Акт от 12.07.2023, Административен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 450/12.07.2023 г. гр. Монтана

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Административен съдия: Соня Камарашка при секретаря Александрина

Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 225 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 във вр. с чл. 214, т. 3 и чл. 225а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по подадена жалба от Л.Б.А.

*** против Заповед №155/23.01.2023г. издадена от кмета на Община Монтана, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено на Л*** Б.А. и жалбоподателката, като наследници на Б*** А*** А*** , да премахнат незаконен строеж на допълващо застрояване „стопанска постройка – със смесено предназначение“ находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Монтана, УПИ II, кв.184 по действащия ПУП на гр.Монтана с адрес ул.“Р*** “№* . Със същата заповед е определен и едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване при спазване на общите правила на ЗУТ. В жалбата се излагат доводи, че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че външната тоалетна е построена от баща им в периода от 1950-1960г. и от тогава се използва по предназначение, като под нейния ламаринен покрив се съхраняват дърва за огрев. Излагат се доводи, че тази постройка е „търпим строеж“ по см. на §16, ал.1 от ПРЗУТ и не подлежи на премахване. Построена е преди 07.04.1987г. и е била допустима по действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на построяването й. Иска се отмяна на обжалваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява, представлява се от адвокат Н.Ф. от САК, която поддържа жалбата. В писмена защита по делото излага подробни доводи за издаване на оспорената заповед при съществени нарушения на административно производствените правила, очевидно противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, като моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК

Ответникът по оспорването – кмета на

Община Монтана се представлява от надлежно упълномощения юрисконсулт Г. П*** .

В съдебно заседание оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена.

Подробни аргументи развива в представена по делото писмена защита, като излага доводи за издаване на заповедта от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Претендира сторените по делото разноски съобразно представен списък и депозира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна Л.Б.А., редовно призована, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Индивидуалният административен акт, който се обжалва, представлява заповед за премахване на незаконен строеж на допълващо застрояване „стопанска постройка – със смесено предназначение“.

Премахването на строеж пряко и непосредствено засяга имуществени права и законни интереси на жалбоподателката и заинтересованата страна като наследници на Б*** А*** А*** за когото се твърди, че е изградил строежа. Жалбата срещу акта е предявена в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, видно от известие за доставяне на л.13 по делото /оспорената заповед е изпратена с писмо и е получена на 16.02.2023г., а жалбата е подадена на 01.03.2023г., като е заведена от Община Монтана с вх.№Ж15/01.03.2023г./, от надлежно легитимирано лице с правен интерес, при което настоящият съдебен състав намира, че е допустима за разглеждане.

Административен съд – Монтана, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, приетите по делото писмени и гласни доказателства и заключението по назначените и приети по делото съдебно - технически експертизи, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по административната преписка писмени доказателства се установява, че във връзка с подадена жалба до кмета на Община Монтана и РДНСК – Монтана от Б*** К*** А*** , С*** А*** А. и И. К*** А*** , с оплакване, че в собствения им имот Л.Б.А. и А*** Т*** Г*** са направили заграждение – навес, барака от ламарина за съхранение на дърва, като извършват и други строителни дейности и преустройства в техния имот и в съсобствения с И. К*** А*** досежно сграда с идентификатор ***, до която дострояват покрив на външната тоалетна.

Като собственици в регистъра към кадастралната карта /КК/ на гр.Монтана за поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Монтана, УПИ II, кв.184 по действащия ПУП на гр.Монтана с адрес ул.“Р*** “№* , в кадастралния регистър са записани : К*** И*** К*** с нотариален акт, вписан в служба по вписванията под №98, том 10, рег.№3848, н. дело 1700 от 13.08.2021г. и С*** А*** А. и Б*** К*** А*** с нотариален акт, вписан в служба по вписванията под №107, том 19, рег.№6887, н. дело 3206 от 22.12.2017г.

В нотариално заверена декларация Л.Б.А. и А*** Т*** видно от л.40 по делото са декларирали, че съществуващата в поземления имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Монтана постройка от допълващо застрояване – външна тоалетна и склад /дърварник/ са изградени от Б*** А*** А*** б.ж. на гр.Монтана /наследодател/ на Л.А. починал на 30.10.1995г. в периода от 1950 -1960г. и е търпим строеж.

По делото е приложен нотариален акт

№57, том 6, рег.№7880 по н.дело №561 от 19.09.2016г. с който жалбоподателката Л.А. е дарила на дъщеря си А*** Т*** Г*** собствения си недвижим имот представляващ сграда с идентификатор *** с адрес на сградата гр.Монтана, ул.“Р*** “№* , застроена площ от 124 кв.м. на един етаж, който е отменен на осн. чл.537, ал.2, изр.3 от ГПК досежно 53,13/124 идеални части от сградата за която е установено, че е собственост на И. К*** А*** .

От главен експерт „Контрол на строителството“ към Община Монтана във връзка с подадената жалба и писмо на РДНСК – Монтана е извършена проверка на място и по документи на строежа на допълващото застрояване „стопанска постройка – със смесено предназначение“, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Монтана.

При извършената проверка в присъствието на А*** Т*** Г*** дъщеря на жалбоподателката е изготвен приложения по делото на л.18 и 20 констативен протокол и окомерна скица. В констативния акт с който е образувано административно производство по чл. 225а от ЗУТ е описана собствеността на „еднофамилната жилищна сграда“ в имота, както и, че строежа „стопанска постройка – със смесено предназначение“ не е заснет и нанесен в КК, като предвид приложената декларация възложител и изпълнител на строежа е Б*** А*** А*** чийто наследници са Л.Б.А. и Л.Б.А..

