешително за лов.

Тезата на жалбоподателя, изложена пред проверяващите, че се придвижвал към с. Г. Ч. с оръжието за да бъде огледано и евентуално закупено от св. М. Б. от същото село, потвърдена от този свидетел е без правно значение, доколкото оръжието е било сглобено и без калъф. Тезата е същевременно и защитна, доколкото св. П. П. установява, че л.а. на жалбоподателят е бил спрян при движение в посока към с. В., а не към с. Г. Ч. и то в ранен час – 7-7.30 часа.

При правилно установената от АНО фактическа обстановка, изводът му жалбоподателят е извършил ловуване по см. на чл. 43, ал. 3 от ЗЛОД е правилен.

Според разпоредбата ловуване е и престой или движение на лица извън населените места извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.

Правилно АНО е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 65, т.

10 от ЗЛОД, според който при ловуване се забранява използването на МПС-во.

Правилно АНО е приел, че за нарушението по чл. 65, т. 10 от ЗЛОД е приложима санкционната норма на чл. 83м от ЗЛОД, която предвижда наказание глоба от 200 до 2000 лв.

Правилно АНО е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 84, ал.

1 от ЗЛОД, тъй като е ловувал без разрешително за ловуване. Нормата освен, че съдържа фактически състав на нарушение е и санкционна норма и предвижда наказание глоба от 50 до 400 лв.

Двете нарушения са в условията на идеална съвкупност и не е налице поглъщане на разпоредбата на чл. 83м от чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД според възраженията в писмените бележки. Разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД има предвид вида на средството за ловуване, а не средствата по чл. 65 от ЗЛОД. В случая ловната карабина, притежавана 3 от жалбоподателя е редовно средство за ловуване.

При издаване на НП АНО е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, която го задължава да посочи смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и др. обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. В случая не са били посочени смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, но са изложени др. обстоятелства за отговорността - сериозността на нарушенията и опазването на биоразнообразието. Според Решение № 204 от 27.09.2022 г. по КАНД № 201/22 г. и Решение № 247 от 27.10.2022 г. по КАНД № 185/22 г., двете на АС-С.З. допуснатите нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН не са съществени. По см. на Решение № 204 от 27.09.2022 г. по КАНД № 201/22 г. на АС-С.З. и на Решение № 29 от 26.01.2024 г. по АНД № 2541/23 г. на РС-С.З. порокът се преодолява с налагане на санкции в минимален размер – в случая - 200 лв. по чл. 83м от ЗЛОД и 50 лв. по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД. Ето защо НП в частта му за нарушение на чл. 83м от ЗЛОД следва да се измени, а по съображенията по-долу, НП в частта му за нарушение по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД следва да се отмени.

Поначало правилно АНО е наложил кумулативно наказание по чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД – лишаване от право на ловуване за срок от три години, което е абсолютно по размер.

Предвид извършването обективно на две нарушения, това не дава основание на съда да приеме, че случаят е маловажен по см. на чл. 28 от ЗАНН.

Поначало правилно АНО е постановил на осн. чл. 95, ал. 1 във вр. чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД отнемане в полза на държавата на нарезна ловна карабина „ T. R. *** W.“ с № ****. Отнемането не е засегнало оптичния прибор към нея, патрона и супресора, поради което същите подлежат на връщане.

Поначало правилно с НП на осн. чл. 95, ал. 2 вр. ал. 1 от НК АНО е постановил отнемане на л.а. „С.З.“ с рег. № ******. Нормата е императивна, но видно от експертното заключение на автотехническата оценителна експертиза стойността на отнетия автомобил към момента на деянието е била 5270 лв., което като стойност надвишава над 20 пъти размера на минималните глоби, които следва да бъдат наложени. Това обстоятелство и обстоятелството, че няма убит дивеч дава основание на съда да приложи чл. 20, ал. 4 от ЗАНН като в тази част отмени НП, тъй като отнемането на МПС-во е несъответно на тежестта на нарушението.

Съдът споделя възражението на адв. Г. М., че при издаване на АУАН е било допуснато съществено нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН относно извършването на нарушение по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД. Във фактическия състав на нарушението се изисква извършване на ловуване без разрешително за лов. В акта се сочат всички обстоятелства за извършено ловуване с МПС-во, но липсва констатация, че жалбоподателят е нямал разрешително за лов. Нарушението е съществено не само, 4 защото засяга правото на защита на жалбоподателя, но и защото с АУАН се слага начало на административнонаказателното производство (чл. 36, ал. 1 от ЗАНН), а това се предпоставя от констатираните обстоятелства, тъй като актосъставителят не длъжен да дава правна квалификация на нарушението (чл. 53, ал. 2 от ЗАНН), а дадената не обвързва АНО. За всяко отделно извършено нарушение възниква правото на държавата да наложи наказание, т.е. да започне и отделно административнонаказателно производство, които технически могат да се реализират в един акт, НП и решение.

Това е особено видно в пример, при който за някое от нарушенията е изтекла давността за преследване и производството по него следва да се прекрати без да засяга преследването на др. нарушение(я)

Следователно съдът счита, че липсва започнато административнонаказателно производство за нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, тъй като липсата на разрешително за лов е определящо, а ловуването е елемент от състава на др. нарушение по чл. 65, т.

10 и чл. 83м от ЗЛОД.

Ето защо НП в частта му за нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД следва да се отмени. Тъй като прилагането на разпоредбите на чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от ЗЛОД относно отнемането на средствата, с които е било извършено нарушението е обвързано с нарушението на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, то и тези части на НП следва да се отменят.

Не се споделят останалите възражения на адв. М. в писмените бележки. Не се установяват релевираните др. нарушения на процесуални правила, както и, че липсват съществени противоречия в показанията на свидетелите относно съставянето на акта и мястото на подписването му. Няма логика жалбоподателят да е получил акта на място, ако той на място не е бил подписан и от останалите лица, ангажирани в производството Отмяната на някои части от НП не засяга частта, за която съдът установи, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Тъй като НП в частта му за нарушение на чл. 65, т. 10 от ЗЛОД, санкцията по чл.

83м от ЗЛОД следва да се измени, е основателна претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и предвид проведените три заседания с множество свидетели и вещо лице, следва да се присъди възнаграждение в максимален размер от 150 лв. съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.