Решение № 10399 от 29.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 35857/2024
- Вид
- Решение № 10399
- Подписан
- 29.05.2026
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.95, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, т. 3 · Закон за правната помощ
- чл. 12, ал.1, т.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 13 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 14, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 14, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.15, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал.1, т.10 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 10399 гр. София, 29.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110135857 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р. А. М. срещу етажните собственици в етажна собственост на адрес: гр. София, ж.к. „ с която е предявен иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение на общо събрание на посочената етажна собственост, провело се на 15.05.2024 г. за ремонт на сградата.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на проведено на 15.05.2024 г. общо събрание на етажната собственост, находяща се на адрес гр. София, ж.к., са приети решения да се събират от всеки етажен собственик вноски за извършване на ремонт в сградата и за заплащане на вноски към етажната собственост за поддържане на сградата. Сочи, че за решенията на проведеното общо събрание не е воден протокол, като домоуправителя е посочил, че след събранието ще запише приетите решения, но след събранието не е връчил протокол от общото събрание, а също така при провеждане на общото събрание е липсвал изискуемия по закон кворум, а също така Р е представлявала 4 обекта без съответните пълномощни. Въз основа на посоченото моли съдът да отмени решението на Общото събрание на ЕС от 15.05.2024 г. и да задължи етажната собственост да връчи копие на взетите решения на всички заинтересовани лица, в това число и на ищеца.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответната страна депозира отговор на искова молба, с който оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че общото събрание е свикано съгласно изискванията на 1 чл. 12, ал.1, т.1 от ЗУЕС, като за него е отправена покана за свикване, в това число и на ищцата. Посочва, че ищцата разполага с тази покана и не я оспорва. Твърди, че заседанието на Общото събрание е започнало с един час по-късно, съгласно регламентираното в чл.15, ал. 2 от ЗУЕС и в този случай, събранието има кворум и се счита за законно. Посочва, че на Общото събрание е представена Оферта за строителни дейности от 09.05.2024 г. с подробно описание на необходимите за ремонта строителни работи с обща цена в размер на 9000 лв. Дължимите вноски за извършване на ремонта в общите части на Етажната собственост са определени съобразно представената оферта и притежаваните от собствениците, припадащи се идеални части към съответните видове апартаменти в Етажната собственост, като за тристаен апартамент е определена вноска в размер на 400 лв., за двустаен - 300 лв. и за гарсониера - 200 лв. Твърди, че протоколът е съставен след провеждане на общото събрание и етажните собственици са запознати с решенията на Общото събрание чрез съобщения от 24.05.2024 г. и съобщение за дължими вноски. Твърди, че ремонтът, за който са събирани вноски на общото събрание е извършен през м. юли 2024 г. Посочва, че ищцата е присъствала на общото събрание и след това е уведомена за дължимите суми и взетите решения на него. Посочва, че ищцата е образувала по предявени искови молби гр. дело № 76 536/2017 г., 167 с-в СРС и гр. дело № 64 350/2019, 143 с-в CPC, за отмяна на решения на предходни общи събрания на етажна собственост. Посочва, че ищцата редовно не заплаща дължимите суми за управление, поддръжка и ремонт на общи части в етажната собственост.
Поради посоченото моли съдът да отхвърли предявения от ищцата иск по чл.
40 ЗУЕС като неоснователен.
Заедно с отговора на исковата молба (именуван от ответника „становище“) е предявен насрещен иск от първоначалния ответник срещу първоначалния ищец за осъждане на Р. М. да заплати на етажните собственици в процесната етажна собственост сумата от 200 лв., представляваща дължими разноски за ремонт, за която е взето решение на 15.05.2024 г., оспорено с първоначалната искова молба. Претендира разноски за заплатената държавна такса.
В срока по чл. 131 ГПК ищцата по първоначалния иск е подала отговор на предявения насрещен иск, който се оспорва изцяло като неоснователен по подробно изложени в отговора съображения. Излагат се доводи относно незаконосъобразността на атакуваното решение от 15.05.2024 г. на общото събрание на етажната собственост, както и съображения за връзка с правото на ищцата да бъде освободена от заплащане на дължимите вноски, за което същата е представила официален документ, издаден от общинска служба, удостоверяващ, че е социално слабо лице с право на помощ.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
По първоначалния иск.
Предявен е от Р. А. М. конститутивен иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на 2 решение на ОС на ЕС с адрес: гр. София, ж.к. от 15.05.2024 г.
Искът по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение на общо събрание на етажна собственост е конститутивен, тъй като с него се упражнява потестативното право на всеки легитимиран собственик на самостоятелен обект в етажна собственост да поиска отмяна на решението на общото събрание на етажната собственост при неспазване на установените процедурни правила по ЗУЕС или противоречие на решението на общото събрание на етажната собственост с императивна норма. В доказателствена тежест на ищеца по него е да установи по делото пълно и главно, че е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост, че е спазен преклузивният срок за оспорване на взетите решения на проведеното Общо събрание, че решението, чиято отмяна се иска, е било прието, както и възраженията срещу решението на общото събрание, което обжалва – липса на кворум, нередовно представителство на етажни собственици, липса на воден протокол за проведено общо събрание на етажна собственост.
В тежест на ответника е да докаже по делото следните обстоятелства: вземането на посоченото в исковата молба решение на Общото събрание на етажната собственост, при необходимия кворум за провеждане на общо събрание и мнозинство за вземане на решението, редовно изготвяне на протокол и уведомяване на етажните собственици за изготвения протокол, както и съответствието на съдържанието на решението с императивните разпоредби на ЗС и ЗУЕС.
