Решение № 926 от 06.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. Велико Търново, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря РАДОСТИНА ИВ. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20264110100849 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М. З. Ч., чрез адв.

Ж. Д. – ХАК, срещу „ВИВА КРЕДИТ“ АД - град София. Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *** от *** година, по силата на който ответното дружество е предоставило в заем на ищеца сумата в размер на 2 100.00 лева, която е следвало да бъде върната от него на 28 броя седмични погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 40.32 % и ГПР – 50.01 %. Посочва, че ответникът е предвидил клауза в чл. 1, ал. 3 от договора, с която се предвижда такса за експресно разглеждане на документи в размер на 790.16 лева, която се разсрочва по вноските на кредита. Твърди, че в чл. 4, ал. 1 договора е предвидено задължение за обезпечение в тридневен срок, а при непредоставянето му заемателят дължи неустойка в размер на 1 316.84 лева, също разсрочена с вноските по кредита. Така общия размер на всички плащания е уговорен на 4 207 лева, като твърди, че ищецът е заплатил сумата в размер на 2 334.58 лева. Посочва, че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като същият е с размер на шрифта по-малък от 12. Твърди, че при сключването му са нарушени и разпоредбите на чл. 10а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Навежда доводи за недействителност на процесния договор за кредит, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като таксата за експресно 1 разглеждане и неустойката не са включени в ГПР. На следващо място посочва, че в договора не е посочено кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. В условията на евентуалност развива съображения за нищожност на клаузата, уреждаща таксата за експресно разглеждане на документи като противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и на клаузата предвиждаща неустойка, като противоречаща на добрите нрави. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прогласен за недействителен сключения между страните Договор за паричен заем № *** от *** година на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а в условията на евентуалност да бъдат прогласени за нищожни клаузата за таксата за експресно разглеждане на документи, начислена по Договор за паричен заем № *** от *** година на основание чл.10а, ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, както и клаузата предвиждаща неустойка, като противоречаща на добрите нрави, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 689.32 евро /след допуснато в проведеното на *** година съдебно заседание изменение на предявения иск в частта относно неговия размер/, представляваща недължимо платена от ищеца сума по недействителен Договор за паричен заем № *** от *** година. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, който в срока по чл.

131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Процесуалният представител на дружеството развива съображения за недопустимост на предявените искове. По същество оспорва предявените искове, като счита същите за неоснователни. Посочва, че са спазени изискванията на ЗПК във връзка с ГПР, поради което са неоснователни възраженията в тази насока. Твърди, че таксата за експресно разглеждане е дължима за услуга, предхождаща възникването на правоотношението, поради което не следва да се счита за нарушена разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира да бъдат присъден направените от дружеството разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, а и видно от приложените заверени копия на Договор за паричен заем № *** от *** година и Стандартен европейски формуляр от *** година /л. 9-14 и 46-49/, между страните по делото е сключен договор за кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 2 100.00 лева, като последният се е задължил да върне сумата в общ размер на 2 355.22 лева, т.е. уговорената между страните възнаградителна лихва е размер на 255.22 лева, в срок до *** година, когато е падежът на последната 14-та двуседмична погасителна вноска. Видно от съдържанието на договора между страните по договора е уговорен фиксиран лихвен процент размер на 40.32 %, а ГПР - в размер на 50.01 %.

2

В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи „Такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем“ в размер на 790.16 лева, която се разсрочва по вноските на кредита /чл. 1, ал. 4/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемателя едно от посочените в договора обезпечения, а именно поръчител от физическо лице, което следва да отговаря на конкретни изисквания, посочени в договора или банкова гаранция, валидна 30 дни след падежа на задължението по договора. В чл. 5, ал. 2 от договора пък е предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, посочено в ал. 1 заемателят дължи неустойка в размер на 526.68 лева, която също се разсрочва по вноските на кредита.

Няма спор между страните по делото, че отпуснатата в заем сума е усвоена от ищеца.

