Определение № 12986 от 04.10.2019, Районен съд - Варна

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 04.10.2019 год. гр. Варна

Варненският районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов като разгледа докладваното от съдия Стаматов гражданско дело № 12035 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава „ХVІІ-та” от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Т.И. против „П.В.“ ЕАД.

На 02.10.2019г. по делото е постъпила молба от адв. Гюров като пълномощник на ищеца, в която се съдържа искане за оттегляне на предявения иск и прекратяване на образуваното производство.

Съдът, за да се произнесе по постъпилата по делото писмена молба, взе предвид следното:

Изявлението на молителя е ясно по своя смисъл, при заявена безусловна воля за оттегляне на исковата молба.

Действието е упражнено по висящо съдебно производство, в надлежната писмена форма и изхожда от легитимирано лице – от изрично упълномощен процесуален представител. Поради това, предприетото процесуално действие по оттегляне на иска е допустимо и валидно извършено, като е заявено в процесуален момент преди първото по делото съдебно заседание, когато не е обвързано със съгласието на ответника и последното не е необходимо.

От гореизложените обстоятелства, съдът намира за изцяло осъществен фактическия състав на чл. 232 изр.1-во ГПК, от което следва, че поради десезирането на съда от разглеждането на процесния спор, производството по делото следва да се прекрати на цитираното правно основание.

С отговора на исковата молба, процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК регламентира правото на ответника на репариране на сторените от него разноски в производството в случай, че то бъде прекратено. Установената съдебна практика обаче приема, че тази норма следва да се прилага във връзка с тази на чл. 78, ал.2 ГПК, като се държи сметка за това дали ответникът е дал повод за завеждане на делото или не, съответно дали този повод е отпаднал в хода на висящ процес.

В настоящото производство причината за завеждане на иска е било поведението на ответника, доколкото е издал оспорвана заповед за налагане на дисциплинарно наказание, която е отменил, но след депозиране на процесната искова молба. Следователно, с поведението си ответникът е станал повод за завеждане на делото, което изключва възможността да му се присъдят разноски в негова полза по реда на чл. 78, ал.4 ГПК /така определение № 1176 от 28.12.12г. по ч.т.д. № 560/2012г. на ІІ ТО, определение №767/05.09.12г. по ч.т.д.№251/12г. на ІІ ТО, определение №626 от 20.08.12г. по ч.гр.д.№275/10г. на ВКС, ІV ГО/.

По изложените съображения искането на ответника за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Мотивиран от изложеното, съдът:

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 изр.1-во ГПК производството по гр.д. № 12035/2019г. по описа на ВРС, поради оттегляне на иска.

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноските под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването на ищеца.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:.........................