Решение № 602 от 26.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Варна, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20223110107778 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена искова молба от К. Б. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****, с която срещу „***със седалище и адрес на управление: гр.

***, е предявен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 041,32 лв. /две хиляди четиридесет и един лева и тридесет и две стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на спойлер преден десен, дръжка предна дясна, ръкохватка спирачка, краш тапа дясна, обтекател преден десен, ауспух и спойлер под седалка на собствения на ищеца мотоциклет „***, причинени в резултат на реализирано на 18.06.2017 г. на автомагистрала *** ПТП по вина на водача на л.а. марка „***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът К. Б. И. твърди, че на 18.06.2017 г. около 18,30 ч. прибирайки се от гр. ***на автомагистрала ******, при км. 373+600 м. притежаваният от него мотоциклет *** е бил блъснат отзад от л.а. марка „***, управляван от виновния водач ***. Сочи, че за ПТП е уведомил контролните органи, които след посещение на място са съставили протокол. Сочи, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, която е била действаща към датата на събитието. Сочи, че е уведомил застрахователя за събитието, извършен е оглед на автомобила, изготвен е снимков материал и е съставен опис на щетите. Излага, че не е получил полагащото му се застрахователно обезщетение, което счита, че е в общ размер на 2 500 лв., а не в размер на сумата от 458,68 лв., която му е била изплатена. Поради тази причина предявява и настоящия осъдителен иск за разликата от 2 041,32 лв.. Моли за осъждане на ответника и за присъждане на разноски.

Ответникът „*** подава отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно отношение към датата на събитието, настъпилото ПТП и изплащането на застрахователно 1 обезщетение в размер на 458,68 лв. на 10.07.2017 г. Намира претендирания от ищеца размер на обезщетението за завишен, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че ищецът не е доказал, че е собственик на мотоциклета към датата на събитието. Оспорва датата, от която се претендира обезщетение за забава. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска си, като отправил искане за изменение размера му на сумата от 1 118,51 лв., което е допуснато от съда.

В съдебно заседание ответникът не се явява, но подава молба, с която поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представено е свидетелство за регистрация на мотоциклет ***, от което е видно, че ищецът е собственик на същия.

Установява се от представения протокол за ПТП с пострадали лица № ***че на същата дата служители на ОД на МВР посетил местопроизшествието и е отразил в протокола данните за настъпило ПТП в резултат на което управлявания от ищеца мотоциклет ***е бил блъснат отзад от водача на л.а. марка ***. Съставен е АУАН на виновния водач.

Ищецът е уведомил застрахователя, като е съставен опис-заключение от 21.06.2017 г., в който са описани като увредени детайли – спойлер преден десен, дръжка предна дясна, ръкохватка спирачка, краш тапа дясна, обтекател преден десен, ауспух и спойлер под седалка. Записано е, че е снимано и якето на водача, което е скъсано при събитието.

Представени са и останалите доказателства от застрахователната полица, както и процесната щета, включително и снимков материал.

От заключението на вещото лице Г. Д. по назначената съдебно-автотехническа експертиза се установява, че механизмът на настъпване на увреждания съвпада с посочения от ищеца, който е в причинна връзка с констатираните увреждания върху мотоциклета, като размерът на вредите причинени върху вещта по средни пазарни цени към датата на събитието е 1 367 лв.

От показанията на разпитания по делото свидетел Б. М. Я. се установява, че е приятел на ищеца и си спомня за процесното ПТП, като предния ден преди това ищецът си купил мотоциклета от едно село до гр. ***и отишли заедно да го видят. Споделя, че минали сделката при нотариус и тръгнали по магистралата към гр. Варна, като свидетелят се движил с неговата кола зад ищеца, който управлявал мотоциклета и преди Невша бил блъснат от автомобил **, в резултат на което ищецът паднал. Разказва, че мотоциклетът продължил още 10-15 метра, след което паднал на дясната си страна, след което се обадили на органите на реда, които чакали да дойдат и да съставят протокол. Посочва, че ищецът бил със спортно шушляково яке, което било скъсано. Разказва за уврежданията по мотоциклета.

От заключенията на вещите лица Й. М., С. М. и А. Я. по назначената тройна съдебноавтотехническа експертиза се установява, че общата стойност на вредите върху мотоциклета и якето е сумата от 2 477,71 лв., които вреди могат да настъпят по описания механизъм в констативния протокол за ПТП.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да 2 установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането (не се спори между страните), както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние (механизма на настъпване на ПТП), виновно причинено от водача на л.а „****, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявения размер. В тежест на ответника е било да докаже, че определеното по процесната застрахователна претенция обезщетение е съответно на действителната стойност за възстановяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, че е заплатил същото, както и че претендираното от ищеца обезщетение надвишава действителната стойност на същите.

Между страните няма спор, че е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за л.а. „*** валидна към датата на ПТП, настъпило на 18.06.2017 г. на автомагистрала Хемус, между ищеца и застрахования при ответника водач, последният от които е виновен за настъпване на застрахователното събитие; че ищецът е уведомил застрахователя, както и че по повод застрахователното събитие е заведена застрахователна претенция, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 458,68 лв.

Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.

Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./ актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.

От заключението на вещите лице по допуснатата тройна СТЕ, което съдът възприема като обективно и безпристрастно се установи, че средната пазарна стойност за възстановяване на мотоциклета е сумата от 1 577,19 лв. Застрахователят е заплатил на ищеца сумата от 458,68 лв., като е останала дължима сумата от 1 118,51 лв.

Стойността на мотоциклетното яке не подлежи на възстановяване на първо място, защото не е посочено от самия ищец като настъпила от ПТП вреда в исковата молба, съответно в доклада по делото, и на второ място, доколкото се установи от свидетелските показания и снимковия материал, че процесното яке не е мотоциклетно такова на стойност 900,52 лв., а обикновено шушляково яке. Не се установи категорично размера и основанието на тази вреда, поради което и не следва да се остойностява.

В съдебно заседание ищецът е изменил размера на предявения иск чрез намаляването му от сумата 2 041,32 лв. до сумата от 1 118,51 лв., за която последна сума искът се явява 3 изяло основателен и следва да се уважи, като претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.

За разликата над тази сума до сумата от 2 041,32 лв. производството по делото подлежи на прекратяване, предвид десезирането на съда от разглеждането на спора за тази част от вземането. В тази част решението има характера на определение.

С оглед изхода на спора на страните се следват разноски съобразно уважаването на иска и прекратяването на производството. Ищецът е отправил искане и е представил списък за сумите от 81,65 лв. държавна такса, 20 лв. депозит за призоваване на свидетел, 1 050 лв. депозити за възнаграждения на вещи лица и 1 100 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

Ответникът е представил списък и е претендирал разноски в размер на 100 лв. депозит за възнаграждение на вещото лице и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лв., предвид цената на иска, като допълнително не се следва за броя на проведените съдебни заседания, предвид неявяването на процесуален представител.

Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, което е неоснователно, предвид минимално предвиденото възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т.

2 и ал. 9, вр. § 2а ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, което надвишава претендираното от процесуалния представител, като се вземе предвид, че производството е продължило в няколко съдебни заседания и не е отлагано по негова вина, поради което и не е прекомерно съобразно първоначалната цена на иска от 2 041,32 лв.

Съдът приема така сторените от страните разноски, като съобразно уважения размер на иска в полза на ищеца се следва сумата от 1 233,76 лв., а в полза на ответника съобразно прекратената част сумата от 113,02 лв. След съдебна компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 120,74 лв. разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.