Решение № 5641 от 06.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5641 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20231110208911 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от „БДЖ-Товарни превози” ЕООД – Поделение за товарни превози София срещу наказателно постановление/НП/ № 222300190/05.06.23 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно.

Поддържа се, че нарушението не е ясно и точно описано в нарушение на чл.

42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Служителката Д Р не била достатъчно индивидуализирана като длъжност и месторабота. Изтъква се, че сумирано за четиримесечието заложената продължителност не надвишава предвидената норма за продължителност на работното време и дружеството не е извършило нарушение. Неправилно било посочено мястото на нарушението. Моли се за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., която моли жалбата да бъде уважена по аргументите в жалбата. Излага 1 съображението в жалбата, че не е извършено нарушение, тъй като в края на периода няма надвишаване на нормата.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Т, която моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Намира, че неправомерно през първи месец са заложени в графика по-голям брой часове. Датата на нарушението счита, че е датата на съставяне на графика. Поддържа, че случаят не е маловажен и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По отношение на работодателя „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД – Поделение за товарни превози София е извършена проверка по документи по спазване на трудовото законодателство в периода от 13.03.2023г. до 20.04.2023г. Обект на проверката е изпълнение на предписания, дадени с протокол за извършена проверка от 25.11.2022г. С протокол № ПР 2236727/25.11.22г. са дадени предписания, сред които и задължително предписание № 5 със следното съдържание: „Поименните графици за работа да се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, да е равен на нормата за продължителност на работното време и да се удостоверява с графика и съдържа информация за нормачасовете, определена по чл. 9б съгласно чл. 9а, ал. 3 от Наредба за работното време, почивките и отпуските.“/наричана по-долу

Наредбата/

Предписанието е с преустановителен характер и срокът за неговото изпълнение е започнал да тече от 26.11.2022г.

В хода на проверката в Д“ИТ“-София е представен график за работното време на експлоатационния персонал за м. януари 2023г. Нормата за продължителността на работното време през м. януари 2023г. е в размер на 168 часа, а на Д Р Т е заложена продължителност на работното време – 180 часа, като сборът от работните часове по графика на лицето за периода, за който е установено сумираното изчисляване, е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от Наредбата.

Връчена е покана на работодателя „БДЖ-Товарни превози ЕООД – 2

Поделение за товарни превози София упълномощено лице да се яви за съставяне на АУАН.

На 20.04.2023г. свидетелката Н. Г съставила на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД – Поделение за товарни превози София АУАН № 222300190/20.04.23г. за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ, извършено на 22.12.2022г. АУАН е връчен на същата дата на упълномощено лице.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя при същото словесно описание и правна квалификация на нарушението е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

Със заповед № З-0693/15.08.22г. изпълнителният директор на ИА”ГИТ” е възложил на директорите на дирекции „Инспекция по труда” да издават наказателни постановления по актове, съставени от инспектори от Д”ИТ”.

Видно от заповед № 1744/20.12.22г. Й е назначена за директор на Д“ИТ“ София.

Със заповед № ЧР-1106/17.10.17г. е изменено служебното правоотношение на св. Н. С, към днешна дата с имена Н. Д. Г/видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена/, като е назначена на длъжност главен инспектор в отдел „Трудови правоотношения и правно осигуряване“, Д”ИТ” София.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката Н. Д. Г.

Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост, като не се налага обстоен доказателствен анализ.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

3

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи видно от приобщените по делото заповед № З0693/15.08.22г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” и заповед № ЧР1106/17.10.17г. Съгласно чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. С посочената заповед № З0693/15.08.22г. изрично се оправомощават директорите на дирекции „Инспекция по труда” да издават наказателни постановления при констатиране на извършени нарушения по КТ. Според чл. 416, ал. 1 КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Св. Н. Гюдженова, която заема длъжност главен инспектор в Д”ИТ”-София, е оправомощена да състави процесния АУАН.

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.

При описанието на нарушението в АУАН са посочени всички елементи от състава на нарушението. Както в АУАН, така и в НП се твърди, че неизпълненото предписание е под № 5, като съдържанието му е подробно описано - изрично е посочено, че противоправното действие на жалбоподателя се изразява в залагане в графика за м. януари 2023г. на продължителност на работното време на Д Р Т в размер на 180 часа при норма на продължителност на работното време през м. януари 2023г. от 168 часа, поради което сборът от работните часове по графика на Д Т за периода, за който е установено сумираното изчисляване, е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от Наредбата.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от 4 съдържанието на предписанието. В случая се касае за действие, тъй като неизпълненото задължително предписание има преустановителен характер със срок на изпълнение от 26.11.2022г.

Адресат на предписанието по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД – Поделение за товарни превози София в качеството му на работодател. Няма данни това предписание да е оспорено по реда на чл. 405 от КТ, същото е влязло в сила и от него е възникнало задължението, което е негово съдържание, като срокът за изпълнение на предписанието е започнал да тече от 26.11.2022г.

Датата на извършване на вмененото нарушение е изрично посочена – 22.12.2022г., както и датата на установяване на нарушението. В случая нарушението е констатирано в хода на последваща проверка след изискване на определени документи от работодателя. Правилно е определена датата на извършване на нарушението противно на възражението на жалбоподателя, като тя е именно датата на съставяне на графика за м. януари 2023г., в който е заложена по-голяма продължителност на работното време за м. януари 2023г. за Д Т от нормата от 168 часа за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от Наредбата.

Съобразно чл. 9б, ал. 1 от Наредбата при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.

Съгласно чл. 9а, ал. 3 от Наредбата Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е поголям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл.

9б.

Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат. От събраните по делото доказателства се установи, че предписанието не е било изпълнено, с оглед на което и са налице всички законови предпоставки за носене от страна на жалбоподателя на административнонаказателна отговорност.

5

Тъй като е ангажирана отговорност на юридическо лице, не стои въпросът за вината, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

Предвиденото административно наказание за нарушение на чл. 415, ал.

1 КТ е от 1500 до 10 000 лв., с оглед на което и същото е определено в законоустановения минимум.

Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН. Нарушението на чл. 415, ал. 1 КТ разкрива типичната за този вид административни нарушения обществена опасност и не може да се определи като маловажен случай. Касае се за неизпълнение на задължително предписание, дадено от контролен орган, с оглед на което законосъобразно административнонаказващият орган е санкционирал дружеството. Няма изискване АНО да излага мотиви, включително и защо е приел, че не се налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, поради което отсъствието на такива не представлява формално нарушение на процедурата.

С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата следва да се остави без уважение и наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на ИА”ГИТ” следва да се присъди възнаграждение, тъй като административнонаказващият орган в съдебното производство е бил защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди жалбоподателя „БДЖ-Товарни превози” ЕООД – Поделение за товарни превози София да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2300190/05.06.23 г., 6 издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- София, с което на „БДЖ-Товарни превози” ЕООД – Поделение за товарни превози София е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

ОСЪЖДА „БДЖ-Товарни превози” ЕООД – Поделение за товарни превози София да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.