Решение № 19 от 30.01.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Ловеч, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20224310200265 по описа за 2022 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 2852240 на ОД на МВР Ловеч е наложено на Д.З.Т. от с.Р., община З., област В.Т., в качеството на законен представител на „А.” ЕООД, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволна от електронния фиш останала жалбоподателката Т., която чрез адвокат А.Ч. го е обжалвала, като необоснован и незаконосъобразен. В жалбата са наведени възражения за допуснати редица процесуални нарушения при издаването на процесния ЕФ.

Изтъква, че нарушението е заснето в отсъствието на контролен орган и нарушител и в тази връзка се позовава на ТР № 1/2014 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОС на ВАС. Сочи, че липсват данни къде е било разположено АТСС и снимка на разположението му, няма отразени географски координати. Твърди, че в ЕФ не е описано точно мястото на извършване на нарушението и не му е представен снимков материал заснет от АТСС. Позовава се на изтекла погасителна давност по чл.82 от ЗАНН и на такава по НК. Развити са подробни съображения във връзка с така наведените възражения.

Моли електронния фиш да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден.

В съдебното заседание, редовно призована, жалбоподателката Т. не се явява. Не се явява и процесуалният представител адвокат Ч.. Последният е представил молба, в която заявява, че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. Посочил е, че поддържа жалбата с наведените в нея доводи и пледира за отмяна на обжалвания ЕФ. Претендира на 1 жалбоподателката да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В съпроводителното писмо, с което са изпратили на съда административнонаказателната преписка /л.3/ са направили на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН възражение за прекомерност в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират от жалбоподателя разноски по делото.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 20.06.2019 г., в 12:01:20 часа, на първокласен път І-4, при км 34+000, в землището на с.Микре, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в посока гр.София със скорост от 94 км/ч МПС. Видно от схемата за организацията на движението /л.33/, в този пътен участък имало въведено със знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/час.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/0020137 /л.12/ установили, че засечената в 12:01:20 часа на 20.06.2019 г. скорост от 94 км/час била от товарен автомобил „Киа Венга” с рег.№ ВТ 1281 КА.

След справка в централната база данни на КАТ /л.17/, било установено, че собственик на автомобила е „А.” ЕООД – с.Р., община З..

Въз основа на така констатираното нарушение, на 02.07.2019 г. /справка на л.13 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 2852240 /л.11/ срещу Д.З.Т. от с.Р., област В.Т., в качеството на законен представител на дружеството собственик на автомобила. В него наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, в размер на 300 лева.

Видно от приложената по делото разписка /л.16/, електронният фиш е бил връчен лично на Д. Т. на 09.03.2022 година.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателката Т. да е представила писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

2

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на Д. Т. (09.03.2022 г.) и когато жалбата е била изпратена до наказващият орган – 22.03.2022 г. (пощенско клеймо на л.8 от делото), то същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно Д. Т. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Във връзка с това съдът приема за неоснователни наведените в жалбата възражения касаещи липсата на издател на фиша, на датата на издаването му, както и доводите, че ЕФ следва да съдържа всички реквизити на наказателно постановление, съгласно разпоредбите на ЗАНН.

На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност датата на издаване на ЕФ винаги може да бъде установена със съответните доказателствени средства и видно от представената разпечатка от информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден на 02.07.2019 г. /л.13/. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В тази връзка, макар и да не е наведено подобно възражение, то следва да се посочи и че не е нарушение и обстоятелството, че във фиша не е посочено пред кого може да се обжалва. Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна преписка.

На следващо място - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява 3 едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателката относно липсата на дата на издаване на електронния фиш, на трите имена и длъжността на лицето издало фиша, както и че следва да съдържа всички реквизити на наказателно постановление, съгласно разпоредбите на ЗАНН са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение за неприложимост на процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС и доводите в този смисъл, както и позоваването на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има предвид, че тълкувателното решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на „Автоматизирани технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайния му извод, загуби своето значение. Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на ЕФ, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен фиш се съставя АУАН и се издава наказателно постановление.

Поради тези съображения настоящият състав не споделя възражението на жалбоподателката, че административнонаказателната отговорност е следвало да бъде 4 реализирана със съставянето на АУАН и съответно с издаване на наказателно постановление по реда на ЗАНН, а не с издаването на електронен фиш по реда на чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП.

С разпоредбите на чл.189, ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална процедура, която се основава на автоматизирани технически средства и системи и се елиминира субективния елемент при установяване на нарушенията. Освен гореизложените аргументи, прецизното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява действието по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на нарушението. И систематическото тълкуване на тази разпоредба подкрепя такъв извод.