Решение № 100 от 09.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Бургас, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора В.а Анд. Чакърова като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601297 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 15 от 12.04.2024 г., постановена по НОХД № 135/2023 г., Районен съд – гр. Несебър е признал подсъдимите М. А. А., ЕГН ********** и И. П. Б., ЕГН ********** за виновни в това, че за времето от 09.05.2022 г. до 10.05.2022 г., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие помежду си , отнели чужди движими вещи от владението на различни лица, без съгласието им, с намерение противозаконно да ги присвоят, а именно:

За времето от 23:00 часа на 09.05.2022 г. до 07:30 часа на 10.05.2022 г. в с.

Р., общ. Несебър, обл. Бургас, ул. *******, приземен етаж, като съизвършители, отнели чужди движими вещи: 7 500 лева, 520 евро с левова равностойност 1017,03 лева по курса на БНБ и сребърна монета с номинал 1 рубла с тегло 20,73 грама, проба 868 на стойност 400.00 лева от владението на Х.В.И., родена на ****** г. и 2300 лева от владението на М.Я.М., роден на 1

****** г.;

На 10.05.2022 г. около 05:15 часа в с. Р., общ. Несебър, обл. Бургас, ул.

„Б., в хотел „Л.“, ет. ***, ап. ***, М. А. като извършител и И. Б. като помагач, отнели чужди движими вещи – парична сума в размер на 700.00 лева и чифт златни обеци на стойност 185.68 лева от владението на Н.И.Ч., родена на ****** г. в гр. *****, *******, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като всички отнети вещи са на обща стойност 12102,71 лева.

Така извършеното от М. А. е квалифицирано като престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. За него , при приложението на чл.54 от НК , НРС го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е постановил първоначален „строг“ режим.

За деянието на И. Б., съдът го признал за виновен в престъпление по чл. чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, за което при спазване правилата на чл.54 от НК отмерил наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим.

От така определеното наказание „лишаване от свобода“, НРС е приспаднал времето, през което спрямо М. А. е била взета мярка за неотклонение, считано от 12.02.2024 г.

С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като е постановил на основание чл. 111, ал. 1 от НПК: един брой черна кутия за слушалки да бъдат върнати на подс. И. Б., ЕГН **********, а на пострадалата Н.Ч., родена на ****** г.- един чифт дамски обеци от жълт метал, с правоъгълна извита форма 21 мм на 13 мм, леко заоблени в краищата, релефно нарязани без позлатени ивици по диагонал, закопчаването ес лостче и поставена маркировка на телчето за закачане „585“, 2,89 грама от злато 14 карата (проба 585).

Направените по делото разноски възложил в тежест на подсъдимите, като е осъдил всеки един от тях да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Бургас сума от по 911.44 лева, както и по сметка на Районен съд – гр. Несебър сума от по 82,84 лева.

2

Въззивното производство е образувано по повод въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, ТО – Несебър против посочената първоинстанционна присъда, досежно определеното на всеки от подсъдимите наказание лишаване от свобода. Счита същите за твърде занижени, несъответстващи на извършеното деяние и данните за всеки един от подсъдимите. Иска се увеличаване на същото да размера от 4 години и 6 месеца, като предлага да се приспадне времето, през което спрямо А. и Б. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас поддържа подадения протест, като моли първоинстанционната присъда да бъде изменена, като бъде увеличен размера на наложените на двамата подсъдими наказания така, както е посочено в протеста. Относно подсъдимия А., посочва, че от една страна съдът е посочил в мотивите си, че определя наказанията им при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като не е посочил каквото и да било смекчаващо такова, но фактически е определил същите в размер под минималния към средния. За деянието, за което А. е предаден на съд, законодателят е предвидил наказание от две до десет години, следователно средният размер е този от 6 години. Наложеното с първоинстанционната присъда наказание на подс. А. наказание от три години и шест месеца, е поблизко до минималния размер от две години, отколкото до средния и доста далеч от максималния. Относно подс. Б., прокурорът счита, че предвид механичното изброяване на обстоятелствата, имащи отношение към отговорността на подсъдимия, наказанието отново би следвало да се определи при превес на отегчаващите обстоятелства или при баланс, но първоинстанционният съд е определил наказание лишаване от свобода, близко до минималния размер, който е две години, т.е. съответстващ на наказание отмерено при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимите М. А. и И.

Б. се явяват лично и със служебно назначения им защитник – адв. Виктор Паскалев от АК – Бургас. Последният счита подаденият протест за неоснователен. Моли, първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Счита, че исканите от прокуратурата повисоки наказания като самоцел не биха постигнали целите на закона, а именно да превъзпитат двамата му подзащитни. Намира, че наложените от НРС наказания ще постигнат желания от закона ефект за превъзпитаване.

3

Подсъдимият А. поддържа заявеното от служебния му защитник, като счита, че три години и половина е достатъчно високо по размер наказание.

Също така заявява, че са били задържани, поради което не са имали възможност да възстановят сумата. В дадената му последна дума моли присъдата на НРС да бъде потвърдена.

Подсъдимият Б. поддържа казаното от адв. Паскалев. В дадената му последна дума моли, първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, в предмета и пределите по чл.313 и чл. 314 от НПК, намира за установеното следното:

Протеста е допустим, като своевременно подаден и по същество основателен по следните съображения:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд , по нея не се спори и същата изцяло се споделя от въззивната инстанция.

В обобщен вид, същата се свежда до следното:

Подсъдимият М. А. А. е на **** години, ***** гражданин, с адрес в гр.К., *****, *****, с ****** образование, ЕГН **********, *****, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Централен софийски затвор към датата на разглеждане.

Подсъдимият И. П. Б. е също на ****години, с адрес в гр. С., ****** гражданин, с ***** образование, *****, *******, ЕГН **********, **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода в Централен софийски затвор.

