Решение № 3118 от 17.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3118 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20265330101144 по описа за 2026 година

Производството е образувано е по искова молба на С. В. К., ЕГН ********** против „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 201281666, с която са предявени установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл.2, ал.1 от договор за възлагане на поръчителство от **** г., сключен между ищеца и ответното дружество „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК, като противоречаща на принципа на добрите нрави, накърняваща заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Ищецът твърди, че на ****г. е сключил договор за потребителски кредит тип „****** с „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, ЕИК 202376220, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 500лв. за срок от 3 месеца при лихвен процент по кредита 36% и годишен процент на разходите - 42.16%. Съгласно чл.1, ал.4 от същия договор, озаглавен „ОБЕЗПЕЧЕНИЕ" - „Кредитополучателят се съгласява да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв., одобрено от Кредитодател дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от Кеш Кредит Мобайл ЕАД банка и поръчителство от одобрено от Кредитодателя дружество..." Твърди се, че на същия ден - ****г. ищецът е сключил с ответника „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 201281666 договор за възлагане на поръчителство, по силата на който поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения на Клиента при условията и за срока на договор за потребителски кредит тип „****** между Клиента и Кредитодателя „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, ЕИК 202376220. Според чл. 2, ал.1 от процесния договор за възлагане на поръчителство, сключен с ответника „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 201281666- „За оценяването и поемането на задължението за поръчителство по кредита, Клиентът заплаща на Поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размер на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията, редовност на Клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на Клиента и възнаграждението, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в Погасителен план, неразделна част от този договор. Възнаграждението по смисъла на настоящия договор представлява сбора на вноските по Погасителен план." Според представения погасителен план, възнаграждението за 1 ответното дружество било в размер на 206.97лв. /105.59 евро/. Ищецът усвоил изцяло заемният ресурс от „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК 202376220, но не заплатил сумата по процесната неустойка по договор за възлагане на поръчителство, сключен с ответника „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 201281666. Счита, че процесната клауза противоречаща на принципа на накърняващи заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска. Не оспорва сключването на процесния договор между страните, като отбелязва, че със сключването на Договора за поръчителство, ответникът е изпълнил поетото с Договора за възлагане на поръчителство задължение да се задължи солидарно с ищеца за всички задължения, произтичащи от посочения Договор за потребителски кредит. Във връзка с твърденията че не е спазена разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, счита че извън предмета на настоящото производство били въпросите дали кредиторът е изчислил правилно Годишния процент на разходите, както и дали възнаграждението за поръчителство следва да се включва в него. Посочва, че вземанията по договора за поръчителство не били включени в ГПР, доколкото не били част от него и не били част от договора за кредит. Излага съображения за действителност на договорите и настоява иска да се отхвърли. Релевира възражение за прекомерност на платеното адв. възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Между страните не е налице спор, че между тях е сключен договор за възлагане на поръчителство от **** г., по силата на който ответникът, в качеството му на поръчител, е поел задължението да отговаря солидарно за всички задължения на С. В. К. при условията и за срока на Договор за потребителски кредит тип „***** от **** г., между Клиента и кредитодателя „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД. Съгласно член 2, ал.1 от договора за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, Клиентът заплаща на Поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на Клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на Клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в Погасителен план, неразделна част от този договор.

Възнаграждението по смисъла на настоящия договор, представлява сбора от вноските по Погасителен план. Страните са се договорили това възнаграждение да се заплаща на части съгласно погасителния план.

В процесния договор за възлагане на поръчителство страните са уговорили възмездно поръчителство, като ищеца-кредитополучател е поел задължението да заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора, което договаряне противоречи на добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите, тъй като длъжникът не получава никаква престация и така се нарушава принципа на справедливост. Поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, тъй като според член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.

Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. В този смисъл в съображение 26 от Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.

Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която е да се осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им /съображения 8, 9, 23, 24, 43, 45 от Директивата/. В този смисъл е и параграф 40-43 от Решение от 27 03.2014 г. по дело С565/12 на четвърти състав на СЕС.

Поради изложеното клаузата, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване 2 на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата, тъй като по този начин се прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, както и опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника също се увеличава. Възлагането върху потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действаше добросъвестно. Поради изложеното процесната клауза на осн. на чл.

143, т. 19 ЗЗП се явява и неравноправна и не поражда правни последици за потребителя.

По изложените съображения искът ще се уважи като основателен и доказан.

При този изход от спора, право на разноски има ищецът, който е доказал разноски в размер на 25,60 евро за държавна такса, които следва да се присъдят.

Адвокатът на ищеца е поискал и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА. По делото е проведено само едно съдебно заседание и не са събирани други доказателства освен писмени, като делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност, поради което на адв. С. Н. ще се присъди минималното адв. възнаграждение в размер на 204 евро.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на чл.2, ал.1 от договор за възлагане на поръчителство от **** г., сключен между С. В. К., ЕГН ********** и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 201281666, като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 201281666 да заплати на адвокат С. Н. от Адвокатска колегия П., с адрес на упражневяне на дейността:******* адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на ищеца в настоящото производство в размер на 204 евро.

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 201281666 да заплати на С. В. К., ЕГН ********** държавна такса от 25,60 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3