Решение № 379 от 01.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20231000501088 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.258 - ЧЛ.273 ОТ ГПК.

С РЕШЕНИЕ № 260002 от 27.01.2023 г., постановено по т. д. № 47/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, ТО, I състав, е признато за установено, по иска предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”, ул. „Света София” № 5, против Д.

Я. В., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***” №**, съществуването на вземане в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с ЕИК 000694959, в размер от 34 549,57 лв., от които: 31 917,97 лева - главница по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.03.2008 г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение №1 от 19.02.2010 г. и Допълнително споразумение №2 от 27.06.2017 г., ведно със законната лихва от 07.10.2020 г. до изплащане на вземането; 2 526,36 лева - договорна лихва за периода от 28.03.2020 г. до 16.09.2020 г.; 26,59 лева (двадесет и шест лева и петдесет и девет стотинки) - мораторна лихва (обезщетение за забава върху просрочените плащания) за периода от 15.05.2020 г. до 16.09.2020 г.; 78,65 лева (седемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки) - мораторна лихва /обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница (за периода от 17.09.2020 г. до 06.10.2020 г.), за които суми е издадена Заповед № 428 за незабавно 1 изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.10.2020 г., постановена по ч. гр. д. № 20201860100408 по описа за 2020 г. на Районен съд гр. Пирдоп. Решението е постановено при участието на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със съдебен адрес: град София, кв.

„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 6, сграда „Матрикс Тауър“, етаж 4-6, като трето лице - помагач на страната на ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД. Ответникът Д. Я. В., с ЕГН**********, е осъден, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК000694959, сумата 841 лв., разноски по ч. гр. д. № 20201860100408 по описа за 2020 г. на Районен съд гр.

Пирдоп и сумата 1 291 лв., разноски в производството по т. д. № 47/2021 г. по описа на СОС.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба вх. № 260268/22.02.2023 г. от ответника Д. Я. В., ЕГН **********, чрез адв. С. Н. - АК Варна, с личен № **********, със дъдебен адрес: г р. Варна 9004, ул. „Ангел Кънчев" № 19 , ет.1 , ап.1.

В жалбата се излагат съображения, че решението е нищожно, неправилно, незаконосъобразно, необосновано и очевидно неправилно, поради необсъждане на всички възражения и доводи, изложени в отговора на исковата молба, включително и по съществото на спора и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Решението е нищожно като постановено от незаконен съдебен състав.

Съдия Р. Й. не е определен в съответствие с принципа на случаен подбор, поради което е налице незаконен състав. Видно от протокола за случайно разпределение, делото е разпределено на съдия Л. Р., а решението е постановено от съдия Р. Й. за когото липсва протокол за случайно разпределение. По аргумент от чл.22, ал.1, т.6 ГПК съмнението в непредубедеността и безпристрастността на съдебния състав, в т.ч. и на неговата законност, съставлява основание за отвод на съдията, но видно от материалите по ел.дело няма никакъв документ за основанията поради което съдия Л. Р. отсъства от последното съдебното заседание на 20.01.2023 г., както и за принципите и основанията по които е назначен на нейно място съдия Р. Й., което е в пълно противоречие на принципа по чл. 9 ЗСВ и не може да гарантира безпристрастност, независимост и обективност на правораздаването.

На второ място, липсва произнасяне по направеното възражение за разглеждане на делото по общия ред. Още с ОИМ е било направено възражение по чл. 369, зл.1 ГПК, тъй като на основание чл. 113 ГПК искът е срещу потребител и следва делото да се разгледа по общия ред. Липсата на произнасяне п о възражението е лишило ответника от възможността за обжалването му по чл. 369, ал.2, съобразно Определение №260372/03.09.2021 г., като по този начин производството пред първа инстанция е било проведено по реда за търговски спорове в нарушение правата на потребителя.

Неправилно е прието, че е неоснователно възражението за неравноправност на чл. 5, ал. 3, тъй като банката не е изменяла едностранно лихвения процент - нищожност на чл. 5, ал. 3 от договора.

Твърди се и нищожност на чл. 7, ал. 3 от договора. Клаузите на чл. 5, ал.

2

3 и чл. 7, ал. 3 от договора между страните, в които са предвидени едностранни изменения от страна на кредитодателя на лихвите по договора, особено чрез тяхното увеличаване при неясни и неконкретизирани „основателни причини“ се явяват изцяло неравноправни, тъй като нарушават изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и ответника и следователно са нищожни на основание чл. 143, т. 10 от ЗЗП.

Ответникът счита за нищожен и чл. 15, ал. 3 от договора. Правото на банката едностранно да променя размера на таксата за предсрочно погасяване е неравноправна.

Договор за кредит от 19.03.2008 г. не отговаря на изискванията на чл.430 от ТЗ, поради непостигане на валидно съгласие относно цената и падежа на паричните задължения (възнаградителна лихва и месечни погасителни вноски) по кредита. Процесният договор за кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 - противоречие с императивните норми на закона вьв връзка с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.58, ал.2 и чл59 от ЗКИ, на основание чл.26, ал.1, предл.3 - противоречие с добрите нрави, а така също на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД (липса на съгласие) и чл.26, ал.2 предп.4 от ЗЗД (липса на основание). Не е уговорен видът и падежът на месечните погасителни вноски по кредита - на коя дата се дължат, каква част от погасителната вноска служи за погасяване на главницата и на текущо начислената възнаградителна лихва по кредита. Към датата на сключване на договора 19.03.2008 г. липсва информация относно месечните погасителни вноски по кредита, като не е подписван погасителен план по кредита, което води до невъзможност да се установи размер на месечните погасителни вноски в частта за главница и възнаградителна лихва, липсва на методология за изчисление и за изменение лихвения процент по кредита, неустановен падеж на месечните погасителни вноски по кредита.

