Решение № 187 от 22.04.2019, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Враца, 22 април 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на 16.04.2019 г., в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретаря МАРГАРИТКА

АЛИПИЕВА, при участието на прокурора Веселин Вътов като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА исково адм. дело № 458 по описа на АдмС – Враца за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по Искова молба на ** Е.Ц.И.,*** против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД“ИН“/ с цена на иска 40000 лева.

След последващи уточнения на исковата претенция /л. 27, 45/, включително и от * Г. /л. 253 и л.

385/, с определение от 11.01.2019 г. съдът е приел същата за предявена от Е.Ц.И.

- ищец против ГДИН София - ответник, във връзка с извършени незаконосъобразни действия и бездействия от Началника на Затвора Плевен спрямо лишения от свобода ищец – Е.Ц.И. за периода 01.10.2017 г. – 01.06.2018 г.

Незаконосъобразното действие се изразява в преместването му на дата 28.09.2017 г. от изолаторно помещение във II-ра група, където след два дни, а именно на 01.10.2017 г. е бил нападнат от други лишени от свобода, които са упражнили физическо насилие върху него;

Незаконосъобразното бездействие се изразява в непреместването му в друга група, след датата 01.10.2017 г., като по този начин, административният орган го е поставил в пряк контакт с лишените от свобода упражнили физическо насилие – на каре, лавка, телефон, коридор.

Ответната страна – ГДИН София, чрез процесуалния си представител * П.П., оспорва исковата претенция. Счита същата за недопустима, поради образувано адм.д. № 254/2018 г. по описа на Административен съд Плевен със същия предмет, респ. за неоснователна. В представените по делото справки и въз основа на даваните от съда указания посочва, че лишеният от свобода е бил в конфликт с останалите лишени от свобода, при които е бил настанен. Желанието му за настаняване в отделно помещение е удовлетворено. Счита, че не е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, тъй като администрацията на Затвора *** е удовлетворявала всички претенции на ищеца. На 01.10.2017 г. спрямо ищецът е било упражнено физическо насилие от ** Т.Ж.С. и ** Я.Р.М., на които са наложени дисциплинарни наказания. Посочва, че ** Я.М. и Т.С. са настанени в първа група, а Е.Ц.И. – във втора. Разпределението на л/св по етажи е както следва: на първият етаж са първа и втора група, на втория етаж – трета и четвърта, а на третия етаж – пета група. /л. 147/ Окръжна прокуратура - Враца, чрез прокурор Веселин Вътов дава заключение за основателност на исковата претенция при съобразяване на чл. 5 от ЗОДОВ – условия на съпричиняване на вреди.

Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Със

Заповед № 501/22.06.2017 г. на Началник на Затвора ***, още с постъпването си в Затвора Плевен, ищецът е настанен в отделно помещение като лице с висока степен на обществена опасност за другите лишени от свобода. Заповедта е сведена до неговото знание на същата дата, на която е издадена. /л.75/ С последваща Заповед № 731/28.09.2017 г. на Началник на Затвора *** са преустановени мерките взети със Заповед № 501/22.06.2017 г. и лицето е настанено във II-ра затворническа група. /л.76/ Съгласно докладна, Рапорт-предложение и обяснения на други лишени от свобода /л.77-92/ на 01.10.2017 г. ** Я.М. и Т.С. са упражнили физическо насилие спрямо Е.Ц..

Съгласно Заповеди с №№ 784 и 785/12.10.2017 г. на ** Я.М. и Т. С. са наложени дисциплинарни наказания за извършения върху Е.Ц. побой.

Съгласно

Медицинска справка ** Е.Ц. е постъпил в Затвора на 19.06.2018 г., като на 01.10.2017 г. е прегледан в Спешен кабинет, където му е оказана необходимата помощ, но лицето е отказало предложеното му наблюдение в болничния стационар на Затвора ***. На 02.01.2018 г. е прегледан в Здравна служба по повод оплакване от болки, отказал е да даде изследване и са му дадени таблетки. На 23.05.2018 г. също е преглеждан без да се констатира здравословен проблем. /л. 106/.

Видно от Заповед № 767/10.10.2017 г. /л. 432, том втори/ на Началника на Затвора ***, л/св ищец е настанен в болнична стая, след което е наредено да бъде настанен в отделно помещение до отпадане на основанието, като лице с висока степен на обществена опасност за другите лишени от свобода. Със Заповедта ищецът е запознат на 11.10.2017 г., като в същата изрично е посочено, че подлежи на обжалване в 7 дневен срок. Отбелязано е също така, че лицето е настанено в болнична стая и на 22.11.2017 г. в 11:00 ч. е приведена в изпълнение.

Със

Заповед № 1157/22.12.2017 г. са преустановени мерките взети със Заповед № 767/10.10.2017 г. и същият е настанен в пета група.

С утвърдено Рапорт-Предложение, във връзка с новото разпределение на л/св. по групи и етажи, считано от 20.03.2018 г. л/св. от пета група /трети етаж/ са преместени на първия етаж.

Със

Заповед № Л-2259/3 от 22 май 2018 г. на Главен Директор на ГДИН е наредено преместване на ищец в Затвора *** /л. 454/ и считано от 01.06.2018 г. /л. 392/ е преведен в този Затвор за изтърпяване на наложеното наказание.

