Решение № 123 от 20.02.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. гр. Хасково, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640100645 по описа за 2024 година

Предявени са от Р. Р. Ю., ЕГН **********, от гр.Хасково, местност *************** и А. Х. М., ЕГН **********, от с.*********, Община Стамболово, Област Хасково, против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, искове с правно основание чл.432 от КЗ вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД за сумата 5000 лева за първия от тях и 1000 лева за втория ищец, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие ПТП.

В исковата молба се твърди, че на 09.02.2023г., около 15.30 часа, по път 505 км., в близост до с.Манастир, Хасковска обл., лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****** не спазва знак Б1- „Пропусни движещите се на пътя с предимство“, навлиза на главния път и удря лек автомобил марка „Сеат Кордоба“ с рег. № ********. В резултат на така настъпилия пътен инцидент са пострадали двамата ищци, като ищецът Р. Р. Ю. се е возил на задната седалка, а ищецът А. Х. М. е управлявал пострадалия автомобил.

Съставен бил Констативен протокол за настъпилото ПТП с рег.№

11/09.02.2023г. по описа на ОД на МВР Хасково, в който било посочено, че спрямо виновния водач - участник № 1 В.А.П. е взето административнонаказателно отношение, като му е бил съставен АУАН № 825905/09.02.2023г.

1

Вследствие на така настъпилия пътен инцидент ищците претърпели неимуществени вреди. Непосредствено след инцидента ищецът Р. Ю. бил отведен в отделението по Неврохирургия на МБАЛ-Хасково, където престоял за времето от 09.02.2023г. до 13.02.2023г., след което продължил лечението си в домашни условия. Установени били редица увреждания, изразяващи се в Мозъчно сътресение; Контузиио капитис ет корпорис и Фрактура на първо ребро вляво по задната повърхност. В резултат на преживяното ищецът Р. Р.

Ю. изпитвал болки, за които лекарите давали прогноза, че има вероятност да останат до живот. Освен това ищецът Ю. в резултат на изживения шок се оплаквал постоянно от тревожност, понижено настроение и непрекъснато връщане към спомена за ПТП. От своя страна ищецът А. Х. М., който управлявал пострадалия лек автомобил, също изпитвал болки и при преглед в здравно заведение се установило, че има множествени повърхностни травми на гръдния кош. Поради болките, които изпитвал, дълго време се налагало да приема обезболяващи медикаменти, като в същото време се нуждаел от помощ от близките си, за да се справя с ежедневието си. Видно от Констативния протокол с пострадали лица № 11/09.02.2023г. било, че виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято „Гражданска отговорност“ се покрива от застраховката, сключена между него и ответното застрахователно дружество-засттрахователна полица № BG/23/122000859923, валидна за времето от 24.03.2022г. до 23.03.2023г.

Ищците твърдят още, че в изпълнение на задълженията си по чл.380, ал.1 от КЗ, на 21.02.2023г. отправили към ответника своята застрахователна претенция, но до настоящия момент не били получили обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Предвид казаното, молят съда, след като се запознае с доказателствата по делото и установи основателността на претенцията, да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца Р. Р. Ю. исковата сума от 5000 лева, а на ищеца А. Х. М. сумата от 1000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, вследствие на настъпилото ПТП на 09.02.2023г. в близост до с. Манастир, Хасковска обл., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2023г. – датата, на която е бил уведомен ответника за настъпването на застрахователното събитие, до окончателното изплащане на главниците, както и деловодни разноски.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Също претендира 2 разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства е видно, че на 09.02.2023г., около 15.30 часа, в близост до с.Манастир, Хасковска обл., на път 505 км., е настъпило пътно-транспортно произшествие между две МПС, а именно: лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****** и автомобил марка „Сеат Кордоба“ с рег.№ ********. Първото МПС е било управлявано от лицето В.А.П., който се е движел в посока с.Манастир. Същият допуснал нарушение на правилата за движение, като не спазил пътен знак „Б-1“, задължаващ го да спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство други превозни средства. В резултат на така допуснатото нарушние управяваният от В.А.П. лек автомобил се ударил в правилно движещият се автомобил, управляван от ищеца А. Х. М.. В тази насока е представеният по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11/09.02.2023гд. В същия Констативен протокол е посочено, че спрямо виновния водач В.А.П. са прилолжени административно-наказателни мерки с издаването на АУАН № 825905/09.02.2023г.

