Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 188 от 18.08.2026, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Гражданско дело 1009/2025
Вид
Решение № 188
Подписан
18.08.2026
В сила
09.09.2026
Състав
ГАЛИНА РУСКОВА ЗЛАТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.1, ал.1, т.3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл.6, ал.4 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл.9, ал.1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл.29 б."а" · Кодекс на труда

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Нова Загора, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20252220101009 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК във връзка с чл.1, ал.1, т.1 от ЗУТОССР.

Постъпила е искова молба от М. А. Б. ЕГН **********, с адрес ******, чрез. адв.М.

М. – АК Сливен със съдебен адрес ****** срещу ТП на НОИ гр.Сливен, ул.“Стефан Караджа“ № 10, представлявано от Директора С.С. с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.

Ищцата твърди, че за нея съществува правен интерес от подаване на иска, защото е пенсионер и не й се признава трудов и осигурителен стаж от ТП на НОИ гр.Сливен при работодателя ОП „Булгарплод“ гр.Нова Загора за периода от 10.07.1979г. до 20.09.1986г. на длъжността „чукачка“ на пълно работно време, 2 разряд. Трудовият й договор бил прекратен на 20.09.1986г. на осн. чл.29 б.“а“ от КТ. След прекъсване от няколко месеца отново започнала работа при същия работодател за периода от 20.04.1987г. до 01.05.1996г., но трудовият стаж бил оформен по надлежния законов ред и не бил предмет на разглеждане в настоящото производство. При проверка в ТП на НОИ на трудовия й стаж във връзка с предстоящото й пенсиониране, констатирала, че не й се признавал трудовия стаж при този работодател за първия период от 10.07.1979г. до 20.09.1986г., защото трудовата й книжна не била оформена по надлежния ред съгласно Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж с поставяне на провоъгълен печат в трудовата книжка, с цифри и думи, на положения трудов стаж. Нейният работодател не съществувал към този момент, дейността му била прекратена и нямал правоприемник, поради което нямало кой да оформи трудовата книжка по изискуемия се законов ред. Видно от издадено Удостоверение изх.№ 5510-19-11/ 11.12.2025г.

1 на ТП на НОИ Сливен разплащателните ведомости и трудовоправните документи не са били предавани, не са били приети и не се съхранявали в сектор „Осигурителен архив“ на институцията.

Моли съда да признае за установено по отношение на ТП на НОИ гр.Сливен, че е работила през посочения период по-горе при посочения работодател на цитираната длъжност, което време да й се зачете за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониран.

Моли да бъдат допуснати до разпит трима свидетели, с които е работила през посочените периоди и прилага като доказателство заверено копие от трудова книжка № 2902 на М. А. Б.

/Н./, както и копие на трудовите книжки на свидетелите С.Й.К., Ж.С.К. и И.С.К..

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата е оттеглил предявения иск в частта, с която твърди, че е работила в периода от 16.05.1984г. до 02.07.1984г. и иска да бъде допусната поправка в исковата молба, че е работила в „Булгарплод“ гр. Нова Загора без прекъсване.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по предявения срещу него иск. Считал, че искът за установяване по съдебен ред на трудов стаж положен в ОП „Булгарплод“ гр. Нова Загора, на длъжност „чукачка“ за времето: от 10.07.1979 г. до 31 ноември или декември (не се чете месеца от датата) 1979 г.; от 02.01.1980 г. до 31.12.1980 г.; от 02.01.1981 г. до 31.12.1981 г.; от 04.01.1982 г. до 31.12.1982 г.; от ... не се чете числовото изражение на деня и месеца от датата, но годината е 1983 г. до 31.12.1983 г.; от 02.01.1984 г. до 15.05.1984 г.; от 03.07.1984 г. до 30.09.1985 г.; от 01.10.1985 до 20.09.1986 г., е процесуално допустим и вероятно основателен, но към настоящия момент бил недоказан. Предявеният в частта за положен от нея трудов стаж за времето от 16.05.1984г. до 02.07.1984г. бил процесуално недопустим и моли съда да бъде оставен без разглеждане, а производството по него да бъдело прекратено.

Ответникът е правил проучване относно правоприемството на работодателя и е изложил подробно през годините какви преобразувания е претърпял търговеца, но видно от издаденото удостоверение от него основателно е да се предположи, че разплащателните ведомости на работодателя ОП „Булгарплод“ гр. Нова Загора са загубени или унищожени.

