Решение № 343 от 20.09.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Пловдив , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николинка Г. Цветкова

Светлана Анг. Станева

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20215300501955 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на страните против решение № 261406 от 25.11.2010 г. по гр.д. № 2481/2019 г. по описа на РС Пловдив.

С обжалваното решение са отхвърлени иск за увеличаване на издръжка, постановена с решение № 3923 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 11300/2009г по описа на РС-Пловдив, предявен от ЕЛ. Г. Х., като майка и законен представител на Е.Р. Б. против Р.Е. Б., както и иск за намаляване на издръжката, постановена с посоченото по-горе решение, предявен от Р.Е. Б. срещу ЕЛ. Г. Х., като майка и законен представител на Е.Р. Б.. Осъден е Р.Е. Б. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЕЛ. Г. Х., като майка и законен представител на Е.Р. Б. сумата от 400 лв., разноски, сторени в производството по делото, както и ЕЛ. Г. Х., като майка и законен представител на Е.Р. Б., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Р.Е.

Б., сумата от 400 лв., разноски, сторени в производството по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ЕЛ. Г. Х., като майка и законен представител на Е.Р. Б., чрез адв. М. Б. – П., АК Пловдив, против така постановеното Решение по гр.дело № 2481/2019 г. на РС Пловдив, в частта, с която е отхвърлен иска за увеличение на издръжката.

Счита, че неправилно съдът е определил, че сумата от 700 лв. е достатъчна за издръжката на 1 дете на 10 г., като не са отчетени нуждите на детето от обучение в определени области на науката, с оглед нейната среда, както и промените, наложени от онлайн обучението, за което са необходими устройства и помощ на специалисти, при положение, че работата на майката не позволява да се извършва едновременно с обучението на детето от дома. Счита неправилно разпределени и сумите, дължими от родителите, необходими за издръжката на детето, като е прието, че майката следва да поема 57% от необходимите средства, въпреки, че полага и непосредствените грижи за обучение и възпитание на детето. Моли да бъде отменено постановеното решение на ПРС в частта, в която е отхвърлен искът за увеличаване на издръжката, дължима от Р. ЕН. Б. на дъщеря му Е.Б., като се постанови ново, с което се измени, на осн. чл. 150 от СК, размерът на присъдената с решение № 3923 от 23.12.2010г по гр.д. № 11300/2009г по описа на РС-Пловдив издръжка в полза на детето, от 400 на 800 лв., считано от подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването и. Моли да и бъдат присъдени съдебно-деловодните разноски за двете инстанции.

Постъпил е писмен отговор на така подадената въззивна жалба от Р.Е. Б., чрез пълномощник адв. Т., в която счита изложените в жалбата твърдения за несъстоятелни и противоречащи на събрания по делото доказателствен материал, а решението в тази му част за правилно и законосъобразно, като излага подробни мотиви в този смисъл. Счита, че правилно е определен размерът на необходимите средства за издръжка на детето, като нужди на детето, водещи до необходимост от заплащане на издръжка в по-висок размер са останали недоказани в производството. Доказано счита намаляване на доходите си от постановяване на първоначалното решение за определяне на размера на дължимата издръжка, както и доказване на доходи на майката. Моли решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е.Х. иск за увеличаване на дължимата за Е.Б. издръжка да бъде потвърлено. Моли за присъждане на сторените в производството разноски.

Постъпила е и въззивна жалба от Р. ЕН. Б., чрез адв. Н.Т., АК Пловдив, против Решение № 261406 от 25.11.2020 г., постановено по гр.дело № 2481/2019 г. по описа на РС Пловдив, в частта, в която е отхвърлен предявеният насрещен иск за намаляване на издръжката, постановена с решение № 3923 от 23.12.2010г по гр.д. № 11300/2009г по описа на РС-Пловдив, предявен от Р.Е. Б., срещу ЕЛ. Г. Х., като майка и законен представител на Е.Р. Б., от 400 на 180 лв.. Счита постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от него насрещен иск за намаляване на издръжката за неправилно, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, за което излага подробни съображения. Счита, че е доказано в пъроинстанционното производство наличието на предпоставките на закона за изменение на обстоятелствата, при които е определен размера на издръжката, доколкото доходите му са намалели значително, а има и родени още две деца, на които дължи издръжка. Твърди, че в производството не били събрани доказателства, обосноваващи нужди на детето от издръжка в размер на 400 лв., твърдения за които били по-скъпия живот в София и разходи на детето, които не били доказани, същевременно били доказани доход на майката и начин на живот, 2 над средния стандарт за страната. Моли да бъде отменено постановеното решение в частта, в която е отхвърлен предявения насрещен иск за намаляне на дължимата на ЕВ. Р. Б. издражка от 400 на 180 лв., както и да му бъдат присъдени сторените разноски.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна, чрез адв. М. Б. – П., АК Пловдив, в която се излагат съображения за неоснователност на твърденията във въззивната жалба на Р.

ЕН. Б.. Моли да бъде отменено постановеното решение на РС Пловдив и да бъде уважен подадения от нея иск, като и бъдат присъдени направените разноски.

