Решение № 234 от 09.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20231001000836 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 59444/21.06.2023 г. от „ДИР.БГ“ АД, ЕИК 130243593, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Кн. Ал. ДондуковКорсаков“, № 19, ет. 4 срещу Решение № 535/21.04.2023 г., по т.д. № 163/2022 г., на СГС, ТО, VI-19 с., в частта, с която е осъден да заплати на Р.

Р., гражданин на Кралство Нидерландия, роден на ******** г., със съдебен адрес на територията на РБ: адв. Д. Г., гр. София, ул. „Цар Шишман“, № 3, ет.

1 – „Г. и Г.“, сумата 3360.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, настъпили в резултат на използване без съгласието на ищеца като носител на авторското право, на 7 бр. авторски фотографии, чрез сайта https://***, в периода 05.10.2018 г. - 05.01.2022 г. и сумата 958.53 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода 16.03.2019 г. - 05.01.2022 г., на осн. чл. 95, ал. 1 ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът счита, че постановеното решение е недопустимо, а в атакуваната му част и неправилно. По отношение недопустимостта, сочи, че решението е постановено след като не са били изпълнени дадените указания за представяне на доказателства за надлежното учредяване на представителна власт на процесуалния представител на ищеца, поради което производството се развило по нередовна искова молба. Досежно неправилността сочи, че неправилно било възприето от СГС, че не е налице изключението по чл. 24, ал. 1, т. 7 ЗАПСП за използване на фотографиите без съгласие на автора, тъй 1 като сайта, а и статията са са некомерсиални, а информационни, което се подкрепяло и от заключението на вещото лице. Излага коментар на заключението и счита, че съдът не е следвало да възприема безкритично дадените отговори на въпросите, а следвало го анализира в съвкупност с всички събрани по делото доказателства. Погрешно било възприето и, че всяка една снимка не е използвана еднократно, а в определен период, което е довело и до неправилно изчисляване на дължимото обезщетение, което счита, че следва да бъде в размер на 420 лв., изчислено за 7 бр. снимки по 60 лв., лицензионни права за еднократно неексклузивно използване. По посочената причина счита, че не се дължи и обезщетение за забава в посочения в решението размер. По същество моли за обезсилване на постановеното решение и прекратяване на производството по делото, в условията на евентуалност за отхвърляне на предявените искове изцяло, евентуално за отхвърляне на иска с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за разликата над сумата 420.00 лв. Претендира разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не депозира отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа изложените във въззивната жалба оплаквания. Въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба.

Софийски Апелативен Съд, по предмета на спора, съобрази следното: Производството пред първоинстанционния СГС е образувано по предявени от Р. Р., род. На ******** г., гражданин на Кралство Нидерландия обективно съединени искове с правно основание чл. 95 ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на „Дир. БГ“ АД, ЕИК 130243596, да заплати сумата 7263.00 лв., обезщетение за претърпяни вреди, от която сумата 6363.00 лв., имуществени вреди - пропуснати ползи, сумата 400.00 лв., имуществени вреди – претърпяна загуба, сумата 500.00 лв., неимуществени вреди, частично от целия размер 1000.00 лв., настъпили в резултат на използването, без съгласие на носителя на авторското право, на 7 бр. авторски фотографии, чрез сайта https://***, за периода 05.10.2018 г. - 05.01.2022 г., както сумата 1815.37 лв., обезщетение за забава върху главницата от 6363.00 лв., за периода 16.03.2019 г. - 05.01.2022 г.

Ищецът е твърдял, че е професионален фотограф от Нидерландия, специализирал се в заснемането на изоставени сгради и забравени места, като творбите си публикувал на сайт - https://***. Към сайта бил налице и блог, в който автора разказвал повече направените снимки и за местата на които са направени. Сочи, че процесните фотографии създал в периода 2012 - 2017 г., при посещение на различни места във Франция и били публикувани на 08.10.2017 г., в блога му, под заглавието „Заснемане на красотата от изоставеното във Франция“ като е обозначен като автор в публикацията.

Още излага, че ответникът е онлайн медия и е собственик на сайта dir.bg, както и на поддомейнът „Импресио“. Сочи , че с помощта на специализиран софтуер на 24.08.2021 г. установил, че ответникът използва в търговската си дейност, без лиценз или разрешение, 7 бр. негови авторски фотографии, поместени на сайта https://***, във връзка със статия „Мистичната красота на изоставените сгради във Франция“. Повторно нарушението било установено и на 01.05.2022 г., а впоследствие чрез интернет-архиватор ищецът установил, че фотографиите са използвани от 2 ответника на 16.03.2019 г., 24.08.2019 г., 30.09.2020 г., 04.03.2021 г., 09.05.2021 г., 17.06.2021 г. От посоченото извежда, че фотографиите са използвани без прекъсване през периода 16.03.2019 г. – 05.01.2022 г. Излага, че след установяване на нарушението, на 24.08.2021 г. поканил ответника за доброволно уреждане на спора. Отговор получил едва на 10.11.2021 г., от който ставало ясно, че на последния е известно кой е автора на снимките, но въпреки това не е проявил инициатива да се свърже с ищеца и да поиска съгласие.

