Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260163 от 19.10.2020, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 3609/2019
Вид
Решение № 260163
Подписан
19.10.2020
В сила
08.12.2020
Състав
НИКОЛИНКА НИКОЛОВА ПОПОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Пазарджик, 19.10.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание , проведено на седми октомври , през две хиляди и двадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА при секретаря Д.Буюклиева и в присъствието на прокурора………………… като разгледа докладваното от районен съдия Н.

Попова гражданско дело № 3609 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка с 422 ГПК и във връзка с чл. 415 ГПК.

В подадената искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“

ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, с пълномощник адвокат З.Й.Ц. – САК, със съдебен адрес:***, срещу П.В.П. ЕГН ********** *** се излагат обстоятелства, че в законоустановения срок и във връзка с разпореждане по ч.гр.д № 2163/ 2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, на основание чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс, предявяват настоящия иск за установяване на вземането си спрямо П.В.П. в размер на 2299,50 лв.

Твърди се, че между ответника П.В.П. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) били сключени : Договор за мобилни услуги № ********* / 22.12.2014 г. за предоставен мобилен телефон ***, Договор за мобилни услуги № ********* / 18.08.2016 г. за предоставен мобилен телефон *** и Договор за лизинг от 18.08.2016 г. , както и Допълнително споразумение № ********* / 24.12.2016 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 24.12.2016 г. за мобилен номер ***. Съгласно договорите за лизинг на клиента били предоставени молибни устройства : Samsung

Galaxy S7 Edge 32GB Black с обща лизингова цена 1255,57 лв. и APPLE iPhone SE 16 GB Gold с обща лизингова цена от 887,57 лв.

Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от П.В.П. мобилни номера и мобилни устройства на лизинг се прилагали следните условия:

- за мобилен номер *** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 22.12.2014 г. изменени с допълнително споразумение №

********* / 24.12.2016 г. ; За мобилен номер

*** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *********/ 18.08.2016 г., За мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32GB Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 18.08.2016 г., За мобилно устройство APPLE iPhone SE 16 GB Gold условията, договорени в Договор за лизинг от 24.12.2016 г.

Ответникът не бил изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. януари 2017 г. - м. май 2017 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента, както следва :

Фактура № ********** / 01.01.2017 г. била издадена за отчетния период 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 30,98 лв. с ДДС , лизингова вноска за мобилно устройство Samsung

Galaxy S7 Edge 32GB Black в размер на 54,59 лв. , за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 30,60 лв. , ползвани услуги 0,50 лв. , общо в размер на 37,32 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство APPLE iPhone SE 16 GB Gold в размер на 38,59 лв. с ДДС с обща стойност на фактурата от 161,48 лв. и след приспадане на надвнесено плащана от предходен период , претендирана сума в размер на 87,99 лв.

Фактура № **********/01.02.2017 г. била издадена за отчетния период 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса , ползвани услуги , такаса за спиране на номер – общо в размер на 33,40 лв. с ДДС , лизингова вноска за мобилно устройство Samsung Galaxy S7 Edge 32GB Black в размер на 54,59 лв. , за мобилен номер *** месечна абонаментна такса , ползвани услуги , такса за спиране на номер в размер на 33,37 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство APPLE iPhone SE 16 GB Gold в размер на 38,59 лв. с ДДС с обща стойност на фактурата от 159,95 лв.

Фактура № **********/01.03.2017 г. била издадена за отчетния период 01.02.2017 г. до 28.02.2017 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса в размер на 30,98 лв. с ДДС , лизингова вноска за мобилно устройство Samsung

Galaxy S7 Edge 32GB Black в размер на 54,59 лв. , за мобилен номер *** месечна абонаментна такса в размер на

30,98 лв., лизингова вноска за мобилно устройство APPLE iPhone SE 16 GB Gold в размер на 38,59 лв. с ДДС с обща стойност на фактурата от 155,15 лв.

Фактура № **********/01.04.2017 г. била издадена за отчетния период 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса в размер на 10,99 лв. с ДДС , лизингова вноска за мобилно устройство Samsung

Galaxy S7 Edge 32GB Black в размер на 54,59 лв. , за мобилен номер *** месечна абонаментна такса в размер на

10,99 лв., лизингова вноска за мобилно устройство APPLE iPhone SE 16 GB Gold в размер на 38,59 лв. с ДДС с обща стойност на фактурата от 71,20 лв.

Твърди се, че след предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Теленор България“ ЕАД и П.В.П. по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена фактура № **********/01.05.2017 г., която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на основание чл. 11 от договора за двата мобилни номера в общ размер от 1175,26 лв. , както и предсрочно изискуем остатък от лизинови вноски за двете мобилни устройства в общ размер от 1645,24 лв. Вземанията за неустойка в настоящото производство се претендират частично в размер на 77,49 лв. за мобилен номер *** и в размер на 102,48 лв. за мобилен номер ***.