От приложените копия на страници от трудовата книжка на ищцата се установявало, че за претендирания стаж имало осем записа, разположени на страници от 10-та до 13-та и било безспорно, че трудовия стаж за времето от 10.07.1979 г. до 20.09.1986 г. в трудовата книжка не бил надлежно оформен.

Ищцата твърдяла, че в периода 10.07.1979 г. – 20.09.1986г. работила без прекъсване в ОП „Булгарплод“, гр. Нова Загора, но от записаното в трудовата книжка се установявало, че по четирите записа на страници 10 и 11, както и на първия запис на страници 12 и 13, в колона 8 „По кой член и буква от Кодекса на труда или ПМС е прекратен трудовия договор“ било записано „чл. 29, б. „в“ от КТ“ (отменения КТ от 1951 г.). Следователно трудовите договори на били прекратявани със „завършване на определената работа“. На страница 13, ред втори, колона 7 „Дата на прекратяване на трудовия договор“ било посочено 15.05.1984 г., 2 а в колона 8 „По кой член и буква от Кодекса на труда или ПМС е прекратен трудовия договор“ било записано „чл. 130 „е“, чл. 129 „г“ от КТ“. Следователно й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ (чл. 130, б. „е“) за извършено нарушение на трудовата дисциплина „неявяване на работа“ (чл. 129, б. „г“), като считано от 15.05.1984 г. било прекратено трудовото й правоотношение. На следващия ред (трети) в колона 5 „Дата на постъпване или преназначение“ било записано 03.07.1984 г.. Липсвал запис за периода от 16.05.1984 г. до 02.07.1984г., което не отговаряло на твърдението, че е работила без прекъсване през периода от 10.07.1979 г. до 20.09.1986 г. и за нея не бил налице правен интерес да установи по съдебен ред трудов стаж положен от нея в ОП „Булгарплод“, гр.

Нова Загора на длъжност „чукачка“ за времето от 16.05.1984 г. до 02.07.1984 г.. Ответникът считал, че предявеният от ищцата иск в тази част бил процесуално недопустим и моли съда да го остави без разглеждане, както и да прекрати производството по делото в тази част.

За останалите периоди, а именно от 10.07.1979 г. до 31 ноември или декември (не се чете месеца от датата) 1979 г., от 02.01.1980 г. до 31.12.1980 г., от 02.01.1981 г. до 31.12.1981 г., от 04.01.1982 г. до 31.12.1982 г., от не се четяло числовото изражение на деня и месеца от датата, но годината било 1983 г. до 31.12.1983 г., от 02.01.1984 г. до 15.05.1984 г., от 03.07.1984 г. до 30.09.1985 г. и от 01.10.1985 до 20.09.1986 г. липсвало удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР, че разплащателните ведомости на предприятието били загубени или унищожени или че се съхранявали в архивното стопанство на териториалното поделение, но липсвали писмени данни за претендирания стаж. От съдържанието на приложеното към исковата молба удостоверение изх.№ 5510-19-11/ 11.12.2025 г. на ТП на НОИ - Сливен се установявало, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на ОП „Булгарплод“ гр. Нова Загора не били предавани, приети и не се съхранявали от ТП на НОИ - Сливен, сектор „Осигурителен архив“, поради което искът за установяване на трудов стаж положен в ОП „Булгарплод“, гр. Нова Загора на длъжност „чукачка“ за горепосочените периоди бил процесуално допустим.

По отношение на посочените свидетели ответникът сочи, че се допускали само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател през периода, през който е положен претендирания стаж.

За С.Й.К. можело да бъде допусната за свидетел за времето от 10.07.1979 г. до 12.10.1985 г.

За свидетеля Ж.С.К. излага мотиви, че можела да бъде допусната за свидетел само за времето от 06.08.1986 г. до 20.09.1986 г., т.е. за част от последния процесен период.

За третия свидетел - И. (или И.) С.К. отново се излагат мотиви, че не трябва да се допуска като свидетел за целия претендиран период, а само за времето от 04.02.1985 г. до 20.09.1986 г. те. за последния процесен период и за част от предпоследния.

В проведеното заседание на 22.04.2026г. са разпитани свидителите Ж.С.К. и И. С.К..

