Решение № 159 от 07.04.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Русе, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско дело № 20254500500127 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 9 от 4.01.2025г. по гражданско дело № 3523 по описа за 2024г. признава за установено на осн. чл. 422 от ГПК съществуването на вземането на ищеца „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК 175302519, със седалище гр. София, представлявано от Изп. Директор А.Д.С., чрез адв. Н. В., АК София, от ответника В. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ****************, на следните суми: 1/ сумата 393,28 лв. – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за 9 броя неплатени вноски от заетата сума 500 лв. за периода от 08.05.2021 г. до 08.01.2022 г. по Договор за потребителски кредит от 08.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 25.04.2024 г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 65,07 лв. за 9 броя неплатени вноски от договорна лихва за периода от 08.05.2021 г. до 08.01.2022 г. по Договор за потребителски кредит от 08.01.2021 г., представляваща вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от 1

ЗЗД, за които вземания е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2296/2024 г. по описа на РРС до окончателното изплащане на вземането. Със същото решение районният съд осъжда

В. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, **************** да заплати на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК на „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК 175302519, със седалище гр. София, представлявано от Изп. Директор А.Д.С. направени разноски, от които по настоящото производство 480 лв. за адвокатско възнаграждение, 300 лв. платен депозит за вещо лице, 75 лв. държавна такса и по заповедното производство 480 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.

Производството пред Русенски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от В. Г. А., подадена чрез процесуалния й представител адв. Д.М. от АК Пловдив, против Решение № 9/04.01.2025г., постановено по гр.д. № 3523/2024г. по описа на РС - Русе, VІІ-ми гр.с., с което е уважен предявеният против нея иск за установяване на вземания за издадена заповед за изпълнение за сумата от 393,28 лв. - главница и 65,07 лв. - лихва. Излагат се подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново, с което претенцията над сумата от 340 лв. до уважената претенция да се отхвърли.

По реда и в срока на чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „София Комерс Кредит Груп“ АД – София, представлявано от изп.директор А.Д.С., подаден чрез процесуалния представител адв. Н.П. от АК - София, в който се взема становище за нейната неоснователност. Счита се обжалваното решение за правилно и се иска същото да се потвърди. Претендират се разноски за производството и се прилага списък по чл.80 ГПК.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Предмет на делото е иск от „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК 2

175302519, със седалище гр. София, представлявано от Изп. Директор А.Д.С., чрез адв. Н. В.-П., АК София, срещу В. Г. А., ЕГН **********, от гр. Русе, с правно основание чл.422 ГПК за съществуването на следните вземания: 1/ за сумата 393,28 лв. – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за 9 броя неплатени вноски от заетата сума 500 лв. за периода от 08.05.2021 г. до 08.01.2022 г. /съгласно погасителен план/ по Договор за потребителски кредит от 08.01.2021 г. 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 65,07 лв. за 9 броя неплатени вноски от договорна лихва за периода от 08.05.2021 г. до 08.01.2022 г. /съгласно погасителен план/ по Договор за потребителски кредит от 08.01.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 25.04.2024 г. до окончателното изплащане.

Представен е договор за потребителски кредит, сключен на 8.01.2021г., по силата на който „София Комерс Кредит Груп“ АД ЕИК 175302519 предоставя потребителски кредит на В. Г. А. ЕГН ********** в размер на 500 лв. за срок от 12 месеца при фиксирана годишна лихва 41,16 и годишен процент на разходите 49,89%. Общата сума за погасяване е в размер на 618,36 лв. на 12 вноски по 51,53 лв. на всяко осмо число от месеца. В §6 от договора е предвидено в случай, че независимо от изразеното от потребителя преди отпускане на кредита съгласие за предоставяне на обезпечение, потребителят не представи в срок някое от обезпеченията по §4 от Договора и не упражни правото си на отказ от договора, страните приемат, че за кредитора настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани с предприемане от кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск, и затова страните се съгласяват, че потребителят заплаща на кредитора обезщетителна неустойка (такса) в размер на 350.28 лева, платима на 12 равни части в размер на 29.19 лева, на падежите по §3 по-горе заедно със съответната погасителна вноска, както о6щият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по договора нараства до размер на 80.72 лева.

