Решение № 6270 от 15.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6270 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100507499 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 3821/14.03.2023 г., постановено по гр.д. № 9074/2022 г. на СРС, ГО, 50 състав, ответникът Е. А. М. е осъден да предаде на ищеца „Д. 3“ ЕООД на основание чл. 76 ЗС владението върху следните движими вещи: чанти, дрехи, визитници, куфари, катинари, сакове, лаптопи, подробно описани в решението по вид, марка, особени дребни детайли и бройка. На осн. чл. 361 ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 101742/ 11.04.2023 г. на Е. А. М. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Сочи, че по силата на разпореждане на ЧСИ е назначен за пазач на процесните движими вещи, за предаване на владението на които е предявен искът. Поддържа изложеното в исковата молба, че е в готовност да предаде владението на вещите на ищцовото дружество въззиваем, но едва с исковата молба били представени документи от последното относно придобиването на движимите вещи. Оспорва да е отнел чрез насилие фактическата власт върху стоката.

Въззиваемият „Д. 3“ ЕООД подава отговор на въззивната жалба от 23.06.2023 г.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Сочи, че Е. А. М. по ИД № 20218380407830 по описа на ЧСИ М.Б. не е бил назначаван за пазач на движимите вещи, находящи се в описания недвижим имот с адрес гр. София, бул. *******, а единствено на осн. чл. 486, ал. 1 ГПК е оставен във владение на имота до извършване проданта; отказва считано от 20.08.2021 г. да върне на въззиваемия ищец вещите – стока. Установявало се от събраните доказателства, че складираните от ответника 1 въззивник движими вещи според опис рег. № 7096/24.09.2021 г. том четвърти, акт № 26/2021 г. по описа на нот. В. К. съвпадат и напълно съответстват с тези съгласно фактура № 245/01.08.2021 г., с която ищецът се легитимра като собственик. Сочи, че Е. А. М. на дата 24.09.2021 г., когато е преместил стоката от магазина в склад, е свалил самоволно печата на ЧСИ без изрично разпореждане за това.

На осн. чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е приел, в хода на въззивното производство, като доказателства по делото протокол за принудително отнемане на вещи от 25.10.2023 г. / във връзка с допуснато предварително изпълнение на обжалваното решение по чл. 361 ГПК/ и СТЕ, извършена по ИД, образувано за връщане на вещите.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. На следващо място, като правилно следва да бъде потвърдено.

Според чл. 76 ЗС владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело.

Искът по чл. 76 ЗС защитава всяка фактическа власт върху вещта, без значение на нейния вид (владение или държане), без значение дали се упражнява правомерно или неправомерно и дали лицето, което я отнема, е действителният собственик или носител на друго право върху вещта. Целта на подобна защита са преди всичко съображения от обществен ред - да се предотврати самоуправно изменение на фактическото положение, а всяка подобна промяна да се извършва само по съдебен ред. Следователно защитава се самото фактическо състояние, поради което по тези дела съдът проверява само факта на владението и на нарушението му - по аргумент от чл. 357, ал. 1 ГПК.

Основателността на предявения иск по чл. 76 ЗС предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1) ищецът да е бил владелец или държател на движима или недвижима вещ към момента на отнемането, 2) владението или държането да му е отнето от ответника чрез насилие или по скрит начин. Отнемане на държането по скрит начин има тогава, когато отнемането на вещта е извършено по време, което прави трудно възприемането му от държателя / Решение № 4/06.02.2012 г. по гр. д. № 388/2011 г. по описа на ВКС/, а насилствено отнемане на вещта предполага използване на физическа сила или заплаха спрямо лицето, което владее или държи имота, или на физическа сила спрямо самата вещ / Определение № 50009 от 16.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2803/2022 г., I г. о., ГК/.

Допустимо е ищецът по предявен иск по чл. 76 ЗС да твърди, че отнемането на вещта насилствено е осъществено посредством действия на ЧСИ. Пропускът на владелеца да обжалва въвода във владение в предвидения в процесуалния закон срок не го лишава от възможност да се защити с посесорните искове / Решение № 45 от 3.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 242/2010 г., I г. о., ГК/. В тези хипотези подлежи на доказване законосъобразността на действията на ЧСИ /решение № 45 от 03.02.2011 г. по гр. д. № 242/2010 г. на ВКС, I г. о и Определение № 50009 от 16.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2803/2022 г., I г. о., ГК/.

2

Ищецът „Д. 3“ ЕООД е предявил срещу ответника Е. А. М. иск по чл. 76 ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищцовото дружество владението върху движими вещи, подробно описани в искова молба и молба - уточнение от 09.09.2022 г. Ищецът твърди, че по силата на договор за наем от 09.06.2017 г., изменен с анекс №4 от 10.06.2021 г., Д.С. Б., в качеството си на наемодател, му е предоставил за временно възмездно ползване недвижим имот - магазин с вход от ул. „Петър Парчевич“, находящ се в сграда с адрес гр. София, бул. *******. Договорът за наем бил сключен за срок до 09.06.2022 г. и ищецът го използвал като търговски обект – магазин за куфари, чанти и аксесоари марка „Ронканто“, при работно време от 11:00 часа до 18:00 часа от понеделник до събота. На 20.08.2021 г. в 10:00 часа по изпълнително дело №20218380407830 по описа на ЧСИ рег. №838 на КЧСИ бил извършен опис на процесния недвижим имот, като същият е запечатан и предаден за пазене на ответника – длъжник по изпълнителното дело и собственик на имота. ИД било образувано за събиране на паричен дълг срещу ответника и собственик на магазина Е. А. М.. Тогава наемодателят Д.С. Д. Б. уведомил ищеца - наемател, че е налице висящ спор за собствеността върху процесния имот между него и Е. А. М., за който се води гр. дело.

