Решение № 260332 от 02.10.2020, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260332 02.10.2020 година град Бургас

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав

На двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова и при секретаря Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3 809 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Н.Ж. П. ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат М. и адв. Костов, против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“- град София, ***, представлявана от директора, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд от 200 часа за периода от 15.05.2017 година до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

Ищецът излага, че е държавен служител на длъжност надзирател в затвор първа категория

- затвор Бургас и заема тази длъжност през последните три години преди предявяване на иска. В исковата молба ищецът излага довод, че съгласно ППЗИНС нормалната продължителност на работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 – дневна работна седмица. Посочено е, че съгласно чл.16е от ППЗИНС работното време включва: работните часове в рамките на установеното работно време, удълженото работно време, времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд и дежурство, времето за физиологична почивка, времето за отдих, времето за хранене, фактически извършената работа по време на разположение, времето за провеждане на професионално обучение и времето за дежурство. На следващо място в исковата молба е посочено, че със Заповед №

453/14.08.2014 година Началника на затвора Бургас е определил за дежурните главни надзиратели режим на работа при 24 часови смени, с начало на работния ден 8,00 часа и край на работния ден 8,00 часа на следващия ден, съответно при дванадесет часови смени – 8,00 часа до 20,00 часа и при осемчасови смени – от 08,00 часа до 16,30 часа.

В същата заповед /т.9/ е определен началния момент на ежедневните инструктажи, който е петнадесет минути преди работното време и в исковата молба е конкретизирано в какво се изразява инструктажа. Уточнено е, че независимо от тази заповед служителите от охранителния състав в ЗО „Дебелт“ се явяват на работа 15 минути преди началото на работното време – 8,00 часа. В тази насока е посочено още, че практически дежурството започва с дейности преди инструктажа и завършва с изпълнение на всички дейности по сдаването му, които също са описани. Уточнено е, че всеки надзирател е постови по смисъла на чл.309 от ППЗИНС и са посочени съответните му задължения в това качество.

Предвид изложеното по – горе в исковата молба е направено обобщение, че практически за всеки един надзирател, се явява на работното си място в 07,45 часа. Инструктажът, независимо от постановената заповед, започва в 8,00 часа и продължава до 8,15 часа и след този момента започна смяната на постовете. След приключване на дежурството започват дейностите по предаване на новия постови, като тези дейности заедно с участието в отвода и предаване на техническите пособия отнема 45 минути. В обобщение в исковата молба е посочено, че обичайно, извън времето за дежурство, ищецът полага допълнително минимум 60 минути на смяна, за който труд излага довод, че се извършва със знанието е без противопоставянето на работодателя.

На следващо място в исковата молба е посочено, че със Заповед № Л – 2271/2019 година на гл. директор на ГДИН е разпоредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж , приемане, сдаване и освобождаване от наряд да е в рамките на 30 минути, както и това време да се включи в отработеното време и да формира възнаграждение. Със Заповед № Л – 2788/2019 година е отменена предходната заповед, но е определена същата продължителност на времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд.

Ищецът твърди, че през посочения в исковата молба период многократно е назначаван в наряд и е изпълнявал дежурства. Отработеното време в изпълнение на посочените по – горе задължения не е отчитано, а след 11.05.2019 година от отработеното време е приспадан половин час. Такива дежурства са давани както през делнични, така и през празнични дни.

В исковата молба са приложени писмени доказателства.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ , чрез пълномощника си инспектор Т.Ч. – старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - град Бургас, дава писмен отговор на предявения иск, в който посочва, че искът е допустим, но неоснователен. В тази насока излага, че след законодателна промяна чл.305, ал.1 /отм. ДВ , бр.20 от 07.03.2014 година/, е отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в поделението 15 минути преди определеното за инструктаж време. На следващо място е посочено, че съгласно заповед на Министъра № ЧР – 05-120/21.04.2017 година полагането на допълнителен труд над 70 часа на тримесечие е само с изрично съгласие на служителя, а съгласно т.31.2 от тази заповед недаването на съгласие не е основание да се търси дисциплинарна отговорност. От името на ответника не е оспорено твърдението, че времето за инструктаж представлява работно време и следва да се заплаща като отработено време. На следващо място е посочено, че времето за почивки, които са конкретизирани, не се отчитат като работно време. Отразено е, че считано от 27.06.2014 година, съгласно чл.187, ал.5, т.2 и ал.7 от ЗМВР, се заплаща извънреден труд по 70 часа на тримесечие за служители, работещи на смени. Над тези часове положенията извънреден труд не се компенсира, тъй като е отменена нормата на чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР за компенсиране с допълнителен отпуск за отработено време над 50 часа.

По фактите в писмения отговор от името на ответника е посочено, че липсва нормативен акт, който да задължава служителите да пристигат на работа в 7,45 часа и да бъдат цивилни, последното съгласно чл.305 от ППЗИНС.

Направено е позоваване на Директива 93/104/ЕО на

Съвета от 23.11.1993 година, изменена и допълнена с Директива 2000/34/ЕО на Европейския парламент и Съвета, а през 2003 година консолидирана като Директива 2000/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 04.11.2003 година, както и на решение на Съда на ЕО.

Поради това е изложен правен довод, че ако работника се явява по – рано на работа и няма разпореждане за това от работодателя това не следва да се счита за полагане на извънреден труд, а и действията, които ищецът твърди, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не са му вменени в задължения.

В писмения отговор е посочено, че времето за приемане и сдаване на едно дежурство е различно в зависимост от това дали са касае за 8 – часово, 12 – часово и 24 – часово дежурство, както и за дневни и нощни смени и наряди в почивни и празнични дни или делнични дни.

В писмения отговор са посочени доказателства и е дадено становище по доказателствените искания от името на ответната страна. По тези съображения от името на ответника е поискано предявеният иск да бъде отхвърлен, както и ищецът да бъде осъден да плати юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Костов поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.

В съдебно заседание е прието изменение на иск, като претенцията за заплащане на извънреден труд за посочения в исковата молба период се счита предявена за сума в размер от 1 000 лева.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалните си представител - ст.ю.к Ч. и Директора на Затвор - Бургас поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор, сочи доказателства. В заседание по същество на спора от името на ответника са изложени подробни фактически и правни доводи за основателност на иска.

Предявеният иск е с материално правно основание чл.19 от ЗИНС вр. чл. 187, ал.5 от ЗМВР.

От събраните по делото доказателства, предвид и становището на страните по фактите, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че ищецът Н.Ж. П. е държавен служител към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и заема длъжността надзирател за посочения в исковата молба период.

Като писмено доказателство е приета Заповед № ЧР – 05 -11 от 30.01.2015 година, издадена от Министъра на правосъдието, в която е посочено, че за дейностите, чието изпълнение се изисква непрекъснат работен процес работното време се организира в 8 –часови, 12 – часови и 24 часови наряди по утвърден график или дежурство. При работа в наряд е възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов наряд.

/Раздел I, т.2.1 т. 2.2./. В ДР от тази заповед е посочено, че под „непрекъсваем работен процес“ следва да се разбира процес, при който редовното работно време е организирано в наряд и изпълнение на служебните задължения не трябва да се преустановява до поемане на следващия служител, без разрешение от съответния ръководител. В ДР, т. 2 от тази заповед, е посочено, че през време на дежурството служителят се явява на работното си място и изпълнява служебните си задължения в рамките на продължителността на дежурството. Съгласно Заповед № ЧР -05-78 от 09.04.2015 година на Министъра на правосъдието часовете положен труд над установената нормална продължителност на работното време се отчитат ежемесечно в часове за месеца, в който са положени, както и е посочено как е формиран размера на месечното възнаграждение, което е допълнително.

Със Заповед № 1 – 2271 от 13.05.2019 година на

Министерство на правосъдието, Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ , Главен директор, е наредено, че времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори, затворнически общежития и посочени конкретни арести да е в рамките на 30 минути, а за всички останали арести и поправително домове –

15 минути. Посочено е, че така определеното работно време следва да се включи към отработеното време съгласно чл.16е, т.3 от ППЗИНЗС и цитираната по – горе заповед от 30.01.2015 година. В идентичен смисъл относно затворите в страната, посочените арести и общежития е времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е и Заповед № Л -2788 от 14.06.2019 година на Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ , Главен комисар.

Посочено е, че тази заповед влиза в сила на 01.07.2019 година.

Като писмено доказателство е приета и Заповед № 453 от 14.08.2014 година на Началника на затвора – Бургас относно организация и разпределение на работното време на служители в затвора в град Бургас. В нея са посочени часовете, представляващи начало и край на работния ден при отделните видове смени – 8 - часови, 12 – часови и 24 – часови, както следва за Затвор Бургас и ЗО да е в рамките на 30 минути, както следва: за затвора при 24 и 12 часови дневни смени - 30 минути, за затвора, при 12 часови нощни смени и 8 часови смени и всички временни постови по чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС – 15 минути. За ЗО „Строител“ е посочено, че при 24 и 8 часови смени и всички временни постове по чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС – 15 минути. С тази заповед са регулирани са и други хипотези, които не са относими към предмета на настоящото производство.

За установяване на твърденията на ищцата за времето, необходимо на надзирател за приемане и сдаване на дежурство по делото като свидетел е разпитан Т.Д.К., колега на ищеца, заемащ също длъжността надзирател в общежитието в Дебелт. Уточнява, че почти през цялата 2018 година работили в корпуса на затвора заедно с ищеца, а в останалата част от периода - в общежитието.