Съдебно-счетоводната експертиза по делото установява, че В. Г. А. е заплатила на кредитора 160,00 лв., с които погасени: главница -106,72 лв. и лихва - 53,28 лв.

Русенският районен съд е уважил иска така, както е предявен, като не е приел за основателни възраженията на ответника. Посочил е, че по делото не 3 се установява неспазване на действителния размер на ГПР 49,89 %, както и размерът да е в противоречие с добрите нрави. Няма нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, няма удържани вноски за обезпечение.

Окръжният съд намира този извод за неправилен.

Действително ищецът не претендира по делото неустойката по § 6 от договора, но тя съществува в договора. Неустойката в размер на 359,28 лв. представлява 70% от размера на главницата. По правната си природа неустойката представлява предварително определено по размер обезщетение в случай на неизпълнение на договор. Когато страните по договор действат добросъвестно, те сключват договор с намерение да го изпълняват точно.

Евентуално неизпълнение на договора обикновено настъпва по-късно. В случая кредиторът в самото начало още при сключване на договора обявява длъжника за неизправен и начислява неустойка, което означава, че тя не изпълнява типичната си функция. Неустойката в случая представлява предварително определен разход по кредита, който е включен в погасителния план. В същото време този разход не е включен в размера на годишния процент на разходите. Всички дължими плащания, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. В Решение на ЕС Х състав от 13 март 2025 година по дело C‑337/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд, точки 100 и 101 се приема, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер (също решение от 21 март 2024 г., Профи Кредит България Допълнителни услуги към договор за кредит), C‑714/22, EU:C:2024:263, т. 55). Член 10, параграф 2, буква ж) и член 4

23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Посоченият в договора размер на годишния процент на разходите 49,89% е почти максимално допустимия съобразно чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит - годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. А съгласно следващата ал. 5 на чл. 19, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, се считат за нищожни. Ако в размера на ГПР по договора беше включен размера на неустойката, то би се надхвърлил законния максимум и клаузата става нищожна. Договорът за потребителски кредит обаче не може да се прилага без тази клауза. Годишният процент на разходите е задължителен елемент на договора за потребителски кредит. Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин – чл.

11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Последицата е посочена в чл. 23: когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. ЕС приема тази санкция за пропорционална и възпираща и националният съд следва да я прилага.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 9 от 4.01.2025г. по гражданско дело № 3523 по описа за 5

2024г. на Русенски районен съд в ЧАСТТА, с която признава за установено на осн. чл. 422 от ГПК съществуването на вземането на ищеца „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК 175302519, със седалище гр. София, представлявано от изп. Директор А.Д.С., чрез адв. Н. В. П., АК София, от ответника В. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ****************, на сумата над 340 лв. до предявения размер 393,28 лв. – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за 9 броя неплатени вноски от заетата сума 500 лв. за периода от 08.05.2021 г. до 08.01.2022 г. по Договор за потребителски кредит от 08.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 25.04.2024 г. до окончателното изплащане и изцяло сумата от 65,07 лв. за 9 броя неплатени вноски от договорна лихва за периода от 08.05.2021 г. до 08.01.2022 г. по Договор за потребителски кредит от 08.01.2021 г., представляваща вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за които вземания е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2296/2024 г. по описа на РРС до окончателното изплащане на вземането, както и в ЧАСТТА за разноските, с която В. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, **************** е осъдена да заплати на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК на „София Комерс Кредит Груп” АД, ЕИК 175302519, със седалище гр. София, представлявано от изп. Директор А.Д.С. за сумата над 356 лв. до 480 лв. адвокатско възнаграждение, над 225 лв. до 300 лв. платен депозит за вещо лице, и над 56 лв. 75 лв. държавна такса в исковото производство и по заповедното производство над 356лв. до 480 лв. адвокатско възнаграждение и над 19 лв. 25 лв. държавна такса и вместо това ПОСТАНОВЯВА: