Решение № 133 от 18.10.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Ловеч, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214300500316 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260079/20.04.2021 г., постановено по гр.д. № 1717/2020 г., Ловешкият районен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от ищеца “ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК :

******, със седалище и адрес на управление : гр. ************** /универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ЕООД, ЕИК: ****** – заличен търговец, считано от 15.11.2012 год., съгласно вписване в ТР под № 20121115101316/, представлявано от И.Г.Д.-М. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Л.Г., против ответника ВЛ. Й. Д., ЕГН ********** от гр.************ обективно кумулативно предявени осъдителни искове с правно основание чл.9, чл.10а, ал.1 от ЗПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1, във връзка с чл.99 и чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, за заплащане на „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление : гр**************** (като правоприемник и цесионер на „Банка ДСК"ЕАД - цедент) на следните дължими и изискуеми суми по Договор за кредит за текущо потребление от 10.03.2008 год., а именно: 9 949.33 лева непогасена по давност главница по вноски с настъпил падеж не повече от 5 години преди датата на исковата молба, т.е. по вноски с падежи от 06.09.2015 1 год. вкл. до 10.03.2018 год. вкл., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дълга; 58.99 лева - непогасена по давност редовна лихва по вноски с настъпил падеж не повече от 3 години преди датата на исковата молба, т.е. по вноски с падежи от 06.09.2017 год. вкл. до 10.03.2018 год. вкл.; 79.17 лв. - наказателна лихва за забава по чл.19.1 от Общите условия, върху просрочените главници по вноски в размер на 9 949.33 лева с падежи от 06.09.2015 год. вкл. до 10.03.2018 год. вкл. за периода от 06.09.2017 год. вкл. до 10.03.2018 год.

Със същото решение ЛРС е отхвърлил като неоснователна и недоказана претенцията на ищеца “ОТП Факторинг България“ЕАД с горните данни против ответника ВЛ. Й. Д. с горните данни за заплащане на сумата 903.50 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък на разноски по чл.80 от ГПК.

Срещу решението на РС – Ловеч е подадена въззивна жалба от “ОТП Факторинг България“ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт С. Зл..

Счита същото за неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва извода на съда, че е налице недостатък относно уведомяването на длъжника – ответник за извършената цесия в хода на производството, като цитира и практика на ВКС. Излага и доводи, че кредиторът - цесионер е положил необходимата грижа да връчи уведомлението на длъжника и преди завеждане на делото на посочения в договора адрес, но пратката се е върнала в цялост „непотърсена“.

На следващо място счита, че неоснователно районният съд е приел, че цесията не е произвела действие между длъжника и новия кредитор поради това, че уведомлението за цесия не е получено лично от длъжника. Изтъква, че неуведомяването не се отразява на валидността на договора за цесия, а вземането преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Посочва, че съобщаването на цесията от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор е валидно и поражда правно действие.

На последно място отбелязва, че в проекта на доклад по делото ЛРС не му е указал да представи доказателства за правоприемство между “ОТП Факторинг България“ ЕООД и “ОТП Факторинг България“ ЕАД.

Счита, че правоприемството няма отношение към настоящия спор, защото исковата молба е депозирана от “ОТП Факторинг България“ЕАД, имащо качеството на цесионер по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 30.01.2013 г., по силата на който „Банка ДСК“ЕАД му е прехвърлила спорното вземане.

Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на ЛРС по гр.д. № 1717/2020 г. в цялост и вместо него постанови друго, с което уважи предявените искове. Претендира присъждане на направените за двете инстанции разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

2

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ВЛ. Й. Д., в който моли съда да се произнесе по наведените от него пред ЛРС възражения относно допустимостта на исковете.

Изтъква, че няма спор относно въпроса за приемане и настъпване на правния ефект на уведомлението по

Договора за цесия между

“ОТП Факторинг България“ЕАД и „Банка ДСК“ЕАД и не се е позовавал на нестъпило уведомяване. ЛРС се е произнесъл по този въпрос, като е надхвърлил обема на искана от страните правна защита. Потвърждава, че е запознат с уведомлението на 14.03.2013 г., въпреки че не го е получил лично.

Позовава се на изтекла давност, която не се оспорва от въззивника. Счита, че с уведомлението по Договора за цесия кредита е станал предсрочно изискуем и срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 28.03.2013 г. и 5 годишния давностен срок за цялото вземане е изтекъл на 28.03.2018 г. поради бездействието на кредитора. Цитира и практика на ВКС. Моли всички разноски, направени по делото, да останат в тежест на въззивника.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не изпраща представител.

Въззиваемият редовно призована явява лично в съдебно заседание.