Сочи се, че изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите била настъпвала петнадесет дни след издаването й. Във връзка с изложеното, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 2163/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик против длъжника - ответник П.В.П. с ЕГН ********** , както следва: Сума в размер на 2299,50 лв. представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно : Фактура № **********

/ 01.01.2017 г. , Фактура № **********/01.02.2017 г., Фактура

№ **********/01.03.2017 г., Фактура № **********/01.04.2017 г. и Фактура № **********/01.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Сочат се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски в двете производства.

В срока по чл. 131 от ГПК от адвокат Г.Г. ***- назначен от съда за особен представител на ответника П.В.П. е депозиран писмен отговор , в който се оспорва основателността на исковите претенции по основание и по размер. Оспорва се ответникът да бил получил мобилните услуги, така както се твърдяло в исковата молба и при посочените месечни абонаментни такси за мобилните телефонни номера *** и номер ***. В тази връзка се оспорва съдържанието на приложените фактури по делото за предоставени услуги и лизингови вноски относно размера на сумата за ползваните мобилни услуги - месечна абонаментна такса, лизингови вноски и неустойка. Твърди, че представените фактури нямали доказателствена сила, тъй като същите били съставени от ищеца, представлявали частен документ, не били подписани от ответника. По отношение на сумите за неустойка за номер *** в размер на 443,18 лева. която в настоящото производство се била претендирала частично в размер на 77,49 лева , и сумата за неустойка за номер *** в размер на 732.08 лева. която в настоящото производство се претендирала частично в размер на 102.48 лева, се считало, че претенциите били неоснователни и недоказани. Сочи се, че било видно от фактура № 72556108609/01.05.2017г. , че начислената неустойка била в размер на 1175.26 лева., като се твърди, че било налице несъответствие между начислената по фактура и претендирана в настоящото производство неустойка, не били представени надлежни доказателства за изискуемостта на така претендираната неустойка по основание и размер. От друга страна се посочва, че ответникът бил физическо лице, бил имал качеството на потребител по смисъла на §13. г.1 ог ДР на Закона за защита на потребителите, като съгласно чл. 143 от същия закон „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Твърди се, че представените с исковата молба договори били сключени при предварително определени условия от едната страна - доставчикът на далекосъобщителни мобилни услуги, че Договорите били бланкови и не били предмет на предварително договоряне между страните, респективно ответникът не бил имал възможност да влияе върху съдържанието им. Сочи се, че по арг. на чл.146, ал. 2 от ЗЗП /Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 година, относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана с чл.13а. т.9 от ДР на ЗЗП/, клаузата за неустойка била нищожна. Твърди се, че неустоечните клаузи били нищожни, защото създавали значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата, както и, че потребителят нямал право да прекрати съответния договор и до получи неустойка в негова полза. Твърди се, че самите клаузи не уреждали правила за изчисляване на неустойката според вида на неизпълнението и вида на задължението, а винаги потребителят бил дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на договора, което било създавало значително несъответствие в правата и задълженията на страните по договора, и на практика гарантирало на оператора печалба до края на срока на договора. Също така, се сочи, че в случая операторът бил претендирал и сумата за предоставени услуги, както и, че когато кредиторът предпочетял прякото изпълнение на задължение, той не можел да иска и договорената между страните компенсаторна неустойка за неизпълнение, нито прякото изпълнение, заедно с действителните си вреди от неизпълнението, защото по този начин би бил получил дължимото два пъти - като неизпълнение и като равностойност на неизпълнението - Решение № 159 от 22.02.2016 година на ВКС по т. д. №********* година, II т.о..

Сочи се, че сумата за неустойка следвало да бъде призната за недължима, в случай, че бъде признато, че ответникът дължи суми за предоставени услуги - пряко изпълнение на самото задължение. Твърди се, че доколкото не било уговорено друго, следвало било да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне на договора се подчинявало на общите правила на чл.87, ал.2 от ЗЗД, както и, че писмените договори подлежали на прекратяване с изявление в същата форма и, че в разглеждания случай по делото се твърдяло, но не се установявало операторът да бил отправял до абоната писмено предизвестие за прекратяване на процесните договори. По изложените съображения, особеният представител на ответника счита, че ищецът не се бил възползвал от правото си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не били възникнали съответните вземания и не били налице и твърдяната предсрочна изискуемост на вземанията, тъй като ответникът не бил уведомен за настъпила такава. Моли се съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:

От приложеното ч. гр. дело № 2163/ 2019 г. по описа на ПзРС се установява , че ищцовото дружество е подало заявление и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът П.В.П. ЕГН ********** *** да заплати на кредитора “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”