Решение № 911 от 01.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. Пловдив, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20215300502812 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение №758/29.02.2020г. на РС-Пловдив,Х гр.с-в по гр.д.

№3968/2017г. от ответниците в първоинстанционното производство,с което е уважен предявеният установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост спрямо ответницата,че ответниците не са собственици на 744/6891 ид.части от недвижимия имот по отношение на който е претендирана исковата претенция за имотаВ тази връзка молят първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което предявеният иск да се отхвърли,като се позовават на придобивна давност.

Делото е върнато от ВКС с указания за разглеждане по същество на претенцията по чл.124,ал.1 от ГПК.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Тъй като ВКС в своето решение е взел становище относно допустимостта на исковата претенция,то същата не следва да се коментира от настоящата инстанция,а следва спора да се разгледа по същество.

От представените и приети по делото доказателства се установява,че ищцата по право на заместване е наследник на починалите в хода на производството М. Т. и А.

1

Т.,които пък от своя страна са наследници на Л. Т.,чиято собственост е бил процесния имот.Със заповеди №127,128 и 129/1975г. имота е бил отчужден на основание чл.95,вр. с чл.98 от ЗТСУ/отм./,като същия е представлявал имот №706 от кв.“*****“,съставляващ дворно място от 6800кв.м. ведно с жилищна сграда на два етажа и паянтова сграда.За този имот е бил съставен акт за държавна собственост №146/1979г.Имота е бил предаден на РНС-район „*****“,а впоследствие със заповед №416/1983г. е бил предаден на ОНС****.През 1993г. ПОС със свое решение,влязло в сила,по гр.д.№2263/1993г. е отменил отчуждаването и е реституирал имота по силата на ЗВСВОНИ по ЗТСУ и др. благоустройствени закони.След заснемането му от кадастъра процесния имот е с идентификатор ***.

По делото е установено,че през преиода на отчуждаването до момента на реституирането на имота,съществувалите в имота сгради са били разрушени и на тяхно място е била построена настоящата евангелска църква със съпътстващите я постройки.По делото в първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Г. и Г.,от чийто показания се установява,че старият молитвен дом,който се намирал на ул.“*****“ бил отчужден и на църквата била предоставена възможност за построяването на друг такъв на ул.“*****“/старо име „*****“/.

Установено е по делото също така,че строителството е било осъществено през 1983г.,като строителното разрешение е било издадено на името на ОНС-****.Строителното разрешение е било издадено във връзка с отдаването под наем на молитвения дом от ОНС на ЕПЦ „*****“.Видно е от събраните по делото доказателства,че ЕПЦ „*****“ е заплащала наем на Община-**** за целия период от време до момента на реституцията на имота,като след това е поискала неактуваната част от имота да й се предостави за закупуване със собствени средства или отново за заплащане на наем-начин,който да бъде решен от ОНС.

Установява се също така,че през 2001г. в ПОС е било образувано дело №202/2001г.,по което съдът е уважил исковата претенция на наследодателите на ищцата,но впоследствие ПАС е отменил това решение,тъй като е приел,че съществуващата постройка не е същата,която е съществувала преди отчуждаването на имота,а е новопостроена и представлява държавна респективно общинска собственост.ПАС е приел,че е налице суперфиция относно сградите,а и площта от 446кв.м. е прилежаща площ към сградите и обслужва точно тях,поради което те не могат да бъдат реституирани,като решението на ПАС е било потвърдено от ВКС.

През 2007г. ЕПЦ „*****“ се е снабдила с нотариален акт за собственост върху процесния имот по давностно владение в продължение на повече от десет години,след което имота е бил апортиран в капитала на ответното дружество „*****“ ООД/преименувано в хода на процеса на „*****“ ЕООД/.

Представените доказателства пред настоящата инстанция в съдебното заседание не следва да се коментират,тъй като същите са ирелевантни за спора и не са събрани по съответния ред.

2

При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го остави в сила поради следните съображения:

За да е налице владение върху вещта,са необходими проява на външна власт върху вещта/corpus/ и намерение за своене на вещта /animus/.За периода,през който се сочи,че е придобит имота от ответника ЕПЦ „*****“ по давност,тъй като е бил владян от него за период повече от десет години,то не може да се приеме,че ответника го е владял,тъй като,както се посочи по-горе,същия е заплащал наем на ОНС-**** и е бил обикновен държател на имота,а не владелец,което не му разрешава същия да упражнява владелчески права върху него.Освен това към онзи период,за който се сочи,че имота е бил придобит по давност,съобразно нормата на чл.86 от ЗС съществуваше мораториум и държавна и общинска собственост не можеше да се придобива на база давност.Следователно не се установява ответника ЕПЦ „*****“ да е била собственик към някой момент на имота.

Тъй като целия имот е бил реституиран на неговите собственици,но по отношение на процесната идеална част в размер на 744/6891,то правата върху земята не са изгубени от собственика,а единствено той не може да се ползва от правото да се разпорежда с процесната идеална част от имота,тъй като на нея има построена сграда/и/,които са собственост на трето лице,т.е налице е отредена суперфиция,като собственика на сградите не е собственик на земята,а същата е само прилежащ терен и обслужва ползването им.

Ето защо настоящата инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №758/29.02.2020г. постановено по гр.д.

№3968/2017г. по описа на РС-Пловдив,Х гр.с-в.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в едномесечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3