От приложената по делото Справка погасителен план по Договор за паричен заем № *** от *** година, изготвена на *** година /л. 43-44/, неоспорена от ищеца по делото, безспорно се установява, че ищецът М. З. Ч. е заплатил по договора за кредит сумата в размер общо на 1 763.03 евро, от която сумата в размер на 5.12 евро – плащания по начислени разходи за събиране на вземанията и сумата в размер ма 1 757.91 евро – плащания по погасителен план, които са разнесени както следва:

1 073.71 евро – главница, 109.91 евро – лихва, 170.32 евро – неустойка и 403.97 – такса експресно разглеждане.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства безспорно се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по сключен между тях Договор за паричен заем № *** от *** година, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 2 100.00 лева, като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорените възнаградителна лихва в размер на 255.22 лева или общо сумата в размер на 2 355.22 лева в срок до *** година на 14 двуседмични погасителни вноски.

Съгласно разпоредбата на чл. чл. 9, ал. 1 ЗПК договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, съответно - сключеният между страните по делото договор е именно такъв. ЗПК поставя редица изисквания за валидност на договора за потребителски кредит. Последният е формален, като предвидената форма за действителност /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ е писмена форма на хартиен или друг траен 3 носител. Същият следва да е изготвен на разбираем език и следва да има задължителното съдържание, предвидено в чл. 11 ЗПК. Ако договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, както и на ал. 2, и на чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, съгласно разпоредба на чл. 22 ЗПК, то той е недействителен. Ето защо, част от задължителните елементи, чиято липса води до нищожност на договора, е годишния процент на разходите, който изразява общите разходи по него за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В тази връзка следва да бъде съобразено даденото в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК легално определение на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съгласно което това са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В този смисъл следва да се приеме, че в обхвата на ГПР следва да бъдат включени лихвени и извънлихвени разходи, които представляват дължима от кредитополучателя насрещна престация по договора, като ГПР следва да бъде посочен по ясен и разбираем начин за потребителя.

В случая по делото страните не спорят, че неустойката, уговорена в чл. 5, ал. 2 от договора за кредит и предвидена при неизпълнение на задължението на кредитополучателят по чл. 5, ал. 1 за представяне на обезпечение по договора не е включена като разход в ГПР. Основният спорен по делото въпрос е именно дали посочената неустойка следва да бъде включена в общия размер на разходите по кредита, както и дали при включването на това възнаграждение към ГПР не се надвишава законоустановения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.

Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в договора неустойка представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР, но ответникът изрично признава, че неустойката не е включена в ГПР.

На първо място така уговорена неустойката, предвидена в чл. 5, ал. 2 от договора за паричен заем за неизпълнение на задължението по чл. 5, ал. 1 от договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Въведените с договора изисквания за вида на обезпечението и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Уговорена по този начин претендираната сума не съставлява неустойка, а част от печалбата на кредитора, която е единствената цел за начисляването й.

4

Клаузата за неустойка е и с неравноправен характер по смисъла на чл. 143 ал. 2 т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Размерът й е фиксиран отнапред и с оглед вторичния характер на задължението, което обезпечава - неизпълнение на задължение за обезпечаване на главното задължение по договора, чрез поръчители или банкова гаранция, безспорно създава значително неравновесие между търговеца и потребителя.

Освен това уговорена по този начин неустойката е разход, свързан с предмета и управлението на договора. Противно на уговореното, учредяването на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид към момента на сключване на договора и неизпълнението на това задължение да има за последица отказ от отпускане на заема, а не начисляване на допълнителни суми. Т. е. щом длъжникът не е в състояние да представи исканото обезпечение, кредиторът е разполагал с възможността да му откаже отпускането на заема, а не да санкционира липсата на обезпечение с неустойка.

Освен това уговорената неустойка е свързана с договора за заем, респективно – последната не може да съществува самостоятелно и извън заемното правоотношение, поради което попада в предметния обхват на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48, а оттам и в този на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на чл. 3, б. „и“ от същата директива, доколкото представлява сума, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. В тази връзка съдът съобрази, че процесната „неустойка“, начислена за непредставяне на предвиденото в договора „обезпечение“ се явява допълнителна услуга, чието начисляване представлява условие за получаване на заетата сума и съставлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по процесния договор за потребителски кредит.