С определение от 18.05.2021 г. е оставено без уважение искането на Р.Е. Б. да бъде изменено Решение от 25.11.20 г. по гр. д. № 2481/19г. по описа на Районен съд - Пловдив в частта за разноските, като е посочено, че същото е окончателно. Постъпила е и частна жалба от Р. ЕН. Б., чрез адв. Н.Т., АК Пловдив, против Определение от 18.05.2021 г., постановено по гр.дело № 2481/2019 г. по описа на РС Пловдив, с което се оставя без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Твърди, че по насрещния иск не са били направени искания за присъждане на разноски, поради което решението на РС за присъждането им е неправилно, тъй като са искани такива само по първоначалния иск, който е отхвърлен, поради което и разноски от него в производството не се дължат. Моли да бъде отменено определението и да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски на Е.Х., евентуално да бъде намален размера на присъдените и разноски, поради прекомерност, с оглед направеното от него възражение. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Въззивните жалби са подадени в срок, от страни, които имат право и интерес да обжалват и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните.

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 150 от СК за увеличаване на издръжката, постановено с решение № 3923 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 11300/2009г по описа на РС-Пловдив, предявен от ЕЛ. Г. Х., като майка и законен представител на Е.Р. Б., против Р.Е. Б., поради изменение на обстоятелствата от първоначалното и определяне – дълъг период от време, изменение на икономическите условия в страната, липса на доходи на майката, нарастналите нужди на детето от издръжка с оглед необходимостта от задоволяване и на образователните и потребности и условията в 3 гр. София, както и възможностите на бащата да осигурява такава в поискания размер.

Предявен е и насрещен иск за намаляване на издръжката, постановена с решение № 3923 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 11300/2009 г по описа на РС-Пловдив, предявен от Р.Е. Б. срещу ЕЛ.

Г. Х., като майка и законен представител на Е.Р. Б., поради изменение на обстоятелствата – намаляване на размера на доходите на бащата, раждане на още две деца, на които дължи издръжка, отпадане на специфичните нужди на детето като бебе от специализирана храна и др.

При постановяване на решението си, с което са отхвърлени и двата иска, районният съд е приел, че от предходното присъждане на издръжката е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на издръжката. Като такива е приел изминалия период от време от присъждането на издръжката, социалноикономическото развитие на страна и натрупалата се инфлация , приел е, че нуждите на момичето с възрастта са се увеличили и ще се увеличават. Счел е, че и двамата родители получават над средните за страната доходи, а получаване на кредит на значителна стойност от ответника е отчел като възможност да обслужва финансовите си задължения, приел е, че има задължение да отделя достатъчно средства за задоволяване потребностите на детето си, което следва да бъде приоритет. Като е отчел, като обстоятелства от съществено значение и задължението за издръжка на още две родени деца след ищцата, на 5 и 6 години, е счел, че справедливия размер на издръжката, която следва да се поеме от ответника, е 400 лв., а поголям размер на издръжката не би бил във възможностите му, с оглед настоящия му доход и най-вече безусловната необходимост да предоставя издръжка и на другите си две деца.

Приел е, че 700 лева са достатъчни за покриване на нуждите и потребностите на детето Е., като от тях 300 лева следва да се предоставят от майката, защото тя полага преките грижи за детето. С тези съображения са отхвърлени като неоснователни и двата иска.

Безспорно по делото е установено от приетите писмени доказателства удостоверения за раждане, удостоверение от 142 ОУ „Веселин Ханчев” и бракоразводно решение, че ищцата по първоначалния иск Е.Р. Б. е родена на **** г., от майка ЕЛ. Г. Х. и с баща Р.Е. Б.. Бракът на родителите и е прекратен с решение № 3923 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 11300/2009г по описа на РС-Пловдив, като е одобрено споразумение между съпрузите, с което родителските права са били предоставени за упражняване на майката, а бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв. за малолетната си дъщеря.

Майката Е.Х., след прекратяването на брака, има родени още две малолетни деца дъщеря, родена 2015 г. и син, роден 2017 г., като живее на съпружески начала с бащата на децата, който работи и получава трудови доходи.

Бащата Р.Б. също има още две деца, родени след прекратяване на брака, син, роден 2014 г. и дъщеря, родена 2015 г., като майката на децата е студент, не работи и не реализира доходи.

4

Ищцата Е.Б. учебната 2019/2020 г. е била ученичка в 5 клас в 142 ОУ „Веселин Ханчев” гр. ***.

От изисканите от РС Пловдив справки за имущественото състояние на бащата Р.Б. от НАП е видно, че същият притежава дялове в две дружества, три недвижими имота в гр.

Пловдив и два извън града, притежава три МПС, получава средства от наеми в размер на 350 лв. месечно и рента за земеделска земя в размер на 3000 лв. годишно, получил е средства и от продажба на недвижим имот, след прекратяване на брака си е предоставил значителни средства в заем на юридически лица, на едно от които е едноличен собственик на капитала.

От изисканите справки от РС Пловдив от НАП за майката на ищцата Е.Б. се установява също, че притежава имущество в гр. София и два леки автомобила, осигурява се на две работни места, като от събраните писмени доказателства в хода на производството се установява, че договорите са прекратени, за периода 2018 г. - 2019 г. е получавала обезщетение за отглеждане на дете до 2 год.възраст, подпомагана е от АСП, като е получавала месечни добавки за три деца, я след прекратяване на трудовия и договор с Факултет по дентална медицина София е получила и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12321 лв.