Определение № 1815 от 23.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1815 гр. Бургас, 23.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262100501074 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД – гр.София, против Разпореждане №996/19.05.26г., постановено по ч.гр.д.№573/26г. на Районен съд Айтос, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. М. А. с ЕГН ********** за вземания въз основа на договор за отпускане потребителски кредит CREX-20680476 от 12.07.2024 г., сключен с „Юробанк България“ АД, които вземания са цедирани на заявителя: главница от 515, 50 евро главница за периода от 01.04.2025 г. до 01.07.2025 г., ведно със законната лихва, 46, 72 евро договорна лихва за периода от 01.04.2025 г. до 01.07.2025 г. и 22, 74 евро мораторна лихва за периода от 02.04.2025 г. до 12.05.2026 г., както и съдебно деловодни разноски.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми. Посочва и цитира практика на съдилища в Република България относно съдържанието на заявлението и задължителните факти и обстоятелства, които следва да посочи кредитора.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Айтос е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД, срещу длъжника А. М. А. с ЕГН **********. Сумите се претендират на основание договор за потребителски кредит CREX-20680476 от 12.07.2024 г., сключен с Юробанк България АД, които вземания са цедирани на заявителя: главница от 515, 50 евро главница за периода от 01.04.2025 г. до 01.07.2025 г., ведно със законната лихва, 46, 72 евро договорна лихва за периода от 01.04.2025 г. до 01.07.2025 г. и 22, 74 евро мораторна лихва за периода от 02.04.2025 г. до 12.05.2026 г., както и съдебно деловодни разноски.

С Разпореждане № 924 от 13.05.2026 г. съдът е дал указания на заявителя в 1 тридневен срок от получаване на съобщението, да представи копие от договор за цесия, от който черпи правата си и доказателства за връчено на длъжника съобщение; какви плащания е извършил потребителят по кредита, като в случай на положителен отговор да посочи всеки компонент, който е погасен по основание и размер. В изпълнение на указанията е представена допълнителна молба с вх. № 3426 от 13.05.2026 г., с която указанията не са изпълнени.

С тук обжалваното разпореждане, АРС е счел, че указанията му не са били изпълнени. Освен това е изложил и съображения за нищожност на договора и липса на яснота какви суми са били заплатени по него. Поради това е отхвърлил заявлението.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено при условията на чл.272 ГПК. По делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството на кредитор по отношение на длъжника. Представените доказателства легитимират „Юробанк България“ - АД като кредитодател. Не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение. Съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/.

Задължителните разяснения по т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са приложими и в производството по чл. 410 ГПК, в който смисъл е Определение № 50079 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2864/2022 г., III г. о., ГК. С договора за цесия се променя материално и процесуално легитимирания кредитор. Ето защо към заявлението, съгласно чл.410, ал. 3 ГПК, следва да се приложат договора за цесия и приложение №1, установяващи цесията, т.к. тези документи съставляват „приложения и изменение“ към първоначалния договор, сключен с потребителя. След като заявителят не е приложил към заявлението си договора за цесия и не е изпълнил указанията на заповедния съд да отстрани нередовностите на заявлението чрез представяне на договора за цесия, от който черпи правата си на кредитор, заявлението следва да бъде отхвърлено.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №996/19.05.26г., постановено по ч.гр.д.

№573/26г. на Районен съд Айтос.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2