Решение № 10563 от 05.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10563 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря М.Р.И като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110126895 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от Н. Д. К. срещу „С.К“ ООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 870,81 лева, представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение по Договора за заем №******/20.12.2023 г.

Ищецът Н. Д. К. твърди, че на 20.12.2023 г. между страните по делото е сключен Договор за заем № ******, като размерът на заема е 1000 лева, като общо дължимата от ищцата сума била в размер на 2096 лева, която следвало да бъде върната на 8 погасителни вноски. Сочи се, че по договора й била начислена неустойка в размер на 870,81 лева поради непредоставяне от нейна страна на обезпечение по договора.

Ищцата намира, че клаузата, която я задължава да заплати сумата в размер на 870,81 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение, е нищожна, поради което не дължи горепосочената сума. Клаузата за неустойка била нищожна поради накърняване на добрите нрави. Намира, че същата е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като сумата, която се претендирала с нея, била в размер почти равен на сумата на отпуснатия кредит. Клаузата била неравноправна и на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащане на сума, която е необосновано висока. С посочената неустойка се прехвърлял върху потребителя риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване оценка на платежоспособността на длъжника. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излиза извън присъщите й функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. С посочената неустойка се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. По изложените съображения моли съда да приеме за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 870,81 лева – претендирана от ответника като неустойка за непредоставяне на обезпечение по договор за заем №******/20.12.2023 г.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск. Посочената неустойка не била добавка към възнаградителната лихва. Излага съображения относно действителността на уговорката за заплащане на неустойка.

С отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск с правно основание чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на ищцата да заплати на ответника на сумата в размер на 214 лева, представляваща главница по договора за заем. Сочи, че по процесния договор за заем, ищцата оставало да дължи на ответника следните суми: сумата в размер на 1000 лева – получена от нея главница, сумата от 90,81 лева – възнаградителна лихва, 118,85 лева – неустойка, както и 7,33 лева – такси. Сочи, че ищцата направила плащания към ответника, както следва: на 20.01.2024 г. - сумата в размер на 255 лева, на 22.01.2024 г. - 7 лева, на 13.02.2024 г. сумата в размер на 262 лева и на 10.04.2024 г. - сумата в размер на 262 лева. С посочените плащания били погасени три вноски от погасителния план с падежи съответно на 20.01, 20.02 и 20.03.2024 г. Към момента на подаване на отговор на исковата молба и насрещен иск, ищцата била просрочила плащането на три вноски по кредита с падежи, както следва: 20.04.2024 г., 20.05.2024 г. и 20.06.2024 г. Ответникът намира, че поради забава на длъжника били налице предпоставките по чл. 6, ал. 3 от договора за обявяването му за предсрочно изискуем. С насрещния иск прави изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Моли съда да осъди ищцата да му заплати сумата в размер на 214 лева, представляваща частичен иск от иск в общ размер от 1000 лева, представляваща главница по договора за потребителски кредит № 9840443 от 20.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. При условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за недействителен, моли съда да осъди ищцата да му заплати същата сума на основание чл. 23 ЗПК. Претендира разноски.

Подаден е и отговор на насрещния иск от ищцата Н. Д. К., с който се оспорва насрещния иск. Излагат се съображения за недействителност на целия договор за кредит на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посочения в същия годишен процент на разходите не съответствал на действителния ГПР по договора. По изложените съображения, моли съда да отхвърли предявения насрещен иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК:

По така предявеният отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че процесното вземане в размер на 870,81 лева съществува, т.е. че същото е предмет на валидна клауза за неустойка.

Като доказателство по делото е представен договор за потребителски кредит №9289131/20.12.2023 г., сключен между „С.К“ ООД, в качеството му на кредитор, и Н.

Дмитриева К., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в размер на 1000 лева, при годишен лихвен процент в размер на 44,5% и годишен процент на разходите в размер ана 54,35%.

В чл. 5 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до 3 дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията по чл. 5, ал. 1 от договора: поръчител или банкова гаранция 2

(поне едно от изброените), а чл. 11 от договора предвижда, че заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 870,81 лева в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 5 от договора. Посочено е, че неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по тази точка неустойка се заплаща разсрочено по съгласно включения в договора погасителен план.

Условия, на които следва да отговаря поръчителя са посочени чл. 5, ал. 1 от договора и са следните: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти размера на минималната работна заплата за страната; а не са поръчители по други договориза кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори, сключени с кредитора, по които да е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Представен е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който общо дължимата сума от потребителя при приложението на чл. 5 от договора е в размер на 2096 лева, от които – 1000 лева главница, 225,19 лева – възнаградителна лихва и 870,81 лева – неустойка.

Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Оценката на платежоспособността на кандидат-заемателя е на риск и отговорност на заемодателя. Това следва от нормата на чл. 16, ал. 1 ЗПКр, според която преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на собственото му задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел неотпускане на необезпечени кредити, се прехвърля по недопустим начин на заемателя-потребител. Логиката на законодателя е кредиторът да провери платежоспособността на длъжника и ако има съмнение в нея, да поиска 3 обезпечение и едва след като това стане факт да отпусне кредита. Към това следва да се добави и съображението, че така уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителни и компенсаторни функции, тъй като предвижда необходимост от изплащане на обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, от което неизпълнение (на самото задължение за осигуряване на обезпечение) не произтичат каквито и да било вреди. По този начин тази неустойка се превръща в инструмент не за обезщетяване, а за обогатяване на кредитора, тъй като за длъжника възниква задължение за заплащане на допълнителни суми към него. Не може да се приеме, че по този начин кредиторът се обезщетява за риска от евентуална неплатежоспособност на длъжника. Елиминирането и/или минимализирането на този риск зависи само от кредитора, който, изпълнявайки чл. 16 ЗПК, следва да извърши съответната оценка, като или не отпусне кредита, или го отпусне при достатъчно да гарантира изпълнението му обезпечение. С въвеждането на неустойката фактически се създава допълнително обезщетение за кредитора при неизпълнение на договора, което противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, повеляваща, че при забава на заемателяпотребител кредиторът има право да получи само лихва върху неплатената част от задължението. С включването на посочената неустойка като част от погасителната вноска по кредита се цели да се увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.

19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради което начислената по договора като дължима сума в размер на 870,81 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение не се дължи от ищцата. По изложените съображения съдът намира, че следва да бъде уважен предявеният главен иск.

По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:

По така предявения иск за осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата в размер на 214 лева – частичен иск от иск в общ размер от 1000 лева – предсрочно изискуема главница по договор за кредит, в тежест на ответника-ищец по насрещния иск, е да докаже наличието на облигационно правоотношение по договор за паричен заем, по силата на което е предоставил на ищцата кредит в посочения от него размер, както и че надлежно е упражнил правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.