Безспорно се установява още, че към момента на настъпване на ПТП превозното средство, управлявано от лицето В.А.П., е било застраховано в ответното дружество, в каквато насока са представени данни за Застрахователна полица ВG /23/122000859923 „Гражданска отговорност”, със срок на застраховане 12 месеца, а именно за времето от 24.03.2022г. до 23.03.2023г. От друга страна, от събраните писмени доказателства съдът установи, че към датата на настъпването на ПТП застраховката е била активна. В този смисъл съдът приема за безспорно обстоятелството, че към момента на настъпване на процесното ПТП автомобилът, причинил същото, е бил застрахован. Това от своя страна дава възможност на увредените лица, спрямо които застрахованият е отговорен, да поискат да им бъде изплатено обезщетение пряко от застрахователя. Или, това е така нареченият пряк иск, предвиден в нормите на КЗ. В настоящия казус увредените лица – ищците по делото, са насочили своя иск именно към застрахователя на посоченото основание.

По делото съдът установи още, че ищците са изпратили до отвветника 3

Застрахователна претенция на основание чл.380, ал.1 от КЗ на 21.02.2023г., но въпреки изтеклия срок, ответникът не е изплатил търсеното от тях обезщетенние за претърпени неимуществени вреди. Казаното още веднъж обосновава техния правен интерес от предявяване на настоящия иск.

За правилното и пълно изясняване на спора съдът назначи съдебна автотехническа експертиза с вещо лице инж.М. К., като изслушаното заключение възприема изцяло като компететно и безпристрастно дадено. От същото съдът установи от една страна причините за настъпването на ПТП, механизма на настъпването, скоростта на движение на участниците в него, както и възможността да се предотврати неговото настъпване. Като краен извод вещото лице заявява, че единствено поведението на лицето, управлявало лек автомобил „Фолксваген Пасат“, е довело до настъпване на процесното ПТП, при което са пострадали ищците по делото. Прави заключение, че настъпването на ПТП би могло да се предотврати, ако водачът Вели Попов е бил намалил скоростта си на движение или е бил спрял, за да пропусне движещият се по път с предимство лек автомобил, управляван от ищеца А.

М..

Съдът, за да установи вида и размера на настъпилите травми на ищците вследствие на ПТП, изслуша заключение на съдебно-медицинска експертиза.

Вещото лице посочва, че и двамата ищци са пострадали при процесното ПТП, като са претърпели редица болки и страдания, които законът квалифицира като неимуществени вреди. Вещото лице заявява, че ищецът Р.

Ю. вследствие на претърпяното ПТП на 09.02.2023г. е получил травма на главата - леко мозъчно сътресение, без пълна загуба на съзнание, както и счупване на първо ребро вляво. За пълното възстановяване са били необходими около 15-20 дни, като няма данни за трайни последици от тези физически увреждания. Категорично обаче вещото лице заявява, че уврежданията са именно в резултат на претърпяното ПТП.

По отношение на ищеца А. М. вещото лице е установило, че същият е получил травма на гръдния кош, като същата е с ниска интензивност и липсват данни за предписано лечение. Няма данни за белези и следи от травми, като все пак е категорично, че така претърпените болки и страдания са в резултат именно на участието му в произшествието.

По делото съдът допусна събиране и на гласни доказателства:

4

От разпита на свид. Сабри Дурали се установява, че ищецът Р. Ю. му е приятел. Известни са му подробностите около ПТП, при което е пострадал Р..

Твърди, че тъй като Р. дълго време не могъл да се възстанови от счупеното ребро, се налагало той лично да му помага. Купувал му храна, лекраства за обезболяване, масажирал го, за да се раздвижи. Свидетелствва, че Р. изпитвал много време силни болки от счупеното ребро, които продължили около 4-5 месеца, но дори и сега усещал още болки.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете са основателни по следните съображения:

Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от същия закон – отправяне на писмена застрахователна претенция с посочена банкова сметка. Следователно, за да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника – застраховател относно автомобила, управляван от деликвента, че са се осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на водача на лекия автомобил, от което са настъпили твърдените неимуществени вреди и причинна връзка между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл.45, ал.2 от ЗЗД, както и отправена от него към застрахователя писмена претенция.

По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на горепосочения лек автомобил, който е покривал отговорността на застрахованото лице за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите 5 отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застрахован се явява и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл.

477, ал.1 и ал.2 от КЗ. На следващо място, от анализа на събраните писмени доказателства, както и от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза се установяват по категоричен начин елементите от фактическия състав на деликта.

Както се посочи по-горе, настъпването на претендираните неимуществени вреди за ищците и причинно-следствената връзка между тях и деянието се установяват от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Касае се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Предвид възрастта на пострадалите – хора на средна възраст, вида и характера на причиненото увреждане – травма на главата – леко мозъчно сътресение без загуба на съзнанието и счупване на първо ребро вляво при ищеца Р. Ю. и травма на гръдния кош при ищеца А. М., продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания, според вещото лице Д-р Х. Е. със срок за възстановяване около 15-20 дни за ищеца Ю. и макар за ищеца М. да не посочва конкретен срок за отшумяването им, безспорно е, че се касае за травма на гръдния кош, както и с оглед социално-икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема, че за справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на тяхното здраве следва да им бъде престирана сума в размер на 5000 лева за ищеца Р.