Настоява, че с действията си ответникът е нарушил правата на ищеца по чл. 18, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1-3 и т. 6 и чл. 19 ЗАПСП, като в резултат противоправното му поведение ищецът бил принуден да направи разноски за първоначална адвокатска помощ във връзка с опита за доброволно уреждане на спора. Отделно били налице и пропуснати ползи, изразяващи се в неполучаване на възнаграждението, което би получил за използването на снимките, в размер на 909.00 лв., за всяка една или общо 6363.00 лв. Твърди да са му били нанесени и неимуществени вреди в размер на 1000.00 лв., от които претендира частично 500.00 лв.,, изразяващи се в психически болки, страдание, дискомфорт, както и раздразнение и стрес от постоянната кражба на труда му и липсата на признание.

Сочи, че от момента на извършване на нарушението - 16.03.2019 г. до 05.01.2022 г. ответникът не е обезщетил ищеца за причинените вреди пропуснати ползи от използване на фотографиите и тъй като задължението за обезвреда е изискуемо веднага, то дължима се явява и лихва за забава в размер на 1815.37 лв.

В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Дир. БГ“ АД, депозира отговор вх. № 22655/14.04.2022 г., в който оспорва исковите претенции по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Не оспорва, че е собственик на сайта https://***, но твърди че е некомерсиален и е за изкуство и култура. Не оспорва, че в раздела „Фотография“ на сайта е публикувана и процесната статия, която твърди да има подзаглавие „31годишен холандец Р. Р. снима забравени от Бога места, наситени с невероятен колорит“.

Сочи, че един от редакторите е попаднал на статия в руски уебсайт, представяща фотографии на ищеца и, тъй като бил впечатлен от снимките му, превел статията от руски език на български език, след което тя била публикувана. Твърди, че ищецът Р. Р. ясно и недвусмислено е обозначен като автор на снимките, а цялата статия представлява обзор и представяне на него като фотограф. В допълнение редакторът издирил и уебсайта на г-н Р. и статията съдържала връзка (активен линк) към него.

Твърди, че статията е некомерсиална, публикувана е на уебсайт, посветен на изкуството и културата и има за цел единствено да представи автора като творец на българската публика. От своя страна ищецът не е поискал статията да бъде премахната въпреки, че при разменената кореспонденция ответникът изразил готовност незабавно да я свали от сайта.

Твърди, че са налице основанията по чл.24, точка 7 ЗАПСП за свободно използване.

Оспорва твърденията, че ищецът е бил принуден да направи разноски за първоначално адвокатска помощ в опит да намери извънсъдебно разрешение на спора. Оспорва ищеца да е претърпял неимуществени вреди и счита, че 3 такива следва да бъдат доказани. Оспорва претенцията на ищеца за пропуснати ползи по основание и размер като счита, че неоснователно се реферира към цени валидни за немски фотографи. За приложими счита средните пазарни цени в РБ за съответния период. Оспорва и претендираната лихва като счита, че след като не дължи главницата, върху която лихвата е изчислена, то не дължи и самата лихва.

С уточнителна молба вх. № 58968/19.09.2022 г. ответникът сочи, че не дължи лицензионна сума за използваните фотографии, тъй като същите били достъпни в сайта Getty Images, с който ответникът имал сключен Договор за абонамент за редакционни изображения на Гъливер.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е било спорно, а и се установява от представените доказателства, че ищецът е професионален фотограф, който публикува фотографиите си на собствен уебсайт https://***.

Не е било спорно и, че ищецът е автор на процесните 7 бр. фотографии на изоставени сгради, направени във Франция.

От представените доказателства се установява, а и не се е спорило, че 7те бр. фотографии са били публикувани на сайт, собственост на ответника с адрес https://***, категория „Фотография“ като част от статия със заглавие „Мистичната красота на изоставените сгради във Франция“ и са се намирали на сайта през периода 05.10.2018 г. - 25.01.2022 г. (датата на предявяването на иска). Не е било спорно и, че статията носи подзаглавие „31-годишният холандец Р. Р. снима забравени от Бога места, наситени с невероятен колорит.“.

Не е било спорно и, че публикуването им е извършено, без да е получено разрешение от ищеца.

От доказателствата се установява и, че фотографиите на ищеца се ползват и на други места в интернет, от други лица и, че в процесната статия ищецът като фотограф недвусмислено и ясно е обозначен като автор на публикуваните фотографии. Установява се и, че статията съдържа линк към сайта на ищеца, посочен в исковата молба.

Представена е покана от 24.08.2021 г., с която ответникът е уведомен за извършеното нарушение на авторските права на ищеца и е поканен спорът да бъде уреден доброволно в срок от 14 календ. Дни, считан от получаването.

По делото е представен и отговор от 10.11.2021 г., изходящ от ответника, от който се установява, че твърдяното нарушение на авторските права на ищеца е счетено за неоснователно. До знанието на ищеца е доведено, че публикуваната статия и фотографиите част от нея, са преведени от руски сайт, след което са били публикувани. Изложени са твърдения за некомерсиалност на статията.

Представени по делото са ценова листа и общи условия за ползване на услугите на Dir.bg., от които се установява, че ответника предоставя срещу заплащане пространство за рекламни карета, обяви, достъп до публични интернет точки, електронна и мобилна търговия, директна публикация на рекламни форми.

По делото са представени и извлечения от уебсайта https://***, от които 4 се установява, че в полетата вдясно от публикуваната статия са налице рекламни банери. Посоченото не е оспорено от ответника.

От страна на ищеца са представени в превод на български език Стандартни общи условия за използването на снимки в различните медийни сфери, както и Ценоразпис за използване онлайн, интернет, уеб дезайн, изскачащи прозорци, банери, онлайн магазини, социални медии, блогове.