Решение № 119 от 11.10.2019, Окръжен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Хасково,11.10.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Хасковският окръжен съд осми граждански състав

На единадесети септември две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание, в състав:

СЪДИЯ: ЖУЛИЕТА

СЕРАФИМОВА

Секретар: Веселена Караславова

Като разгледа докладваното от съдията СЕРАФИМОВА

Т.д. № 33 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 694 от ТЗ.

Т.дело № 33/2019г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по искова молба с вх. № 2307/07.03.2019г., подадена по пощата на 05.03.2019г. от Национална агенция за приходите /НАП/ – гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52 против „Канев и Николов“ ЕООД /н/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управления гр.

Хасково, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ № 119, ет. 3, офис 6. Предявени са два обективно съединени иска, при условията на кумулативност, а именно иск за установяване съществуването и дължимостта на предявени и неприети публични вземания спрямо „Канев и Николов“ ЕООД /н/ в размер на 1160,68 лв., както и за и установяване поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на приети в производството по несъстоятелност публични вземания в общ размер на 55 059,79 лв. – главници и лихви.

На основание чл.694, ал.4 от ТЗ в производството по делото участва и Е.Н.П. – постоянен синдик на „Канев и Николов“ ЕООД /н/.

Ищецът Национална агенция за приходите,гр.София твърди, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 10 от ЗНАП, агенцията представлявала държавата в производство по несъстоятелност, когато държавата била кредитор с публични вземания. С Решение № 114 от 08.11.2018 г„ постановено по т. д. № 114 по описа за 2018 г. на Окръжен съд Хасково била обявена неплатежоспособността на „КАНЕВ И НИКОЛОВ" ЕООД и било открито производството по несъстоятелност срещу търговеца.

В списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, синдикът бил включил публични вземания в общ размер на 74 893,34 лв. – главници и лихви, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ и лихви в общ размер на 334,28 лв., с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ. Публичните вземания, предявени с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ били в общ размер на 59 546,72 лв., от които 47 694,80 лв. – главници и 11 851,92 лв. – лихви.

Предявените публични вземания с поредност по чл. 722. ал. 1, т. 6 от ТЗ били в общ размер на 21 238,60 лв., от които 16 596,38 лв. – главници и 4 642,22 лв. – лихви.

Предявените публични вземания с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ, представляващи лихви, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност – 08.11.2018 г., били в общ размер на 89,91 лв.

В законоустановения срок Национална агенция за приходите била подала възражение срещу предвидената поредност на удовлетворяване на публични вземания в общ размер на 55 059,79 лв. — главници и лихви и срещу включването на публични вземания в общ размер на 1 160,68 лв., възникнали по Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. З от ДОПК № 1664-1/ 26.09.2017 г. на Община - Хасково в списък на неприетите вземания.

С

Определение № 69 от 18.02.2019 г., постановено по т. д. № 114 по описа за 2018 г. на Окръжен съд Хасково, вписано в ТРРЮЛНЦ под № 20190219114436, било оставено без уважение, като неоснователно, подаденото от агенцията възражение с мотив, че реалното налагане на запора, чрез вписване на особен залог по партидата на длъжника е извършено на 07.12.2018 г., т. е. след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и с мотива, че в таблица съдържаща се в АУЗД в графа „внесена сума" била отразена сума в размер на 1 046.35 лв., която била приета от съда за платена, а с плащането и е отпаднало и основанието за предявяването и приемането на същата.

НАП не споделя изводите на съда по несъстоятелността. Разпоредбата на чл. 722, ал.

1, т. 1 от ТЗ предвиждала правото на предпочтително удовлетворяване на вземания, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ). Съгласно чл. 26, ал. З, т. 1 от ЗОЗ сред подлежащите на вписване обстоятелства в ЦРОЗ бил запорът, наложен върху имущество по чл. 4 от същия закон. Обстоятелство, че запорът бик вписан в ЦРОЗ след откриване на производството по несъстоятелност не било основание Националната агенция за приходите да не се ползва от привилегията, дадена от цитираната разпоредба, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в Централния регистър на особените залози, имал право на предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество. С молба за предявяване на Националната агенция за приходите били предявени публични вземания с основание за възникването им, подробно описани в молбата по основания и размери и били представени доказателства, както за наложен запор по реда на ДОПК, така и за вписването на същия в Централния регистър на особените залози, поради което че синдикът следвало да предвиди поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за предявените от Националната агенция за приходите вземания в общ размер на 55 059,79 лв. – главници и лихви.

Чл.

638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ въвеждал забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 201, ал. 1 от ДОПК запор на движими вещи се налагал с извършването на опис, оценка и предаване на веща за пазене на длъжника. Вписването на мярката в ЦРОЗ, не било елемент от фактическия състав на налагането на запора по реда на ДОПК. В конкретния случай фактическият състав на налагането на обезпечителната мярката бил завършен на 14.12.2017 г. – с извършването на описа и оценката на движимите вещи с протокола за опис с изх.

№ С170026-028-0002457/14.12.2017 г., т. е. преди датата постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника.