Към момента на извършване на описа и запечатването на имота в него се намирали процесните движими вещи – стоки, собственост на ищеца съгласно фактура № 245/01.08.2021 г. и приложение № 1 към нея.

Ищецът твърди да е собственик на вещите по договор за покупко - продажба, а за целите на настоящото пр-во по посесорен иск – че е владял вещите към датата на отнемането 20.08.2021 г. Твърди, че ответникът е установил неправомерно фактическа власт върху вещите считано от извършване на описа и оставянето му във владение на имота на осн. чл. 486, ал. 1 ГПК на 20.08.2021 г. Твърди да е налице отнемане на вещите по насилствен начин, като ответникът неправилно се легитимира като пазач на движимите вещи във връзка с действията на ЧСИ, а те представляват упражняване на държавна принуда при изпълнението. Навежда, че ЧСИ е пропуснал да обезпечи правата на ищеца върху вещите – стока в магазина, като следвало за установи кое лице е техен собственик, да ги опише и да даде на длъжника по ИД съответните указания относно движимите вещи в имота, предмет на изпълнението. Този пропуск на ЧСИ имал пряка връзка с отнемането на вещите от длъжника по ИД и е позволило на ответника да установи държане върху движимите вещи.

Искът е предявен не на 22.02.2022 г., каквито са твърденията на ответника /това е датата на придаване на номер на дело към исковата молба/, а на 21.02.2022 г., като 20.02.2022 г. е неделя, а според чл. 72, ал. 2 ЗЗД когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден. Искът е предявен в срока по чл. 76 ЗС. Решението е допустимо.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска. Твърди, че по разпореждане на ЧСИ е пазач на движимите вещи. Счита, че искът е преждевременно предявен, доколкото ищецът не е отправил извънсъдебно претенцията си за предаване на процесните вещи. Изрично заявява готовност да предаде същите на собственика им, но при представяне на доказателства, установяващи правото на собственост.

Поддържа, че за изпълнение на задължението си за съхранение на процесните вещи е сключил договор за наем от 01.01.2022 г., по силата на който е наел помещение, в което ги държи. Изнесъл вещите от описания и запечатан имот на дата 24.09.2021 г., като на тази дата организирал съставянето на опис на вещите от нотариус - опис рег. № 7096/24.09.2021 г. том четвърти, акт № 26/2021 г. по описа на нот. В. К.. При 3 изнасянето на вещите от описания по ИД и запечатан магазин на място се явил Д. Б..

Той също предявил претенции към вещите; имало противопоставяне от страна на Б. относно преместването на вещите от магазина в склад. Оспорва вещите - предмет на иска, да са тези по опис рег. № 7096/24.09.2021 г. том четвърти, акт № 26/2021 г. по описа на нот. В. К..

Решението следва да се потвърди като правилно. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното. Установява от договор за наем от 09.06.2017 г. и анекси към него, че на ищеца „Д. 3“ ЕООД е предоставен за ползване като наемател от наемодателя Д. Б. /трето за спора лице/ процесният имот – магазин с адрес гр. София, бул. *******. Срокът на договора за наем е до 09.06.2022 г. Видно от приемо - предавателен протокол от 09.6.2017 г. наемодателят Д. Б. е отдал под наем помещението ведно с движими вещи, които обаче са различни от процесните движими вещи – стока. Наемодателят е оставил в имота бюра, щандове, стелажи, печки и пр., но не и стоката.

Представени са по делото доказателства, че отношенията между наемодателя на ищеца - Д. Б., и ответника Е. А. М. са обтегнати поради наличие на спор за принадлежността на правото на собственост относно магазина. Водени са дела относно принадлежността на правото на собственост относно магазина. Към момента на сключване на договора за наем и към датата 20.08.2021 г. Д. Б. е предоставил на ищеца обекта за временно ползване и е изпълнявал задължението си по договора за наем като наемодател да осигури безпрепятствено ползване на имота за уговорения срок.

Не се спори, а и се установява от писмените доказателства, че ищецът е използвал магазина като търговски обект, в който е продавал стока - куфари, чанти и аксесоари марка „Ронканто“.

Несъстоятелни са твърденията на ответника, че ищецът не е доказал да е владял процесните движими вещи към момента на отнемането, поради което искът подлежал на отхвърляне. Видно от фактура № 245/01.08.2021 г. и приложение № 1 към нея именно ищецът е закупил процесните движими вещи на 01.08.2021 г. Според заключението на Съдебно – счетоводната експертиза фактурата е надлежно осчетоводена при ищцовото дружество. Също така в.л. след оглед на стоките и сравнителен анализ дава заключение, че складираните от ответника въззивник стоки според опис рег. № 7096/24.09.2021 г. том четвърти, акт № 26/2021 г. по описа на нот.

В. К. /извършен при самоволното им преместване от страна ответника от магазина в наето помещение, за което мотиви по-долу/ съвпадат и напълно съответстват с тези по фактурата.

Според чл. 357, ал. 2 ГПК по владелческите искове документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид от съда само доколкото установяват факта на владението. В случая от съвкупния анализ на доказателствата се установява, че към релевантната дата на отнемане на вещите от ответника същите са били във владение на ищеца, който ги е предлагал за продажба в магазина.