Двамата подсъдими живеели в гр. С., кв. „Ф.“, познавали се отдавна и били приятели както помежду си, така и със свидетеля С.С. , също живущ в този квартал. Приятелката на свид. С. – свид. С.Д., също познавала двамата подсъдими, както и приятелката на подсъдимия А. – Л.С..

На 09.05.2022 г., след обяд, двамата подсъдими – М. А. и И. Б., заедно със свидетелите С.С. и С.Д., отпътували от гр. София за гр. Бургас, с лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста 1.4 И“ с рег. № ******, черен на цвят, собственост на Ц.Л.Ш. от гр. София. Шофирал св.С.. Пристигнали около 23:00 часа в гр. Бургас, като спрели на бензиностанция ОМВ на кръговото движение в началото на града.

4

Подсъдимият А. повикал такси от мобилния си телефон с номер **********. СИМ картата на ползвания от А. телефон била закупена от свид.

С.Д. по молба на Л.С.. След закупуването на посочената СИМ карта, свид. Д. я е предала на Л.С., която от своя страна я предоставила на подсъдимия А.. След като поръчаното такси пристигнало, подсъдимите А. и Б. отпътували с него за с. Р., с цел да извършват кражби през нощта от жилища, а свидетелите С. и Д. отседнали в хотел, където нощували.

Подсъдимите слезли от таксито в центъра на с. Р., пред кметството, след което тръгнали пеш, отправяйки се първоначално към комплекс „Е.“.

Докато вървели по ул. „Б.“ около 05:00 часа, двамата наближили хотел „Л.“. В него на третия етаж, в ап. 3 се намирала свид. Н.Ч., заедно с тримата си внуци. Тя спяла с най-малкия в голямата стая, а другите две деца – на 11 и 13 години, спели в детската стая. Вратата на балкона на голямата стая е била леко притворена. Подсъдимият А. виждайки отворената врата на балкона, стъпил на парапета на терасата на първия етаж, хванал се за ръба на терасата на втория етаж, по който начин се изкачил на балкона на жилището на свид. Ч..

Прескочил парапета и влязъл в голямата стая, в която спели свид. Ч. и наймалкият й внук. Когато влязъл в стаята, подсъдимият А. видял спящите хора, както и намиращите се на рафта в стаята обеци и парична сума. В същото време подсъдимият Б. останал да чака пред сградата, както и да следи за наближаващи минувачи.

Около 05:15 часа свид. Ч. се събудила, видяла, че вратата на балкона е широко отворена, след което чула шум от детската стая, станала и на прага видяла стоящия А., който се приближил към нея, навел се и побягнал , излязъл на балкона. Подхлъзнал се и тя го хванала за дрехата, докато се опитвал да прескочи перилата на балкона. Подс. А. бил с тъмна маска, което препятствало да види лицето му. Забелязала обаче, че е тъмнокож и с тъмни очи. Свид. Ч. не успяла да го задържи, докато висял през балкона, поради което А. успял да се освободи и да прескочи балкона, и да се озове на тротоара пред сградата.

Намирайки се на балкона, тя забелязала вляво до стената на сградата и друг мъж, който изчаквал влезлия тайно в жилището й, като последният се отправил именно към чакащия го, след което двамата побягнали. Влизайки отново в жилището, свид. Ч. установила, че от рафта, намиращ се над телевизора в стаята, в която свидетелката спяла, липсва сумата от 700 лева, 5 която била в банкноти от по 100 лева, както и намиращите се до парите на същия рафт златни обеци, които й били подарени около година преди това.

Свидетелката Ч. успокоила плачещия се малък внук, а другите двама видяла, че продължават да спят в детската стая. След това, тя уведомила съсед, а после и собственика на жилището, ползвано от нея, за случилото се.

Сигналът за кражбата бил получен в РУ – Несебър, като на място били изпратени полицейските служители – свид. Л.Д.К., свид. Р.К.К. и Х.С.Т..

След като избягали от мястото, двамата подсъдими продължили да се движат в с. Р., като около 05:30 часа, преминавайки по ул. „З.“ се доближили до хотел „З.“, представляващ сграда на четири етажа и един приземен етаж, на който забелязали, че входната врата на приземния етаж, който е главния вход на хотела била отворена, подпряна с камък, за да не се затвори. Приземният етаж се състоял от четири стаи – кухня, спалня, детска стая и още една стая, ползвана за офис, с изграден в нея бар-плот, както и от санитарен възел. Този приземен етаж се ползвал от свидетелите М.Я.М. и Х.В.И., които живеели на съпружески начала. Предният ден – на 09.05.2022 г., след като свид. М. се прибрал в къщи, той оставил на бюрото в офиса сума в размер на 2300 лева, в банкноти с номинал от по 50 и 100 лева, предназначена за закупуване на строителни материали. Свидетелите М. и И. си легнали и заспали около полунощ. В 05:00 часа на 10.05.2022 г. свид. М. се събудил, ползвал банята и след няколко минути излязъл от къщата, като с автомобила си отпътувал за гр.

Българово, където имал друг имот. Подсъдимите А. и Б. проникнали в сградата на приземния етаж, след като свид. М. вече бил излязъл и отпътувал за гр. Българово. Изчакали няколко минути, за да се уверят, че няма никой, а после влезли в спалнята, където спяла свид. И.. От там подс. А. взел дамската й чанта, която била оставена на пода до леглото, и в която във вътрешен джоб в бял полупрозрачен плик, тип джъмпер с размери 23х23 се намирали личните й парични средства – 7 500лева в купюри от по 100 и по 50 лева и 520 евро в банкноти от по 100, 50 и 20 евро. А. взел и малко портмоне, оставено от свид.