Решение № 159 от 13.12.2022, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Красимира Медарова

Мария Митева при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Нина Панчева като разгледа докладваното от Мария Митева Касационно наказателно дело от общ характер № 20228002200743 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на адв. М., защитник на подс. М. Г. М. срещу Присъда № 7/11.07.2022 г. по ВНОХД № 68/2022 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с която първоинстанционната оправдателна присъда на Районен съд – Лом по обвинението за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 НК е била отменена и е била постановена нова осъдителна присъда за това престъпление.. .

В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Развиват се и съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че въззивният съд е постановил осъдителната присъда в противоречие със закона и със събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, тъй като такива не са налице по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 НК.

Изтъква се, че авторството на това престъпление не е доказано по несъмнен начин.

1

Подчертава се, че Окръжен съд – Монтана е разяснил, че правилната квалификация на деянието е по чл. 330, ал. 3 вр. ал. 2 НК, но въпреки това не е върнал делото за ново разглеждане, а се е произнесъл с незаконосъобразен съдебен акт. Излагат се и съображения за пренебрежително и обвинително отношение към подсъдимия, въпреки, че назначената от окръжния съд физикохимична експертиза е заключила, че по нито един от изследваните обекти, не е открит мирис на леснозапалими продукти. Развиват се и доводи за това, че правилна и законосъобразна е присъдата на РС – Лом. Акцентира се и на това, че по делото единствено е доказано, че е запалено и е изгоряло имущество, чиято собственост не е доказана. Навеждат се и доводи във връзка с предходен опит за палеж на имущество на пострадалия, като за него са изразени съмнения, че е осъществен от жена живяла на съпружески начала със сина на пострадалия, чиито отношения се влошили след фактическата им раздяла.

Твърди се, че липсват както преки, така и косвени доказателства подс. М. да е автор на инкриминирания понастоящем палеж.

Във връзка с престъплението по чл. 339, ал. 1 НК се излагат съображения, че независимо от това, че присъдата в тази част не е била обжалвана, за подсъдимия е възникнало право на обжалване, а той се счита за невинен по това обвинение.

В заключение е отправено искане, атакуваната присъда на Окръжен съд – Монтана да бъде отменена изцяло.

По повод на касационната жалба, депозирана от защитника на подсъдимия, е постъпило и възражение от гражданския ищец и частен обвинител Р. Р., в което на първо място се сочи, че жалбата не следва да бъде разгледана, тъй като е подадена срещу Присъда по НОХД № 68/2022 г, а не срещу Присъда по ВНОХД № 68/2022 на Окръжен съд – Монтана. Излагат се и доводи, че ако касационната жалба на подсъдимия бъде разгледана, то тя е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като присъдата на въззивния съд е правилна, законосъобразна и мотивирана, съобразно събраните по делото доказателства, а законът е приложен правилно и не са допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. М. М., адв.

М. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Отново заявява, че са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

2

Изтъква, че присъдата на въззивния съд почива на предположения и липсват доказателства, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 330, ал. 1 НК. Преповтаря доводите, залегнали в касационната жалба и сочи, че е нарушен основен принцип на наказателния процес, а именно да се разкрие обективната истина.

Моли касационната жалба да бъде уважена.

Подсъдимият М. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник. Счита присъдата на Окръжен съд – Монтана за неправилна и моли наложеното му наказание да бъде отменено, тъй като не е извършител на палежа.

Частният обвинител и граждански ищец Р. Р. заявява, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Изтъква, че въззивният съд е оценил всички доказателства по делото обективно и съвкупно при спазване на принципа по чл. 14 НПК. Изтъква, че доказателствената дейност на ОС – Монтана не страда от пороци и в пълнота са обсъдени доказателствата по делото, като са формирани и правилни и законосъобразни правни изводи. Развиват се доводи за това, че не е нарушен материалния закон, както и че наложеното наказание е в съответствие с констатираните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и не е явно несправедливо.

Във връзка с искането за признаване на подсъдимия за невинен по обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК прокурорът предлага да бъде оставено без разглеждане, защото в тази част присъдата е влязла в сила.

Предлага атакуваната въззивна присъда на ОС – Монтана да бъде оставена в сила.

В последната си дума подсъдимият М. М.а заявява, че желае да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.

С Присъда № 5 от 28.02.2022 г. на РС – Лом, втори наказателен състав по НОХД № 3

415/2021 г. подсъдимият М. Г. М. роден на 15.08.1970 г. в гр. Лом, българин, с българско гражданство, живущ в с. /населено място/, със средно специално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН ********** е бил признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 18.01.2021 г. в с. /населено място/, /улица/ е държал боеприпаси за огнестрелни оръжия – 4 бр. патрони калибър 8x5бмм, предназначени за карабини „марка", по см. на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение по чл. 5, ал. 2 от ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е бил ОСЪДЕН на „ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг режим" на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 1 и 2 от НК съдът е приспаднал при изпълнението на наложеното наказание времето, през което подсъдимият е бил с МН „Задържане под стража за срок до 72 ч." на ЛРП от 19.01.2021 г., МН „Задържане под стража", взета с Определение на ЛРС от 21.01.2021 г. по НЧД № 35/21 г. по описа на ЛРС, считано от 21.01.2021 г. до влизане на присъда в сила.