С доклада по делото, съдът на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е обявил за безспорни и поради това ненуждаещи се доказване следните обстоятелства:
1/ през процесния период Р. А. М. е собственик на ап. 36 в етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. Връбница, бл.518, вх.Б, 2/ че на 15.05.2024 г. е прието решение на общото събрание на етажната собственост, с което са определени такси за извършване на ремонт в размер на 200 лв.; 3 / Николай Георгиев Петров е изпълняващ длъжността домоуправител на етажна собственост.
Доколкото по делото е безспорно, че ищцата е собственик на самостоятелен недвижим имот – ап. 36 в процесната етажна собственост, същата е легитимиран да предяви иска по чл. 40 ЗУЕС. По делото не са представени доказателства за обявяване на решението на общото събрание на етажната собственост по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, поради което съдът споделя трайната съдебна практика на ВКС, изразена в Определение № 213 от 10.05.2013 г. по гр. д. № 2739/2013 г. на ВКС, І г.о. и Определение 462 от 24.09.2012 г. по ч.гр. д. № 373/2012 г. на ВКС, І г.о., съгласно която при липса на доказателства за редовно уведомяване за решението на общото събрание преклузивния 30-дневен срок за оспорването му чрез предявяване на иск по чл. 40 ЗУЕС започва от момента на узнаване, че такъв е изготвен, тъй като от този момент всеки етажен собственик може да поиска копие от него. В процесния случай в исковата молба са наведени твърдения, че управителя на етажната собственост е отказал да предостави на ищцата копие от протокола за общото събрание, а искът е предявен в 30-дневен срок от датата на провеждане на общото събрание, на което е прието оспореното в настоящото дело решение, поради което следва да се приеме, че искът е предявен в 3 законоустановения 30-дневен срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
При преценката законосъобразно ли е взетото решение, съдът е обвързан от наведените от ищеца в искова молба основания за допуснати нарушения. Във всички случаи тези нарушения следва да са конкретно посочени и именно те определят спорния предмет. В този смисъл Решение № 37/20.04.2016 г. по гр.д. № 4432/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.
По делото не се оспорва, а и от представената като доказателство по делото покана за общо събрание на етажна собственост с посочена дата 05.05.2024 г., с която етажните собственици са уведомени за насрочено на 15.05.2024 г. общо събрание на етажната собственост, се установява, че общото събрание е редовно свикано с покана по реда на чл. 13 ЗУЕС в срок поне 7 дни преди датата на провеждане на общото събрание, като в поканата за провеждане на общото събрание е посочен и дневния ред.
От представения като писмено доказателство по делото Протокол от общо събрание на етажна собственост от 15.05.2024 г. се установява, че за посоченото общо събрание на етажната собственост е воден протокол, поради което оплакването на ищцата, че решението е взето в устна форма и не е воден протокол, е неоснователно. От съдържанието на протокола на проведеното на 15.05.2024 г. общо събрание се установява, че на събранието с единодушие е избран протоколист и с единодушие от присъстващите е прието решение за приемане на оферта за ремонтни дейности в размер на 9000 лв., като разходите за ремонт следва да се разпределят по следния начин: за тристаен апартамент – 400 лв., за двустаен апартамент – 300 лв. и за гарсониера – 200 лв., като изпълняващия длъжността домоуправител на етажната собственост е задължен да информира етажните собственици за задълженията им, а касиера се задължава да събере вноските за извършване на ремонтни дейности. В протокола е посочено, че поради липса на кворум събранието се е провело 1 час по-късно и кворумът е определен съобразно принципа на спадащия кворум, установен в чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, съгласно която разпоредба в случай, че на посочения в поканата час на провеждане на общото събрание няма кворум, същото се отлага с 1 час след това и е редовно, ако присъстват на него поне 26% от идеалните части от общите части. Видно от приложения списък на собствениците и пълномощниците на общото събрание са присъствали 8 етажни собственици, като е отбелязано, че ищцата Р. М. е присъствала на общото събрание, но не е положен подпис в списъка на собствениците от нейно име, а Р е гласувала както в лично качество – като собственик на ап. 31, така и като пълномощник на собственика на ап. 33 и ап. 34 К, като по делото е приложено и писмено пълномощно за представителство при общото събрание на етажната собственост от К за упълномощаване на Р да гласува от негово име на посоченото общо събрание на етажната собственост. Доколкото в случая един етажен собственик упълномощава друг етажен собственик, съгласно чл. 14, ал. 1 ЗУЕС пълномощното е в изискуемата обикновена писмена форма и е редовно, а Р е упълномощена да представлява само един етажен собственик, предвид което е спазена и императивната разпоредба на чл. 14, ал. 4 ЗУЕС. В списъка срещу номера на обекта са посочени процентът идеални части от общите части на сградата, които притежава собственикът на 4 самостоятелен обект. При изчисляване на сбора от идеалните части на присъствалите на общото събрание собственици, в това число и вписаната Р.
М. (която обаче не се е подписала в списъка), се установява, че са присъствали собственици на 22,15% идеални части от общите части в етажната собственост при минимален кворум от 26% идеални части от общите части. Поради това оплакването на ищцата, че събранието е приело оспорваното решение при липса на изискуемия по закон кворум е основателно. Липсата на минимален кворум на общото събрание влече след себе си незаконосъобразност на атакуваното от ищеца и обективирано в протокола решение.
Въз основа на горепосоченото, съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите наведени от ищеца доводи за незаконосъобразност на процесното решение на общото събрание на етажната собственост. В този смисъл искът по чл. 40 ЗУЕС е основателен и решението на общото събрание на етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. от 15.05.2024 г. следва да бъде отменено като незаконосъобразно.