Разпитаната по делото свидетелка Т.Р.И., * на ищеца установява, че след побоя синът й е бил в тежко състояние, писала е молба до *** да го преместят, но й е отказано. Тормозът е продължил до момента, в който го преместват във ***. Когато се е срещала с Е. той почти не е говорил, виждала го е нервен и неспокоен, а преди побоя не е бил такъв. Двамата с баща му са се опасявали за неговото здраве и живот, синът й е казвал, че е в близост до нападателите, извеждат го заедно с тях на разходките в карето и се опасява за здравето си. Молила го е да й каже какво се е случило, но той не й е казвал с какви думи е наричал ромите преди инцидента. Постоянно е притеснена от факта, че Е. е в близост до нападателите си, вкл. и след получаването на писмо от ГДИН, че за него са взети мерки за неговата безопасност, тъй като от сина си получава информация, че той е в пряк контакт с тях.

От показанията на разпитания свидетел П.В.П. се установява, че с Е. се познават от края на юли, малко след като е пристигнал от Затвора ***, тъй като са настанени в едно помещение, на един етаж и са били заедно около 2-3 месеца, докато са го преместили в ***. От лично негово наблюдение е останал с впечатление, че от както е пристигнал от Затвора *** Е. е бил видимо притеснен, като с течение на времето нещата са се оправяли. Бълнувал е по цяла нощ, плакал е на сън, изглеждал е подтиснат и уплашен и не е бил контактен. При опити да поговори с него, той е отказвал. След около една седмица случайно е чул негов телефонен разговор, при който той е успокоявал близките си, че вече е в Затвора ***, където е по-спокойно. След този разговор, Е. му е разказал какво се е случило в Затвора *** и че притесненията са му от това, което му се е случило там. Бил е въдворен с други лишени от свобода от ромски произход в една килия, които са упражнявали физически и психически тормоз върху него. Споделил е, че е усещал страх, притеснение и уплаха. Притеснявал се и за родители си, тъй като те също се притесняват и тормозят за него.

По делото са приложени още: Психологическо становище на л/св ищец /л. 98/, Постановление за отказ да се образува наказателно производство № В 5252/2017 от 17.01.2018 г. на РП Плевен /л. 100-103/, здравният картон на ищеца /л. 115-122/, писмо на Омбудсман на РБългария /л. 126/, искова молба до Районен съд Плевен /л.

219-223/, справка за образуваните от ищеца пред Административен съд Плевен дела /л. 329-384/, Заповед, с което на ищецът е отказано промяна на режима на изтърпяване на наказанието, Заповед, с която е отхвърлена молбата му за преместване в друг Затвор, Решение № 296 от 08.05.2018 г. по адм.д. № 1029/2017 г. на Административен съд Плевен, с което е отменен изричният отказ на ГДИН за преместване на ** Е.Ц.И. в друг затвор на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС /л. 32-34/, дневник молби/жалби на л/св за периода 20.03-29.05.2018 г. /л.

482-521/.

Приложено е адм.д. № 507/2018 г. по описа на Административен съд Враца.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд-Враца, намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 284, ал. 1 и ал. 5 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите на ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 3 от ЗИНЗС – Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК - Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Съдът намира исковата молба за процесуално допустима – подадена от физическо лице, което твърди незаконосъобразно бездействие и бездействие на Началника на Затвора ***.

Възражението за недопустимост на исковата молба, съдът счита за неоснователно, въпреки наличието на образувано адм.д. № 254/2018 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, което е със същия предмет. От доказателствата по делото се установява, че исковият период по цитираното дело е 28.09.2017 – 15.10.2017 г.

/л. 393, 327-384, 219-222/, който е различен от исковия, а именно: 01.10.2017 г. – 01.06.2018 г. В тази връзка единствено по отношение на периодът, който съвпада исковата молба се явява недопустима и в тази част същата следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а именно: от 01.10.2017 г. до 15.10.2017 г. Исковата претенция за периода 16.10.2017 г. – 01.06.2018 г. е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да бъде реализирана успешно отговорността предвидена в ЗИНЗС и в частност по настоящото дело, ищецът следва да установи следните материалноправни предпоставки, а именно: наличие на незаконосъобразно действие и бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност, които действия/бездействия са довели до нарушаване на чл. 3 от ЗИНЗС. При надлежното установяване на каквито и да било условия и/или обстоятелства, които водят до уронване на човешкото достойнство на ищеца или пораждат у него чувство на страх, незащитеност или малоценност, законът е установил презумпция за настъпването на неимуществени вреди, като размерът им е въпрос на справедливост с оглед всички обстоятелства по делото.

С оглед твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства и предвид допустимият за разглеждане период, съдът приема, че на основание Заповед № 767/10.10.2017 г. на Началник на Затвора Плевен /л. 432/, считано от 22.11.2017 г., ищецът, поради нанесен на 01.10.2017 г. побой от други лишени от свобода, е настанен в самостоятелно помещение, за което е дал и свое съгласие в декларация от 22.11.2017 г. /л. 111/. Заповедта му е връчена и същата не е оспорвана по надлежния ред. В тази връзка, считано от 16.10.2017 г. до 22.11.2017 г. същият е бил временно настанен в болнична стая – обстоятелство отбелязано върху цитираната Заповед и неоспорвано от ищеца. С последваща Заповед № 1157/22.12.2017 г. на Началник на Затвора Плевен ищецът, считано от 22.12.2017 г. е настанен в пета група до 20.03.2018 г., когато с Рапорт – Предложение /л. 428/ всички лишени от свобода, настанени в пета група /трети етаж/ са преместени на първи етаж. Ответната страна представя справки, от които е видно, че на първия етаж са били настанени лицата, извършили физическо насилие върху ищеца на въпросната дата 01.10.2017 г. Видно от същите справки на ответната страна, Затворът *** разполага с четири етажа. Безспорни са и обстоятелствата, че ищецът е правил искане за преместване в друг затвор, което искане е отхвърлено и в резултат на съдебно обжалване, същият е преместен в Затвора ***.

Разпечатката съдържа 42 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe17f866-7da3-4248-8e0f-aa87a7b153b1