Решение № 4212 от 26.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4212 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20231100504370 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 3348/04.04.2023г., подадена от длъжника в изпълнителното производство, Р. Р. Ш., ЕГН **********, срещу Постановление от 27.03.2023 г. по изпълнително дело № 20238490400155 по описа на ЧСИ А.П., № 849, с което е отказано да се редуцира адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство до предвидения минимален размер поради прекомерност.

Взискателят е подал възражение в предвидения по чл. 436, ал. 2 ГПК срок.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от ЧСИ А.П., с което е изложил подробни мотиви за неоснователност на подадената жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 435, ал. 2, т. 7, а разгледана по същество е основателна.

Производството по изпълнително дело № 20238490400155 по описа на ЧСИ А.П., № 849 е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.02.23г. по гр.д. № 53987/2020г. по описа на Софийски районен съд, 83 състав, за сумата от 1 200 лева, представляваща сторени съдебни разноски.

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско 1 възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява адвокатски хонорар в размер на 300 лева.

Дължимото възнаграждение следва да бъде определено при спазване на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС. В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. Установява се, че освен образуване на изпълнително дело други процесуални действия от взискателя чрез неговия пълномощник не са извършвани. Следователно уговореното и платено адвокатско се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото , както и с оглед минималните размери, определени в чл. 10 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. на ВАдвС . Поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК до сумата от 200 лева.

Отговорността за разноски в гражданския процес по своята правна същност е обективна, деликтна отговорност, като целта е да се санкционира страната, която неоснователно с поведението си е инициирала исково производство. Правопораждащият фактически състав включва неоснователно предизвикан правен спор, относно определено субективно материално право, направени разноски във връзка с образуваното производство и съдебно решение, което потвърждава твърденията на претендиращата разноски страна.

Съдът в настоящото производство действа като контролно-отменителна инстанция, като предмет на делото е законосъобразността на атакуваните изпълнителни действия, т.е. не се решава правен спор относно претендираното или отричаното субективно материално право.

Следователно нормата на чл. 81 ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. В този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС.

Предвид на изложеното, съдът:

РЕШИ:

О Т М Е Н Я по жалба, подадена от Р. Р. Ш., ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело № 20238490400155 по описа на по описа на ЧСИ А.П., № 849, Постановление от 27.03.2023 г., с с което е отказано да се редуцира адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство до предвидения минимален размер поради прекомерност, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА намалява определеното на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение, уговорено по Договор за правна защита и съдействие, сключен на 07.03.2023 г., между взискателите и адв. Й. до размера от 200 лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2