За Ж.С.К. е било установено от ответника, че получава пенсия за стажа си периода от 06.08.1986г. до 20.09.1986г., представила е трудова книжка № 3149/ 17.11.1980г. издадена от Завод „Петко Енев“. С влязло в сила Решение № 260013/ 10.02.2021г. по гр.дело № 516/ 2020г. по описа на РС Нова Загора е признато по отношение на ТП на НОИ Сливен, че свидетелката е работила по трудово правоотношение на длъжността „чукач“ в ОП „Булгарплод“ Нова Загора за периода от 13.04.1981г. до 18.06.1985 г.. Същата свидетелства пред съда, че са работили заедно с М. в „Булгарплод“, във вакумната и са правили щайги. Тя е започнала по-рано от нея, не може да каже точно кога, но със сигурност от 1979година са били заедно на работа. Това е продължило много години, правили са щайги, заемали са длъжността общ работник. Работили са на пълен работен ден от 07,30 часа до 16,30 часа, не е било в конкретен цех. Това е продължило много време, започнали са 1979 г., някъде 16-17 3 години, докато затворили завода са останали на работа.

За И. С.К. е било установено от ответника, че получава пенсия за стажа си периода от 04.02.1985г. до 20.09.1986г., представил е трудова книжка с № 1230. С влязло в сила Решение № 57/ 28.03.2022г. по гр.дело № 1073/ 2021г. по описа на РС Нова Загора е признато по отношение на ТП на НОИ Сливен, че свидетелят е работил по трудово правоотношение на длъжността „чукач“ в ОП „Булгарплод“ Нова Загора в периодите 04.03.1981г. – 31.12.1981г., 04.01-1982г.-08.04.1982г., 09.02.1983г.- 31.12.1983г. и 02.01.1984г.15.05.1984г.. Свидетелят сочи, че е работил в „Булгарплод“ от 1979г. до 1986г. и е продължил до закрИ.ето на предприятието. С него били работили съпругата му Ж. и М., което продължило около 6-7 години. Работата им била да чукат щайги, на пълен работен ден. Когато той започнал работа, М. била там и работили заедно 5-6 години, но после се изместил във вакумната. Молителката също отишла да работи вакумната 1986г. и била там, докато затворили предприятието към 1996г.-1997г..

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За установяване на твърденията си ищцата е представила като доказателства заверено копие от трудова книжка № 2902, Удостоверение изх.№ 5510-19-11/ 11.12.2025г. на ТП на НОИ гр.Сливен, копие от трудова книжка № 3149 на Ж.С.К., копие от трудова книжка на И.

С.К..

Видно от Удостоверение изх.№ 5510-19-11/ 11.12.2025г. на ТП на НОИ гр.Сливен разплащателните ведомости и трудовоправните документи на Консервна фабрика „Загорец“ Нова Загора не са били приети за съхранение в ТП на НОИ Сливен. В писмения отговор на исковата молба ответникът е посочил, че са правили проучване по други дела относно правоприемството на работодателя и са установили, че последния правоприемник е заличен търговец. Извършили са справка и са установили, че разплащателните ведомостите на дружеството, както и тези, на които е правоприемник, не са предадени в Осигурителните архиви на териториалните поделения на НОИ. Предвид изложеното, ответникът счита че е основателно да се предположи, че разплащателните ведомости на Държавна фабрика „Загорец“, Консервен комбинат „Загорец“, Консервна фабрика „Загорец“ и ОП „Булгарплод“ гр.Нова Загора са били загубени или унищожени.

От представените копия на трудовите книжки и свидетелските показания на Ж.С.К. и И. С.К., се установява, че ищцата М. А. Б. е работила в различни периоди на длъжността „чукачка“ на пълно работно време, 2 разряд при работодателя ОП „Булгарплод“ Нова Загора. Двамата свидетели са представили копия на своите трудови книжка, от които се установява по безспорен начин, че в посочваните периоди са работили при същия работодател. Ответникът в писмения си отговор потвърждава това обстоятелство и също така признава, че по отношение на посочените свидетели има влезли в сила решения за образувани прозводства по ЗУТОССР, с които им е признат трудов стаж при същия работодател в посочените от молителката периоди на полагане на труд. Свидетелите Ж.С.К.