Както в разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ, така и в останалите разпоредби на ТЗ не била регламентирана пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриването на производството по несъстоятелност. Поради липсата на нормативно установена пречка за вписването на запора, счита, че за посочените публични вземания следвало да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

Възможността да бъде оспорено/установено по съдебен ред само съществуването на обезпечението/ привилегията на вземане на кредитор била изрично посочена в разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. В конкретния случай, по съображения, изложени в настоящата искова молба, наличието на наложени по реда на ДОПК обезпечителни мерки, вписани в Централния регистър на особените залози, давали право на Национална агенция за приходите, като кредитор, да удовлетвори вземанията си, за обезпечаването на които била наложена обезпечителната мярка при разпределение на суми, получени от реализация на обезпеченото имущество, което безспорно създавало привилегия за държавата спрямо останалите кредитори на несъстоятелността. По смисъла на чл. 726. ал. 2 от ТЗ под „съдебен ред" се имало предвид производството по разглеждане на иск по чл. 694 от същия закон, с оглед обусловеността и обслужващата му роля спрямо производството по несъстоятелност, като се цитира и съдебна практика в тази насока.

Претендира се и установяване съществуването и дължимостта на неприети публични общински вземания в общ размер на 1 160,68 лв. Вземанията били включени в списък на неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, а подаденото от Национална агенция за приходите възражение срещу включването им в списъка било оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Изпълнително основание на вземанията било Акт за установяване на задължения по чл. 107. ал. З от ДОПК № 1664-1/ 26.09.2017 г. на Община Хасково. Видно от справка за непогасени задължения съставена към 26.09.2017 г. дружеството няма погасени задължения обхванати от цитирания акт /Видно от Писмо с рег. Индекс 12-15-20#1/23.11.2018 г. на Община Хасково, ведно със справка за дължимите данъци и такса битови отпадъци към 21.11.2018 г./, процесните публични вземания не били погасени и в последващ момент. Чл. 179, ал. 1 от ГПК признавал за доказано това, което длъжностното лице било удостоверило в кръга на службата си и при спазване на предписания ред и форма, с оглед на което представените с настоящата искова молба заверени преписи от официални документи (Писмо с рег. индекс 12-15-20#1/23.11.2018 г. на Община Хасково и приложената към него справка) имали задължителна за съда доказателствена сила относно фактите, които органът, издал документа, бил овластен да удостоверява.

Претендира се съда да признае за установено, че публични вземания в общ размер на 55 059,79 лв. – главници и лихви, следва да бъдат удовлетворени в поредност по чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ като обезпечени със запор, наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170026-022-0083941/13.12.2017г., изд. от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, вписано в ЦРОЗ под № 201812071534. Претендира се още да се признае за установено съществуването и дължимостта на предявените от НАП публични вземания, включени в списък на неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТР под № 20181227135332, по партидата на „Канев и Николов“ ЕООД в общ размер на 1 160,68 лв., възникнали по Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1664-1/26.09.2017г. на Община Хасково.

В срока по чл. 372, ал.1 от ГПК допълнителна искова молба не е постъпила от страна на ищеца.

Ответникът „Канев и Николов“ ЕООД /н/ не подава писмен отговор на исковата молба.

Е.Н.П. – синдик на „Канев и Николов“ ЕООД /н/, в законоустановения срок по чл. 367 от ГПК, е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен.

Съгласно нормата на чл. 638, ал. 4, изр. последно от ТЗ, не се допускало налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност. Били наложени посочените от ищеца обезпечителни мерки преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност,като с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ следвало да се ползват единствено вземания, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ. От представени от НАП доказателствата било видно, че налагането на обезпечителните мерки били вписани едва на 07.12.2018 г. – след постановяване и влизане в сила на решението, с което било открито производство по несъстоятелност на Канев и Николов“ ЕООД /н/. Поддържа се,че тъй като обезпечителните мерки са били наложени преди откриване на производството по несъстоятелност, за да бъдат противопоставени на трети лица, в т.ч. и на кредиторите на несъстоятелността, следвало да бъдат вписани в ЦРОЗ, както изисквала нормата на чл.12 от ЗОЗ. Предвид изложеното, искът за установяване на поредност на удовлетворяване бил неоснователен.

Неоснователен бил искът и в частта, относно установяване съществуването и дължимостта на предявени от ищеца публични вземания, включени в списък с неприети вземания в общ размер от 1 160,68 лв., възникнали по Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1664-1/ 26.09.2017 г. на Община Хасково.

Цитираното от ищеца писмо имало изцяло информационен характер и не представлявало официален документ, а такъв бил единствено актът за установяване на задължения, вземанията по който били приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност, съгласно Списък на приетите от синдика вземания, обявен в ТР на 27.12.2018г.

СЪДЪТ след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл.

377, вр. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от извършена служебно в информационната система на ТР към АВ справка е, че с Решение № 114 от 08.11.2018 г., постановено по т. д. № 114 по описа за 2018 г. на Окръжен съд Хасково, е открито производство по несъстоятелност спрямо дружеството-ответник „Канев и Николов“ ЕООД и е определена начална дата на неплатежоспособност и свръхзадълженост – 08.04.2018г. Решението е вписано в ТР на 09.11.2018. и е влязло в сила на 16.11.2018г.