Посочено е, че строежа е пета категория, като при проверка в архива на общинската администрация няма съхранени издавани и одобрявани строителни книжа и документи. Относно извършеното строителство е посочено, че строежа представлява полумасивна сграда – външна тоалетна с пристройка за съхранение на дърва, като пристройката е метална конструкция с оградни стени от поцинкована ламарина.

Покривът е обща едноскатна конструкция, покрита с ламарина. Строежа е описан с размери в план дължина 4,30м, ширина 2,00м. и височина 2,50м. Посочено е, че строежа е без необходимите строителни книжа по ЗУТ, с което е нарушена разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ и в случая е безспорно установен незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ, който е извършен без строителни книжа. Констативния акт е връчен на А*** Г*** , която в зконноустановения срок е подала възражение, че строежа е извършен от дядо й Б*** А*** А*** б.ж. на гр.Монтана в съсобствен имот.

Въз основа на констативния акт и КП от проверка на 20.01.2023г. на л.16 по делото, че „стопанска постройка – със смесено предназначение“ не е премахната и съществува във вида си в който е актувана е издадена от административният орган - Кметът на Община Монтана оспорената в настоящото производство заповед №155 от 23.01.2023г. При издаване на заповедта, изцяло е възприел установената от длъжностното лице фактическа обстановка, респективно наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал.

1 от ЗУТ във връзка с чл. 148, ал.1 и чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като изрично е приел за установено, че строежа представляващ „стопанска постройка – със смесено предназначение“ изпълнен изцяло в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Монтана, УПИ II, кв.184 по действащия ПУП на гр.Монтана с адрес ул.“Р*** “№* и е изпълнен от Л*** Б.А. и Л.Б.А., като наследници на Б*** А*** А*** б.ж. на гр.Монтана. По действащия ПУП на гр.Монтана не е приложена уличната и дворищната регулация, като ПИ се ползва по кадастрални граници. Отразено е, че строежът „стопанска постройка – със смесено предназначение“ представлява полумасивна сграда – външна тоалетна с помещение за съхранение на дърва. Изпълнението на външната тоалетна е с оградни стени от тухлена зидария, а помещението за съхранение на отоплителни материали е изпълнено като метална конструкция с оградни стени от поцинкована ламарина.

Покривът е с обща едноскатна конструкция, покрита с ламарина и строежа е с размери в план дължина 4,30м, ширина 2,00м. и височина 2,50м, като е завършен и се ползва. За строежа няма издадени строителни книжа, съгласно изискванията на ЗУТ, както и няма съгласие за изграждане на строежи от собствениците на поземления имот. Посочено е, че строежа не попада в хипотезата на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Строежът е определен като такъв от шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата и видовете строежи. В заповедта ответника е отразил депозираното възражение, както и причините поради който не го приема.

От ответника е представена административната преписка по издаване на оспорения акт. Представените с административната преписка писмени доказателства и тези събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл.193 от ГПК във вр. чл.144 от АПК.

В качеството на свидетели по делото са разпитани К*** Р*** К*** и Д*** Н*** К*** , чийто показания съдът кредитира с доверие, като логични и последователни, доколкото съответстват на събраните по делото писмени доказателства, при съобразяване, че свидетелите са предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и няма данни по делото за тяхната заинтересованост от изхода му. От показанията на свидетеля К*** се сочи, че тоалетната е построена преди 20 години, тъй като и в къщата има тоалетна. Дърварника е бил стар, като временно през 2016-2017г. са сложили ламарина да го затворят, тъй като влизал пушек в съседите „..когато пекат на скарата..“. От показанията на св. Динка К*** се твърди, че тоалетната и дърварника са построени 1979-80г.

Във връзка с наведените в жалбата оплаквания и по искане на жалбоподателката, по делото са назначени две съдебно – технически експертизи. Съдът кредитира приетите заключения, /като изготвеното от вещото лице Д.Д. заключение не е оспорено от страните по делото/, като компетентни, обективни и безпристрастно дадени, съответстващи на останалите доказателства по делото.

Според вещите лица обекта предмет на оспорената заповед представлява строеж, като същите са второстепенни постройки на допълващото застрояване – шеста категория. Строежите са недопустими и според годината на изграждане и не попадат в хипотезата на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, като външната тоалетна с оглед попълнената по делото декларация, че е изградена в периода 1950-1960г., когато е действал Закона за плановото изграждане на населените места в сила от 03.01.1950г. до 10.04.1973г. и Правилника за прилагане на ЗПИНМ, същата не отговаря на правилата и нормативите на действащите към онзи момент нормативни актове, съгл. чл.182 от Правилника за прилагане на ЗПИНМ, да е разположен най-малко на 2м. от уличните и дворищни регулационни линии. По отношение на постройката за отоплителни материали, същата не отговаря на изискванията на ЗУТ и чл.167 от Правилник за прилагане на ЗПИНМ. По двете съдебно технически експертизи е установено, че в случая се касае до две постройки, който не са конструктивно свързани, тъй като между тях няма преграда и са с отделни покриви. Изградената постройка за дърва е посочена като лека постройка за отоплителни материали попадаща в хипотезата на чл.151, ал.1,т.3 от ЗУТ, за която не се изисква разрешение за строеж. Едното вещо лице приема, че тоалетната е временна, съгл. чл.46, ал.1 от ЗУТ.