На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил по отношение на подсъдимия М. Г. М. ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду наложените му по НОХД № 183/20 г. по описа на ЛРС и НОХД № 499/20 г. по описа на ЛРС, най-тежкото от тях „ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг режим" на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС, тъй като по отношение и на двете наказания са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.

68, ал. 1 от НК.

Съдът е отнел в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 2, б. "а" от НК, иззетите като веществено доказателство 4 бр. патрони калибър 8x5бмм, предназначени за карабини „марка", които са предмет на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК и притежаването им е забранено.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия М. Г. М. със снета по делото самоличност ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 18.01.2021 г. около 05,25 ч. в с. /населено място/, ул. /улица/ /номер/, запалил имущество със значителна стойност, собственост на Р.

В. Р. от с. /населено място/, вследствие на което нанесъл щети на недвижими вещи, на обща стойност 3 760 лв. и на движими вещи, на обща стойност 41 148 лв., или всичко на обща 4 стойност 44 908 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК ГО е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.

ОТХВЪРЛИЛ е предявеният от гражданския ищец Р. В. Р. от с. /населено място/, против подсъдимият М. Г. М. граждански иск в размер на 44 908 лв. /четиридесет и четири хиляди деветстотин и осем лева/, ведно със законната лихва върху сумата, представляващи причинените с престъпното деяние „палеж" имуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ВЪРНАЛ е иззетите веществени доказателства на техният собственик-подсъдимият М.

Г. М., които са подробно описани в Приемно-предавателен протокол от 10.09.2021г. и се намират на съхранение при домакина на РУ гр. Лом.

На основание чл. 189, ал. 1 от НПК съдът е осъдил подсъдимият М. Г. М. да заплати по смета на ОД МВР - Монтана направените в хода на ДП разноски в размер на 176,10 лв. /сто седемдесет и шест лева и десет стотинки/, а по сметка на ЛРС, в полза на бюджета на съдебната власт 47,58 лв. /четиридесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/, както и 5 лв. /пет лева/ - държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при РП – Лом и по жалба на частния обвинител и граждански ищеца срещу оправдателната част на първоинстанционната присъда с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения.

С Присъда № 7/11.07.2022 г. по ВНОХД № 68/2022 г. Окръжен съд – Монтана, е отменил присъда да на Районен съд – Лом, постановена на 28.02.2022 г. по НОХД № 415/21 г., В ЧАСТТА, с която подсъдимия М. Г. М. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 18.01.2021 г. около 5,25 ч. в с. /населено място/ на ул. /улица/ /номер/ запалил имущество със значителна стойност, собственост на Р. Р. от с. с., вследствие на което му нанесъл щети за общо 44 908 лв. и е ОПРАВДАН по обвинението за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК;

В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен гражданския иск за сумата 44 908 лв. имуществени вреди; В ЧАСТТА, с която при условията на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК е определено общо наказание и В ЧАСТТА, с която е приложена разпоредбата на чл. 59 от НК, вместо което е ПРИЗНАЛ подсъдимия М. Г. М., роден на 15.08.1970 г. в /населено място/, 5 българин, бълтарски гражданин, с постоянен адрес в с. /населено място/, неженен, осъждан, със средно- специално образование, безработен, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 18.01.2021 г. около 5,25 ч. в с. /населено място/ на /улица/ /номер/ запалил имущество на значителна стойност - товарен автомобил марка „марка", модел „/модел/" с рег. № /рег. №/, собственост на Л.Д.П. от /населено място/ и ползван от Р. В. Р. от с /населено място/, оборудван за пътуване извън страната с принадлежности за транспорт на коли и множество резервни части - всичко на обща стойност 10 800 лв., вследствие на което за Р. са последвали и други значителни вреди - изгоряло имущество: стопански постройки,машини, инстР.ти, резервни части,дървен материал, градински инвентар, животни, плодове и зеленчуци - всичко на обща стойност 34 108 лв., поради което и на основание чл. 330, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ на подс. М. М. за деянието от 18.01.2021 г. по чл. 330, ал. 1 от НК и за деянието от 18.01.2021 г. по чл. 339, ал. 1 от НК /по влязлата в сила част от присъдата на РС - Лом от 28.02.2022 г. по НОХД № 415/21 г./ в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 25, ал. 1 във р. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ на подс. М. М. по НОХД № 183/2020 г. и по НОХД № 499/2020 г. и двете по описа на РС - Лом в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване, на основание чл. 66 от НК, е ОТЛОЖИЛ за срок от пет години.