Решение № 326 от 16.10.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Ботевград, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20251810100638 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за защита на потребителите/.

Д. И. Д. от с.*****, община Ботевград, ул.*****, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Л. К. Б. от САК моли да бъде прогласен по отношение на „******”АД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: ******, за нищожен сключения между тях Договор за паричен заем № 5071709 от 25.03.2024г., тъй като същият противоречи със закона- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ и във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК.

Д. И. Д. от с.*****, община Ботевград, ул.*****, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Л. К. Б. от САК моли да бъде прогласен по отношение на „*****“ЕООД, със седалище и адрес на управление: ******, с ЕИК: *****, за нищожен сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция № 5071709 от 25.03.2024г., тъй като същият противоречи със закона и го заобикаля- чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ и във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, както да заплати и направените разноски по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.72/.

В с.з ищецът Д. И. Д. от с.*****, чрез пълномощник адв. Л. К. Б. от САК е депозирал писмена молба с вх. №9682 от 09.10.2025г., през ЕПЕП в която заявява, че моли да бъдат уважени исковете, както и да се присъдят направените по делото разноски, за които прилага списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.72/.

Ответникът-„******”АД с ЕИК:*****4, чрез пълномощник юрк. **** К., е направила възражения по исковете и е представила писмен отговор с вх.№ 6085 от 04.07.2025г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът е направил възражение за нередовност на исковата 1 молба и недопустимост на исковете по чл.124, ал.1 от ГПК.

Ответникът оспорва исковете като излага подборни съображения за това, както следва:

Клаузите на договора за паричен заем са в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР е изчислено към момента на сключване на договора При промяна на условията по договора не се изчислява и посочва нов ГПР.

Ответникът „******”АД твърди, че договорът не само формално покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, но посочените параметри са и коректни. При договорения размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в договора ГПР е коректно изчислен.

Според ответника изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустима и законно с оглед анализ на чл.11,т.18 от ЗПК, чл.5, ал.1, б.“н“ от Директива 2008/48/ЕО.

Моли да се отхвърлят исковете, да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, да не се присъждат разноски на ищеца, както и правят възражения за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение.

В с.з. ответникът „******”АД, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по иска.

Ответникът-„*****“ЕООД с ЕИК: *****, чрез пълномощник юрк. ****, е направила възражения по исковете и е представила писмен отговор с вх.№ 6086 от 04.07.2025г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът е направил възражение за нередовност на исковата молба и недопустимост на исковете по чл.124, ал.1 от ГПК.

Ответникът оспорва исковете като излага подборни съображения за това, както следва:

Договорите за предоставяне на гаранция, по които дружеството е страна, са действителни, тъй като отговарят на приложимите изисквания на закона, тъй като са сключени валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.За от ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма.

Ответникът заявява, че се касае до договор между „*****“ ЕООД и ищеца, който не е договор за поръчителство, каквито твърдения са наведени в исковата молба, а е договор за предоставяне на услуга по издаване на гаранция за плащане в полза на кредитора с наредител заемополучателя.

2

Според ответника „*****“ЕООД договорът за предоставяне на гаранция е подписан след сключване на договора за паричен заем и получаване на заемната сума. В договора за предоставяне на гаранция е уговорено, че той влиза в сила, ако в тридневен срок от сключване на договора за паричен заем потребителят не представи друго обезпечение на кредитора. С оглед на това обстоятелство, твърдят, че дружеството-кредитор не би могло, а и няма основание да включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция при изчисляване на размера на ГПР по договора за кредит. Както се вижда от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10, ГПР се изчислява с оглед на реалните разходи, към момента на сключване на договора за кредит. Заемодателят, към момента на сключване на договора за кредит, няма задължение да предвижда и допуска хипотетични разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в зависимост от вида на договора за паричен заем се използват предвидените в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания. Заемодателят няма задължение при промяна на условията по договора да изчислява и посочва нов ГПР. Директива 2008/48/ЕО, като се имат предвид разпоредбите на членове 11 и 12(2)), не изисква кредиторите да предоставят нов ГПР, когато има промяна в лихвения процент, в таксите, които формират общите разходи за кредита или когато се променят съответните договорни условия.

