Решение № 4350 от 03.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4350 гр. Варна, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110104007 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Ж.

Д. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Шумен, ****, с която против „В.-1“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***“, ****, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, за заплащане на следните суми: 20000 лева – дължима сума по договор за заем от 31.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане; 2400 лева договорна лихва в размер на 12 % годишно върху заемната сума по договор за заем от 31.07.2023 г.; 1764,33 лева – лихва за забава, начислена за периода от 07.08.2024 г. до 27.03.2025 г., на основание чл.5 от договора за заем от 31.07.2023 г.

В условията на евентуалност се претендира осъждане на ответника, да заплати на ищеца, сумата от 20000 лева, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като платена без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане. Претендират се сторените разноски по делото.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

На 31.07.2023 г., между страните по делото е сключен договор за заем, 1 по силата на който, ищецът предоставя в заем, на ответника, сумата от 20000 лева, срещу насрещното задължение на заемателя да върне заетата сума, при условията на договора. Твърди се, че с чл.1, ал.2 от договора за заем е предвидено, че заемната сума следва да бъде предоставена наведнъж или на части, в срок до една седмица от подписването на договора, по посочената в договора банкова сметка на заемополучателя - IBAN: ****, при банка „***“ АД. Съгласно чл. 2, ал.1 от договора за заем, заемополучателят е длъжен да върне получения заем в срок до 1 година след получаване на пълната заемна сума. С два банкови превода, извършени на 05.08.2023 г., за сумата от 10000 лева и на 06.08.2023 г., за сумата от 10000 лева, по банковата сметка на „В.-1“ ЕООД - IBAN: ****, ответникът е получил заемната сума по договора за заем, в размер на 20000 лева. Получената сума е следвало да бъде върната в срок до 06.08.2024 г.

Твърди се, че с договора за заем е уговорена годишна възнаградителна лихва, в размер на 12% върху заемната сума или общо 2400 лева. След настъпване на падежа, ответникът е останал задължен за главница и възнаградителна лихва, като независимо от проведените разговори и отправени устни покани, той отказва да изпълни задължението си. Поради допуснатата забава, на основание чл.5 от договора, ищецът претендира мораторна лихва, в размер на 1764,33 лв., начислена за периода от 07.08.2024 г. до 27.03.2025 г. В условията на евентуалност, в случай, че съдът намери, че договор за заем не е бил сключен, претендира сумата от 20000 лева, като платена при начална липса на основание.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не представя отговор на исковата молба, не заема становище по предявения иск.

Ответникът, редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание, не се представлява, не отправя искане до съда делото да се гледа в негово отсъствие.

Ищецът отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.

Предявеният главен иск намира правно основание в разпоредбите на чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД, а евентуалният – в разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Същите са процесуално допустими. Същевременно от твърденията изложени в исковата молба, както и от събраните по делото писмени доказателства, може да се направи извод за вероятната на основателност на 2 предявения главен иск. Установени по своето основание и размер са и предявените акцесорни искове за заплащане на договорна възнаградителна лихва и лихва за забава, начислени върху предоставената в заем сума.

Съдът намира, че в процесния случай са налице предпоставките по чл.238, ал.1 ГПК и чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по спора, т.к. на ответника са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея; същият не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване за това съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С определението за насрочване на делото, на ответника е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. С оглед установената основателност на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото в общ размер на 2966,57 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „В.-1“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***“, ****, да заплати на Ж. Д. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Шумен, ****, следните суми: 20000 лева – дължима сума по договор за заем от 31.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.03.2025 г. до окончателното плащане; 2400 лева - договорна лихва в размер на 12 % годишно върху заемната сума по договор за заем от 31.07.2023 г., както и сумата от 1764,33 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 07.08.2024 г. до 3

27.03.2025 г., на основание чл.5 от договора за заем, от 31.07.2023 г.

ОСЪЖДА „В.-1“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***“, ****, да заплати на Ж. Д. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Шумен, ****, сторените разноски по делото, в размер на 2966,57 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4