Оспорва въззивнната жалба по изложените в отговора съображения и моли съда да постанови решение, с което потвърди обжалвания съдебен акт.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение на РС Ловеч е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Производството по гр.д. № 1717/2020 г. по описа на РС - Ловеч е образувано по постъпила искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК : ******, представлявано от изпълнителния директор Илка Г. Д. - М. , чрез пълномощника юрисконсулт Л.Г., против ответника ВЛ. Й. Д., ЕГН ********** от гр.Ловеч и цена на иска 10 087.49 лв.

В нея ищецът твърди, че съгласно Договор за кредит от 10.03.2008 г., "Банка ДСК"ЕАД е отпуснала на ВЛ. Й. Д. кредит в размер на 30 000 лв. за текущо потребление със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата 3 на неговото усвояване. Страните са постигнали договореност същият да се усвои еднократно и се отчита по индивидуална заемна сметка № 15265581c титуляр ВЛ. Й. Д., а се погасява чрез разплащателна сметка № 6830993 с месечни вноски, дължими на всяко 6-то число от месеца съгласно погасителен план към Договора. Крайната падежна дата за окончателното издължаване е 10.03.2018 г.

Излага, че с договор за цесия от 30.01.2013 г., „Банка ДСК" ЕАД е прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ ЕООД пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, вкл. вземането, възникнало от сключен между „Банка ДСК" ЕАД и ВЛ.

Й. Д. по Договор за кредит за текущо потребление от 10.03.2008 г. Посочва, че на базата на изрично пълномощно, дадено от Банка ДСК" ЕАД, ищецът е изпратил уведомителни писма за прехвърляне на вземането до кредитополучателя В.Д.. В случай, че съдът приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането, моли да счете, че същият е уведомен за цесията с връчване на препис от настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства - Договор за цесия, писмоуведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощно от цедента за уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ВЛ. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** да заплати на „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ******, следните суми: 9 949.33 лв. - непогасена по давност главница по вноски с настъпил падеж не повече от 5 години преди датата на исковата молба, т.е. по вноски с падежи от 06.09.2015 г. вкл. до 10.03.2018 г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дълга; 58.99 лв. - непогасена по давност редовна лихва по вноски с настъпил падеж не повече от 3 години преди датата на исковата молба, т.е. по вноски с падежи от 06.09.2017 г. вкл. до 10.03.2018 г. вкл.; 79.17 лв. – непогасена по давност наказателна лихва за забава по чл. 19.1 от Общите условия върху просрочените главници по вноски в размер на 9 949.33 за периода от 06.09.2017 г. вкл. до 10.03.2018 г., като му се присъдят направените в производството разноски.

В отговора по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявените искове, които счита за неустановени по размер, недопустими и неоснователни.

Излага съображения, че главното задължение по Договора за кредит от 2008 г. е погасено напълно и не съществува към момента, като се позовава на постановление по изпълнително дело № 20178790400827 на ЧСИ В.П. с рег.

№879, прекратено на основание чл.433, ал.1,т.1 от ГПК. Оспорва и твърдението на ищеца, че посочената в исковата молба от него сметка № 6830993 в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр ВЛ. Й. Д. е съществуваща към момента.

Твърди, че с Определение №715/01.08.2017 г. по ч.гр.дело № 4

1866/2012 г., Ловешкият районен съд е указал на „Банка ДСК"ЕАД да представи доказателства в едномесечен срок за предявен установителен иск, за да докаже своето вземане, защото е постъпило възражение за недължимост от длъжника относно задължението по Договора за кредит. Заявителят „Банка ДСК" не е представил доказателства за заведен срещу длъжника установителен иск, поради което ЛРС е обезсилил Заповед № 1222 и издадения изпълнителен лист по него. Моли съдът да прекрати делото, тъй като процесното вземане е погасено по давност. Излага доводи и във връзка с обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Между страните не се спори, че на 10.03.2008 год. в гр.Ловеч е сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК” ЕАД и ВЛ. Й. Д., по силата на който банката е отпуснала на ответника кредит в размер на сумата 30 000 лв. със срок за издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Размерът на месечните вноски е определен в подписания погасителен план, неразделна част от договора. В чл.6 е уговорен начина на формиране на дължимата лихва по предоставения кредит, която към датата на сключване на договора е 7,45%. Съгласно разпоредбата на чл.12 кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента. Изрично е договорено между страните /чл.11/, че неразделна част договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателя е получил и приема с подписването на договора. В чл.19.1 от приложените по делото Общи условия е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата / в случая 6-то число на месеца/, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, наказателна надбавка не се прилага. Съгласно чл.24 от Общите условия, кредиторът има право на прехвърли на трето лице правата си по настоящия договор.