Направено е възражение за нищожност на процесния договор за кредит на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД - противоречие с императивните норми на закона, а именно противоречие с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.58, ал.2 и чл.59 от ЗКИ, а така също на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД (липса на съгласие) и чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД (липса на основание поради непосочване целта на договора), както и предявеното при условията на евентуалност възражение за нищожност на отделни разпореди от процесния договор за кредит на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - поради противоречие със закона във връзка с чл.58, ал.2 от ЗПК, поради неравноправност на основание чл.146 вр.чл.143 от ЗЗП, и на основание чл.26, ал.1, пр.3 - поради противоречие с добрите нрави. Претендира се, че процесните искове са заявени на нищожно договорно основание, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Тъй като банката не представя по делото подписан между страните погасителен план, то от една страна е налице съществена празнота в договорното правоотношение, доколкото страните са пропуснали да уговорят съществени условия по кредита в писмена форма за валидност (на основание чл.430 от ТЗ), поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради непредставяне на убедителни писмени доказателства относно размера на дълга.

Твърди се в жалбата, че следва да бъдат обявени изцяло за недействителни Допълнително Споразумение №1 и 2 към Договора.

3

Поддържа се във въззивната жалба, че СОС не се е произнесъл по част от основанията относно предсрочната изискуемост, като за друга част се е произнесъл неправилно. От прегледа на „уведомително писмо - покана” е видно, че липсва удостоверяване от ЧСИ /липсва и подпис/ за извършените от връчителя П. В. действия по връчването. Буди съмнение и изпълнението на подписа на бащата на Д. В.. Оспорва се надлежно връчване на уведомление покана и в този смисъл настъпването на предсрочна изискуемост.

Оспорва дължимата главница в цялост. В исковата молба не се излагат твърдения, нито в писмените доказателства се съдържат такива, от които да е видно и които да доказват изискуемостта на процесната сума в заявения размер.

Твърди се, че са допуснати нарушения на съдпроизводствените правила във връзка с доклада, който е непълен, неясен и неточен, като са налице непълноти и грешки в дадените указания и разпределението на доказателствената тежест.

Поради това се иска решението да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК

000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”, ул. „Света София” № 5, чрез юрк. В. Й., с който се оспорва същата изцяло. Излагат се съображения, че първоинстанционното съдебно решение е съобразено с установените фактически обстоятелства и изложеното като правна аргументация от страните. Решението е постановено при спазване на материалния закон и не са допуснати процесуални нарушения при разглеждането на делото, въз основа на които да бъде възпрепятствано правилното решаване на спора.

Неоснователни са и направените възражение за неравноправни клаузи в договора за кредит. Към момента на сключването на договора за ипотечен кредит е действал Закона за потребителския кредит (отм.), който съгласно чл.З ал.З т.5 изключва приложението му за кредити, чийто размер е на стойност, по-малка от 400 лв. или на стойност над 40 000 лв. Процесният кредит в размер на 45 000 лв. И не попада в регулацията на ЗПК (отм.).

Неоснователно е възражението на ответника, че с чл.5 ал. 3 банката може да се променя едностранно от банката размера на лихвения процент, тъй като ищецът в срока на договора не е изменял едностранно лихвения процент.

Лихвеният процент а променен със съгласието на страните с Допълнително споразумение № 2.

Твърди се, че р азмерът на месечната аиюитетни вноски се определя съобразно уговореното в чл. 12 от Договора, като ясно е посочен падеж на месечните вноски, размерът им, а в чл. 13 - и крайният срок за издължаване.

Моли съда да отхвърли като неоснователна въззивната жалба и да потвърди изцяло Решение № 260002 о т 27.01.2023г. по т. д. № 47/2021 г. по описа СОС, TO, IV състав. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 37 Закон за правната помощ, във вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ.

4

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото-лице помагач „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със съдебен адрес: град София, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 6, сграда „Матрикс Тауър“, етаж 4-6, чрез юрк. Й. К., с който я оспорва. Излага съображения, че съдебното решение е допустимо и правилно, тъй като е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Моли съда да отхвърли като неоснователна въззивната жалба и да потвърди изцяло решението.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СОС е сезиран от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959 с иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД против Д. Я. В., ЕГН **********, за установяване съществуването на вземане в общ размер от 34 549,57 лв., от които: 31 917,97 лева - главница по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 19.03.2008 г., допълнен и изменен с Допълнително споразумение № 1 от 19.02.2010 г. и Допълнително споразумение № 2 от 27.06.2017 г., ведно със законната лихва от 07.10.2020 г. до изплащане на вземането; 2 526,36 лева договорна лихва за периода от 28.03.2020 г. до 16.09.2020 г.; 26,59 лева мораторна лихва (обезщетение за забава върху просрочените плащания) за периода от 15.05.2020 г. до 16.09.2020 г.; 78,65 лева - мораторна лихва (обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница) за периода от 17.09.2020 г. до 06.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед № 428 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 14.10.2020 г., постановена по ч. гр. д. № 20201860100408 по описа за 2020 г. на Районен съд - Пирдоп. Претендират се разноски - 691 лева държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.