Следва също така да се посочи, че заплащането на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство чрез „Изи Aceт *****“ АД е предвидено за улеснение на потребителя. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство/гаранция, „Изи Acer *****“ АД е само овластено да приема плащания от и за сметка на „*****“ ЕООД.

Моли да се отхвърлят исковете, да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, да не се присъждат разноски на ищеца, както и правят възражения за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение.

В с.з. ответникът „*****“ЕООД с ЕИК: *****, редовно призовано, не изпраща представител и не взема становище по иска.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят за това, че на 25.03.2024г. е сключен Договор за паричен заем № 5071709 между ответника „******“АД като заемодател и ищеца Д. И. Д. като заемател.

На същата дата /25.03.2024г./ е сключен и Договор за предоставяне на гаранция № 5071709 между ответника „*****“ЕООД, чрез ответника „******“АД, като гарант и ищеца Д. И. Д. като потребител.

Горното се установява и от приложените копия от Договор за паричен заем № 5071709 от 25.03.2024г. и от Договор за предоставяне на гаранция № 5071709 от 25.03.2024г.

От направена справка в Търговския регистър се установява, че към датата на сключване на описаните по-горе договори/25.03.2024г./ и сега ответникът „******“АД е едноличен собственик на капитала на ответното търговско дружество „*****“ЕООД.

Видно от Договор за паричен заем № 5071709 от 25.03.2024г. ответникът 3

„******“АД като заемодател, чрез служителя **** Т. и ищеца като заемател са сключили договор за паричен заем, по силата на който на заемополучателя е отпусната сумата от 3000 лв., която следва да се върне на 36 равни месечни вноски от п о 162.34 лв. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема 50,00 %, лихвен процент на ден при отказ от договора 0,14%, и ГПР 63.75 %, като по този начин общата сума, подлежаща на връщане, възлиза на 5844.24 лв. Заемната сума е предадена на заемополучателя в брой, видно от удостоверяването в чл. 3 от Договора, което обстоятелство не се оспорва от страните.

С чл. 4 от Договора за заем е уговорена клауза за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му-алтернативно: 1/ две физически лица - поръчители, отговарящи на определени условия; 2/ банкова гаранция с бенефициер заемодателя или 3/ одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

От представения Договор за предоставяне на гаранция № 5071709 от 25.03.2024г. сключен между ищеца като потребител и ответникът като гарант – чрез ответника „******“АД и служителя **** Т., се установява, че потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане за изпълнение на парични задължения в полза на „******“АД, с наредител потребителя с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, включващо задължение за връщане на заемната сума от 3000лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва и задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. С чл. 3 от Договора за предоставяне на гаранция страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 1355.76 лева, платимо разсрочено на месечни вноски в размер на 37.66 лв., дължими на падежа на плащане на вноските по договора за паричен заем с кредитора, по начина, установен с договора за паричен заем, а кредиторът „******“АД е овластен да приема вместо гаранта задължението за плащане на възнаграждение. По този начин цялата сума, подлежаща на плащане от ищеца общо по двата договора възлиза на 7200 лева.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза/ ССчЕ/, изготвена от в.л. В. Л. Т., което страните не са оспорили и съдът приема изцяло като компетентна и обоснована, се установява, че ищецът е заплатил по договора за паричен заем сумата от общо 3506.17лв., от които 3000лв. главница и 506.17лв. лихва, а по договора за предоставяне на гаранция е платена сумата от 241.28лв. Освен това при положение, че договорът за паричен заем и този за предоставяне на гаранция са обединени в един договор, с размер на отпуснатия кредит 3000 лева и обединение на останалите условия от двата договора /36 броя вноски /, то тогава ГПР е 141.55%, което изчисление е направено съгласно Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.

Към момента на сключване не договора за паричен заем на 25.03.2024г. основният лихвен процент на БНБ е 3.80%.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че така предявените обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за защита на потребителите/ са допустими, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки. Неоснователно е възражението на ответниците, че исковата молба е нередовна на посочените от тях основания.

Разгледан по същество главният иск за признаване за установено по отношение на ответника „******“АД, че сключеният между тях Договор за паричен заем № 5071709 от 4

25.03.2024г. е нищожен поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК е основателен и следва да бъде уважен като доказан, по следните правни съображения: